Серия
Окръг Киндъл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Presumed Innocent, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

26.

— Народът срещу Рожат Сабич — обявява в препълнената съдебна зала Ърнестин, секретарката на съдията Литъл, неприветлива върлинеста негърка. — За процес! — извиква тя.

Първият ден на всеки процес за убийство е необичаен. Изгрев-слънце в деня на битката. Християни срещу лъвове в древния Рим. Надушва се миризмата на кръв. Зрителите така са се натъпкали по скамейките, че игла да хвърлиш, няма къде да падне. Журналистите, начело с петима художници, запълват четири реда. Сътрудниците на съдията — секретарката и юридическите му помощници, които обикновено не са в залата — са седнали на сгъваеми столове до вратата на кабинета му. Охраната, въоръжена за този тържествен случай, е застанала до мраморните колони в двата края на съдийското бюро. Атмосферата е делова и напрегната, залата жужи от оживен шепот. Никой не скучае. Съдията Литъл влиза и всички се изправят на крака. Ърнестин продължава:

— Внимание! Внимание! Окръжният съд на окръг Киндъл е в заседание, ръководено от почитаемия съдия Ларън Литъл. Бог да пази Съединените щати и този почитаем съд! — Ърнестин удря с чукчето.

След като всички сядат, тя обявява моето дело.

Адвокатите, прокурорите и аз се приближаваме към подиума. Стърн и Кемп, Молто и Нико. Гленденинг също се явява, тъй като е определен за полицай в помощ на прокуратурата и ще седи при обвинението. Аз заставам зад адвокатите. Съдията Литъл, с току-що подстригана и гладко вчесана коса, се извисява над нас. Осемнайсети август е — изминали са почти два месеца, откакто ми бе предявено обвинението.

— Готови ли сме да сформираме жури? — пита Ларън.

— Господин съдия — казва Кемп, — имаме няколко въпроса, с които искаме да ви занимаем, докато извиквате членовете на разширения състав на журито. — Стърн му е възложил да прави справките по закона, както и да отправя искания към съдията в отсъствие на съдебните заседатели. Когато те заемат местата си, Джейми няма да се обажда.

От телефона в съдебната зала Ърнестин се обажда в чакалнята и моли да влязат гражданите, призовани да изпълнят обществения си дълг. Те ще бъдат разпитани от съдията и страните, за да се реши кои от тях ще участват в състава на журито по делото.

— Господин съдия — започва отново Кемп, — получихме всички доказателства, които разпоредихте да ни бъдат предоставени от прокуратурата. С едно изключение: не сме имали възможност да видим онази чаша.

Стърн бе поръчал на Джейми да повдигне този въпрос не само поради любопитството ни към чашата. Той държи съдията Литъл да узнае, че прокурорите са оправдали мрачните му очаквания. Успяваме. Ларън е раздразнен.

— Какво ще кажете по този въпрос, господин Дилей Гуардия?

Нико очевидно не знае нищо. Поглежда към Молто.

— Господин съдия — казва Томи, — ще свършим тази работа веднага след днешното заседание.

— Добре — отговаря Ларън. — Това ще бъде направено днес.

— Освен това — продължава Кемп — не сте се произнесли по нашето искане за дисквалифициране на господин Молто.

— Правилно. Очаквах отговора на прокуратурата. Господин Дилей Гуардия?

Томи и Нико се споглеждат и си кимат. Ще продължат съгласно предварителната си договорка, каквато и да е тя.

— Ваше Благородие, обвинението няма да призове господин Молто. Затова смятаме, че искането е удовлетворено.

Стърн прави крачка напред и запитва:

— Да разбирам ли в такъв случай, Ваше Благородие, че господин Молто няма да бъде призован, при каквито и да е обстоятелства и че отказът от показанията му важи за целия процес, във всички негови етапи?

— Точно така — съгласява се Ларън. — Искам да сме наясно от самото начало, господин Дилей Гуардия. Не желая да чувам по-нататък, че не сте очаквали това или онова. Господин Молто няма да дава показания на този процес, нали така?

— Така — отговаря Нико.

— Много добре. Ще отхвърля искането на защитата на основание изявлението на обвинението, че господин Молто няма да бъде призован като свидетел на този процес.

Ърнестин му пошушва нещо. Съдебните заседатели, от които ще се изберат членовете на журито, са в коридора.

Те влизат — седемдесет и пет души, на дванайсет, от които скоро ще бъде поверено да решават какво ще стане с моя живот. Не са нищо особено, обикновени хора. Могли са, без да използват призовки и анкети, да хванат първите седемдесет и пет души, срещнати на улицата. Ърнестин извиква шестнайсет от тях да седнат в отделението за журито, а останалите упътва към първите четири реда от страната на обвинението, които след голямо недоволство охраната бе освободила от зрителите, като ги беше изпратила да чакат на опашка в коридора.

Ларън започва да обяснява характера на делото на хората, от които ще се избират съдебни заседатели. По време на своята кариера може би е виждал да се избират хиляда журита. Този едър и хубав чернокож мъж, колкото странен, толкова и умен, тутакси влиза под кожата на съдебните заседатели. И белите го харесват, дори може би се стремят да му подражават. Вероятно това е единственият момент, в който предимството на Ларън пред обвинението е тъй голямо. Той умее да предразполага съдебните заседатели, изкусно улавя скритите подбуди и до дъното на душата си е предан на общочовешките принципи. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното. Невинен. Като седите тук, вие трябва да мислите, че господин Сабич не е извършил престъпление.

— Прощавайте, сър, вие, на първия ред. Как се казвате?

— Махалович.

— Господин Махалович. Извършил ли е господин Сабич престъплението, в което е обвинен?

Махалович, набит мъж на средна възраст, със сгънат в скута си вестник, свива рамене.

— Не бих могъл да знам, господин съдия.

— Господин Махалович, свободен сте. Дами и господа, разрешете ми да ви кажа още един път какво трябва да предполагате. Господин Сабич е невинен. Аз съм съдията. Аз ви казвам това. Приемате, че той е невинен. Докато заседаваме, искам да наблюдавате всичко внимателно и да си казвате: „Там седи невинен човек“.

Той надълго и нашироко разяснява, че обвинението има за задача да докаже вината по несъмнен и безспорен начин и че обвиняемият има право да мълчи. Обръща се към слаба сивокоса жена, която седи зад празния стол, заеман допреди малко от Махалович:

— Ето вие, госпожо, не мислите ли, че ако човекът е невинен, той трябва да се изправи и да го каже?

Жената се разкъсва от вътрешно противоречие. Тя видя какво се случи с Махалович. Но пред съдията не бива да се лъже. Оправя яката на роклята си, преди да отговори:

— Да, така мисля.

— Разбира се. Трябва да приемете, че господин Сабич също мисли така, тъй като ние предполагаме, че е невинен. Но той не е длъжен да говори. Защото в Конституцията на Съединените щати е казано, че не е длъжен. А това означава, че ако бъдете съдебен заседател по това дело, ще си обещаете да изхвърлите тази мисъл от главата си. Защото господин Сабич и неговият адвокат господин Стърн може да са решили да се облегнат на това конституционно право. Хората, които са написали Конституцията, са казали: „Бог да ви благослови, господине, Бог да ви благослови, господин Сабич, не е необходимо да давате обяснения. Обвинението трябва да докаже, че сте виновен. Вие може да не се оправдавате, ако не желаете“. И господин Сабич няма да може да се възползва от тази благословия, ако, който и да е от вас си мисли, че все пак той би трябвало да дава обяснения.

Като прокурор винаги съм намирал тази практика на Ларън за непоносима и двамата — и Нико, и Молто, изглеждат пребледнели и разстроени. Независимо от това колко пъти са повтаряли, че съдията е прав, все пак не очакват, че обясненията му ще бъдат толкова разпалени. Нико изглежда доста измъчен, но слуша вглъбено. Отслабнал е и тъмните кръгове на повехналата кожа под очите му са се увеличили. Да подготвиш такова важно дело за три седмици, е ужасно трудно. Особено ако в същото време ръководиш и прокуратурата. Още повече, трябва да е разбрал колко много е заложил. Сякаш с помощта на самолет беше изписал на небето: „Гледайте Нико дела Гуардия!“. Ако загуби, той никога не ще има същия авторитет в прокуратурата. Така неговият безмълвен стремеж да стане заместник на Болкаро ще бъде пресечен твърде скоро. Рискува кариерата си много повече, отколкото аз моята. Всъщност напоследък осъзнах, че след това обвинение и този шумен процес моята кариера вероятно е приключила завинаги.

После Ларън засяга въпроса за отразяването на делото от информационните средства. Той разпитва съдебните заседатели какво са чели досега. За онези, които извъртат, посочва статията на първа страница на днешния „Трибюн“, която обявява началото на процеса. Съдебните заседатели винаги лъжат по този въпрос. Иска ли някой да се отърве от участие в състава на журито, обикновено намира начин. А повечето от онези, които идват в съда, горят от желание да участват в дело и не са готови да си признаят очевидни основания за отвод. Но Ларън постепенно измъква истината от тях. Почти всеки тук е чул нещо за това дело и над двайсет минути съдията им обяснява, че това е информация без стойност.

— Никой не знае нищо по това дело, защото пред съда не е било представено нито едно доказателство — казва той.

Освобождава шест души, които признават, че не ще успеят да изличат от ума си чутото досега. Обезпокояващо е да се разсъждава какво си мислят за делото останалите, след като са били подложени на Никовите сензации в средствата за масова информация. Трудно е да се повярва, че някой би могъл да се освободи напълно от тези предубеждения.

Късно сутринта започва разпитването на съдебните заседатели относно подробности за техния живот — това се нарича voir dire, казване на истината — и продължава през целия следобед и сутринта на втория ден. Ларън пита всичко, което му идва наум, а страните добавят още. Съдия Литъл не разрешава задаване на въпроси относно предмета на делото, но страните имат право да навлизат във всякакви лични подробности и се ограничават единствено от собственото си нежелание да изглеждат нагли. Кои телевизионни предавания гледате, кои вестници четете? Числите ли се към някаква организация? Децата ви работят ли в свободното си време? Кой у вас се занимава със семейното счетоводство? Това е тънка психологическа игра, от която трябва да придобиеш представа кои кандидат заседатели са предразположени към твоята страна. Сега доста консултанти печелят стотици хиляди долари, за да правят такива прогнози за адвокатски фирми, но професионалист като Стърн усеща повечето от тези неща по инстинкт и от опит.

За да можеш сполучливо да избереш съдебни заседатели, трябва да имаш стратегия за водене на делото. Стърн досега не ми е казал нищо, но става все по-ясно, че има твърдото намерение не да доказва моята невинност, а да омаловажава доказателствата на Нико. Може би моята досегашна невъздържаност (въпреки неговите указания) го бе убедила, че само ще си навредя. То се знае, дали да свидетелствам или не, в крайна сметка ще реша аз. Но подозирам, че той просто се опитва да докара нещата дотам, че сам да се убедя колко безполезни са моите показания. Във всеки случай почти не е разговарял с мен за защитата. Мак и няколко съдии се съгласиха да се явят като обществени защитници. Стърн се осведоми дали нямам съседи, които биха ме подкрепили. Ясно е обаче, че иска да спечели делото поради липса на категоричност и безспорност в доказването на вината. Ако всичко върви, както той се надява, накрая никой няма да знае какво всъщност се е случило. Обвинението не ще успее да изпълни изискването за доказване на неоспорима вина и аз ще бъда оправдан. За тази цел са ни необходими такива членове на журито, които са достатъчно умни, за да схванат правния критерий, и достатъчно волеви, за да го приложат последователно — хора, които няма да те осъдят просто защото имат съмнения. Санди ми каза, че поради тази причина младите членове на журито като цяло са за предпочитане пред възрастните. Освен това те могат по-лесно да уловят нюансите на отношенията между мъжа и жената, които надълго и нашироко ще се разискват в това дело. С други думи, трябват му хора, които ще повярват, че един човек може да иде в апартамента на своя колежка и по други причини, освен полово общуване. Ала по-възрастните, добавяше той, ще проявят повече уважение към безупречното ти минало, към положението и репутацията ти.

Независимо от плановете накрая обикновено се разчита на вътрешното чувство. Някои от заседателите изглеждат симпатични хора, с които можеш да поприказваш. На втората сутрин, когато започваме да правим избор, между Стърн, Кемп и мен се появяват някои различия. Приближаваме глави над нашата маса, като обсъждаме преценките си за заседателите, които ни се представят на групи по четирима. Санди поканва Барбара, седнала на първия ред, да се присъедини към нас. Тя леко опира ръка на рамото ми, но мълчи, не се намесва. Застанала близо до мен, докато се съветваме, облечена в тъмносин копринен костюм и подходяща шапка, тя излъчва скръбно достойнство и сдържана тъга. Напомня вдовиците на братята Кенеди. Добре играе своята малка роля. Снощи, след като бе започнал изборът на свидетели, Санди я предупреди, че ще я повиква от време на време. У дома тя изрази удовлетворение от учтивостта му, но аз й обясних, че основният му подтик не е учтивостта. Стърн отново желае още от самото начало заседателите да видят, че съпругата ми е до мен и че в съвременната епоха ние се съобразяваме с мнението на жените.

Защитата може да направи отвод на десет съдебни заседатели без обяснение, безапелационно, тъй да се каже, а обвинението — на шест. Планът на Нико изглежда бе противоположен на нашия, въпреки че с по-малкото отводи той има по-ограничена възможност да сформира желания от него състав на журито. В общи линии изглежда, че търси хора като своите избиратели — по-възрастни и от етнически общности, главно католици. По тази причина, без да сме го планирали по-рано, ние зачеркваме всички италианци.

Съставът, който се получава в крайна сметка, ми се струва по-надежден, отколкото на подобни процеси, когато бях прокурор. В него преобладават по-млади хора, повечето от тях несемейни. Жена към трийсетте, управителка на аптека. Млада счетоводителка в посредническа кантора. Двайсет и шест годишен бригадир в монтажен цех и още един мъж на неговата възраст, управител на хотелски ресторант, занимаващ се извън работно време с компютри. Млада чернокожа жена, ревизор в местна застрахователна компания. Сред дванайсетте имаме разведена учителка, секретарка в железопътна компания, пенсионер — до миналата година гимназиален учител по музика, и един автомонтьор; също така стажант управител на закусвалня, бивша санитарка и продавачка на козметика в универсален магазин. Деветима бели и трима чернокожи. Седем жени и петима мъже. Ларън определи още четири резерви, които ще присъстват на заседанията, но няма да участват в обсъжданията, освен ако някой от редовните членове на журито не се разболее или не бъде освободен по друга причина.

Рано следобед на втория ден, след избирането на съдебните заседатели, сме готови да започнем моя процес.

 

 

В два без десет отново пристигаме в съда за встъпителните изявления на страните. Атмосферата е същата, както вчера сутринта. Успокоението при избора на съдебните заседатели е отминало и отново се усеща жажда за кръв. Първоначалното настървение на публиката се превръща в болезнен дразнител, който започва да се просмуква в костите ми. Кемп ме извиква в коридора пред залата и за да се отървем от възгласите на недоволните зяпачи, за които охраната не е намерила места, се отдалечаваме на известно разстояние. Тук не знаеш кой може да подслушва. Най-добрите журналисти не биха отразили нещо, което са дочули неволно, но как да разбереш кой докладва на прокурорите?

— Искам да ти кажа нещо — обръща се към мен Джейми.

Той е намалил с два пръста подвитите навътре краища на косата си и с облякъл елегантен син костюм на тънки райета, закупен от скъп магазин в Ню Хейвън. Достатъчно е красив, за да е в Холивуд, вместо да се занимава с право. Говори се, че с китарата си е спечелил толкова, та да живее охолно и без да работи. Ала ето че кисне в кантората, проучва дела, пише бележки и заседава с мен и Стърн до полунощ.

— Харесваш ми — казва Джейми.

— И ти на мен — отговарям аз.

— Вярвам, че ще победиш. Никога досега не съм казвал това на клиент. Но мисля, че ще успееш.

В живота на Джейми клиентите са започнали да се появяват едва от година-две, така че не са толкова много, та твърдението му да има голяма стойност като прогноза, но съм трогнат от добрите му чувства. Прегръщам го през рамо и му благодаря. Той не ми каза, разбира се, че съм невинен. Не е толкова глупав — доказателствата са против мен. Може би ако го вдигнете от сън посред нощ и му задавате този въпрос, би ви отговорил, че не знае.

Задава се Стърн. Той е едва ли не весел и наперен. Лицето му е освежено от силното вълнение, а по ослепително бялата му риза няма една гънчица. Предстои му да направи встъпително изявление в най-забележителното дело на досегашната си кариера. Внезапно ме жегва завист. През всичките тези месеци изобщо не бях се замислял какво удоволствие би било да водиш такова дело; е, ясно защо ми е убягнала тази идея. Но старите професионални страсти внезапно избиват в наелектризираната атмосфера. Голямото дело на „Нощните светии“, което водихме с Реймънд — с двайсет и трима обвиняеми — бе нищо и никакво в сравнение с днешния шумен процес, но все пак тогава изпитах особено вълнение; беше като да хванеш оголена жица, обзет от възбуда, нестихваща дори насън близо два месеца. Чувството е като при автомобилно състезание или алпинизъм — усещаш пулса на живота. Внезапно се натъжавам, домъчнява ми за изгубената професия.

— И какво? — пита ме Санди.

— Уверих го, че ще спечели — обажда се Кемп.

Стърн отговаря на испански. Веждите се повдигат към олисялото му теме.

— Никога не го изричай на глас — казва той. — Никога. — Тогава ме хваща за ръка и се взира в мен с най-проницателния си поглед. — Ръсти, ще направим всичко, което можем.

— Знам — отговарям аз.

Когато се връщаме в съдебната зала, Барбара, която по обяд бе отскочила до университета, се провира през тълпата и ме прегръща. Не е точно прегръдка — просто е обхванала кръста ми с ръка. Целува ме и след това избърсва с ръката си червилото по бузата ми. Говорила е с Нат.

— Иска да знаеш, че те обича — прошепва тя. — И аз също. — Казва го с толкова старание, че въпреки добрите й намерения думите звучат подозрително. Както и да е, прави каквото е по силите й. Сега й е времето и мястото да се изяви пред толкова народ.

Съдебните заседатели се изнизват един по един от съвещателната си стая, където накрая ще се състоят обсъжданията. Тя се намира непосредствено зад скамейките им. Разведената учителка дори ми се усмихва, докато сяда.

Ларън обяснява характера на встъпителните изявления — посочване на доказателствата в подкрепа на позицията на страните.

— Това не бива да са доводи — казва той. — Страните не трябва да излагат заключенията, които според тях следват от изброеното. Те просто ще ви кажат ясно и точно, без разкрасяване, в какво се състоят самите доказателства. — Ларън очевидно заявява това като предупреждение към Дилей. При дело, основано на косвени доказателства, прокурорът от самото начало се нуждае от нещо, което да убеди съдебните заседатели, че всичко пасва. Но Нико ще трябва да направи това много внимателно. Независимо какви чувства изпитва Дела Гуардия към Ларън, журито вече е влюбено в съдията. Нико няма да спечели нищо, ако се държи с него враждебно.

— Има думата господин Дела Гуардия — казва Ларън и Нико се изправя. Елегантен, изпъчил гърди, тръпнеш в очакване. Важна птица, човек от върховете.

— С позволението на почитаемия съд… — започва той с традиционното встъпление.

От самото начало се представя учудващо зле. Веднага разбирам какво се е случило. Ограниченото време и тежките задължения на главен прокурор са му попречили да се подготви добре. Не е успял да изрепетира речта си. Една част е импровизация, може би в резултат от предупреждението на Ларън тъкмо преди да му даде думата. Нико не успява да прикрие, че е изнервен и не може да влезе в ритъм. Често прави паузи.

Въпреки недостатъчната му подготовка ми е трудно да слушам голяма част от това, което казва. Макар да не говори гладко и систематично както обикновено, все пак улучва важните пунктове. Съпоставянето на веществените доказателства с това, което съм казал или не съм казал на Хорган и Липранзър, е особено резултатно, както и се боях. От друга страна, Дилей пропуска да подчертае важни моменти. Прекалено малко говори пред съдебните заседатели за неща, които е длъжен да им разкрие. Умният прокурор обикновено се стреми да обезвреди доказателствата на защитата, като ги спомене пръв, за да покаже по този начин, че позицията му може да издържи и на най-силните удари. Но Нико не се спира достатъчно подробно на моята биография (изобщо не споменава, че съм бил първи заместник в прокуратурата) и когато описва отношенията ми с Каролин, пропуска въобще да отбележи делото „Макгафен“. Когато дадат думата на Стърн, той си знае работата — тихо и кротко ще изтъкне, че тези пропуски са умишлени.

Когато засяга моята история с Каролин, Нико прави единственото отклонение от нашите предвиждания. Неведението му в тази насока е по-голямо, отколкото аз или дори Стърн очаквахме. На Дилей не само му липсват доказателства за връзката ми с Каролин. Той явно няма вярна представа какво се е случило между нас.

— Доказателствата — обръща се той към съдебните заседатели — ще покажат, че господин Сабич и госпожа Полхимъс са имали близки отношения, които са продължили доста време — поне седем-осем месеца преди убийството. Господин Сабич е посещавал дома на госпожа Полхимъс. Тя му се е обаждала по телефона. Той също. Имали са, както споменах, близки отношения… — Млъква за миг. — Интимни отношения. Но изглежда не всичко е вървяло по мед и масло. Господин Сабич явно е недоволствал от нещо. Очевидно е бил много ревнив.

Ларън се е извъртял рязко на стола си и гледа гневно. Нико си позволява точно това, което беше предупреден да не прави — привежда доводи, вместо просто да опише показанията и веществените доказателства. В раздразнението си съдията поглежда от време на време към Санди, с което го подканя да възрази, но моят защитник мълчи. Да се прекъсва, е неучтиво, а той остава верен на себе си и в съда. И което е по-важно: в своята реч Нико е достигнал момента на твърденията, които според Стърн са недоказуеми.

— Господин Сабич е ревнувал. Ревнувал е, защото госпожа Полхимъс не се е срещала само с него. Тя е имала и друга връзка… връзка, която явно е вбесявала господин Сабич. — Отново многозначителна пауза. — Връзка с главния прокурор Реймънд Хорган.

Тази подробност досега не беше обществено достояние. Нико явно я бе прикривал, за да защити новия си съюз с Реймънд. Но той все още си е Нико и не може да надмогне себе си; докато съобщава тази новина на света, буквално се обръща към няколкото редици журналисти. В залата се усеща видимо раздвижване, а при споменаването на бившия му съдружник Ларън излиза от кожата си.

— Господин Дилей Гуардия! — прогърмява той. — Бяхте предупреден. Забележките ви не трябва да имат характер на заключителни доводи. Ще се ограничавате с безпристрастно изреждане на фактите или ще прекратя встъпителното ви изявление. Ясен ли съм?

Нико се обръща към съдията с недоумяващ поглед. Докато преглъща, изпъкналата му адамова ябълка се движи нагоре-надолу.

— Разбира се — отговаря той.

Ревност, записвам в бележника си и го побутвам към Кемп. След като е трябвало да избира между това да няма подбуди или да има такива, дори да не може да ги докаже, Нико е избрал второто. Току-виж, спечелил с този рискован вариант, но доста ще се поизпоти, когато ще трябва да подплати с факти предположението си.

Щом Нико свършва, Стърн се запътва към подиума. Съдията предлага почивка, но Санди се усмихва мило и казва, че ако съдът благоволи да го изслуша, е готов да продължи веднага. Няма желание да остави твърденията на Нико да наберат сила при размисъла върху тях.

Крачи пред съдебните заседатели и се подпира с лакът на перилото. Облечен е в шит по поръчка кафяв костюм, който приляга елегантно на пълната му фигура. В съсредоточеното му лице още се чете предзнаменование.

— Как да отговорим на това? — пита той. — Ръсти Сабич и аз? Какво можем да кажем, когато господин Дела Гуардия ви съобщава за два отпечатъка, но не и за трети? Какво да отговорим, когато от доказателствата ще проличат празноти и голи предположения, клюки и злонамерени клевети? Как да реагираме, когато изтъкнат обществен служител е подведен под отговорност въз основа на косвени доказателства, които — сами ще разберете — съвсем не са в съответствие с тъй важното изискване за неоспоримост. За неоспоримост. — Обръща се и пристъпва към съдебните заседатели. — А прокурорът трябва да докаже вината по несъмнен и безспорен начин.

Той напомня всичко онова, което те бяха чули през последните два дни от съдията Литъл. От самото начало Стърн действа в синхрон с този незаменим и ерудиран юрист. Тактиката им е ефективна, що се отнася до стремежа им да поставят на място Дилей. Санди неведнъж вмъква израза „косвени доказателства“. Споменава думите „слухове и клюки“. След това започва да говори за мен:

— А кой е Ръсти Сабич? Не просто, както господин Дела Гуардия се изрази, един от заместниците на главния прокурор, а първият му заместник. Той е измежду малцината превъзходни юристи в нашия окръг, а и в целия щат. Фактите сами говорят за това. Завършил е с отличие Юридическия факултет на Университета, член е на редколегията на „Правен преглед“. Съветник е на председателя на щатския Върховен съд. Той отдаде кариерата си, посвети живота си в служба на обществото. За да възпира, предотвратява и наказва престъпленията, а не — Стърн хвърля презрителен поглед към прокурорите — … а не за да ги върши. Чуйте, дами и господа, имената на някои от хората, които Ръсти Сабич е привлякъл под отговорност. Чуйте ги, защото това са личности, чиито злодеяния бяха така добре известни, че дори вие, които не присъствате често в тази зала, ще си ги спомните, и съм сигурен, че още веднъж ще се почувствате признателни за усилията на господин Сабич.

Пет-шест минути, може би по-дълго, отколкото трябва, говори за „Нощните светии“ и други дела, но Дела Гуардия няма как да възрази, след като Санди изтърпя безмълвно неговото встъпление.

— Той е син на емигрант, югославски борец за свобода, който е бил преследван от нацистите. През хиляда деветстотин четирийсет и шеста година баща му е дошъл тук, в страната на свободата, за да избяга от жестокостта и варварщината. А какво би си помислил днес Иван Сабич?

Ако нямах най-строго нареждане да не реагирам по никакъв начин, бих заровил глава от срам. Но седя със скръстени ръце и не трепвам. Във всеки момент трябва да изглеждам непоколебим. За съжаление Стърн не бе споменал нищо за тази част от изявлението си. Дори да свидетелствам, няма да отварям дума по въпроса. Не че има вероятност прокурорите да ме оборят.

Тонът на Стърн е властен. Акцентът внася някакъв особен колорит в речта му, а умишлената официалност придава тежест на думите му. Той не прави разяснения за това какво ще представи защитата. Въздържа се да обещае, че аз ще дам показания. Просто се съсредоточава върху несъстоятелността на обвинението. Никакви улики, никакво пряко доказателство, че Ръсти Сабич е държал оръдието на убийството. Никаква следа, че именно той е извършител на насилие.

— А кой е крайъгълният камък на това дело, основано на косвени доказателства? Господин Дела Гуардия ви осветли най-подробно за връзката между господин Сабич и госпожа Полхимъс. Но не ви каза, както ще научите от доказателствата, че те бяха колеги, че работеха заедно като прокурори, а не като любовници, по дело от изключителна важност. Това той не го спомена! Остави на мен да ви го кажа. Добре тогава, знайте го. А доказателствата ще потвърдят думите ми. Трябва да прецените внимателно какво удостоверяват те и какво не за отношенията между Ръсти Сабич и Каролин Полхимъс. Не забравяйте, че това е дело, основано на косвени доказателства, в което господин Дела Гуардия се опитва да докаже вината по несъмнен и безспорен начин. Заявявам ви категорично, най-категорично, че доказателствата няма да удостоверят това, което твърди господин Дела Гуардия. Ни най-малко. Нали разбирате, това дело не използва факти, а преди всичко предположения, изградени върху предположения, догадки, възникнали от догадки.

— Господин Стърн — прекъсва го меко Ларън, — вие май попадате в същия капан, в който и господин Дела Гуардия.

Стърн се обръща към него и дори се покланя леко.

— Простете, Ваше Благородие — казва. — Изглежда той ме вдъхнови.

Залата се засмива. Съдията също. Както и доста от съдебните заседатели. Смях за сметка на Дилей.

Санди се обръща към журито и сякаш говорейки сам на себе си, продължава:

— Ще внимавам да не се увличам и аз. — Тогава посява последното си семе. Без да твърди нещо, просто подхвърля няколко думи. — А човек не може да не се запита защо. Запитайте се и вие, когато ви бъдат представени доказателствата. Не защо Каролин Полхимъс е била убита. Това за съжаление е нещо, което никой няма да научи от тези доказателства. А защо Ръсти Сабич седи тук като обвиняем? Защо въобще се започва дело, основано на косвени доказателства, дело, което трябва по несъмнен и безспорен начин да докаже вината — трябва, а не го прави?

Санди млъква. Отмята глава назад. Може би знае отговора, а може би — не. И добавя тихо:

— Защо? — Това е последното, което изрича.