Серия
Окръг Киндъл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Presumed Innocent, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

22.

В Съединените щати прокуратурата не може да обжалва разпорежданията на съдията, издадени по наказателни дела. Това е конституционен принцип, обявен от Върховния съд на САЩ. Американският прокурор, единствен измежду всички юристи, които се изправят пред съда — измежду асове и дребни риби, измежду адвокатите, занимаващи се със събиране на вземания, царете на делата за банкрут, кресльовците по бракоразводните дела, франтовете по делата за наркотици или тези от уравновесения тип като Санди Стърн и юристите от големите фирми, които и по най-незначителен повод винаги се явяват в съда по двойки — единствен той, прокурорът, няма право да поиска преразглеждане на съдийските действия в хода на процеса. Независимо от върховенството на службата му, от властта над полицаите, които командва, от пристрастието към него самия, с което членовете на журито идват в съда, прокурорът често се оказва задължен да изтърпява безмълвно различните прояви на съдийска злоупотреба.

Докато бях прокурор, това задължение ми се стоварвате най-често, когато делото се водеше от съдията Ларън Литъл. Никак не ми беше леко. Той е хитър и начетен и позовавайки се на житейския си опит, не е склонен да приема становищата на обвинението. Навиците, придобити по време на двайсетгодишния му стаж като адвокат — постоянно да тормози и пренебрегва прокурорите и полицията — не го напуснаха и когато стана съдия. Безразборните и пълни неправди, на които е бил свидетел по улиците, за него са се превърнали в своего рода енциклопедия на чувствата и предопределят решение, което почти инстинктивно е насочено срещу обвинението. След две-три години Реймънд престана да се явява по неговите дела, защото двамата крещяха един срещу друг така, както сигурно са правили в старата си адвокатска кантора. След това Ларън, по-непреклонен от когато и да било, удряше с чукчето и обявяваше почивка, за да могат в съдийския кабинет отзад да се сдобрят с Реймънд и да се уговорят кога ще се почерпят.

Когато Стърн и аз пристигаме, Литъл е вече на бюрото си и слуша доклади по други дела. Той както винаги привлича вниманието. Като се огледате, забелязвате само него — умен, одухотворен и изключително предразполагащ. Съдията Литъл е човек планина — широкоплещест и висок близо два метра. За пръв път е станал известен като герой на футболното и баскетболното игрище в университета, където е получавал стипендия като спортист. Косата му е къдрава и доста прошарена. Има широко лице, огромни ръце, изискан ораторски стил и мощен глас, плътен в целия си мъжки диапазон. Неговата интелигентност лъха от самото му присъствие. Някои твърдят, че Ларън вижда бъдещето си като федерален съдия, а други предполагат, че истинската му цел е да наследи Олбрайт Уилямсън като конгресмен от Северния район, когато Уилямсън се позамисли за възрастта си и прогнозите на кардиолога си. Независимо от своите намерения Ларън е личност, чиито перспективи и способности го превръщат в човек от изключителна важност в нашия край. Секретарят на съдията се обади по телефона вчера сутринта и ни призова да се явим. След представянето на нашите искания преди два дни негово благородие желаел да проведе предварително заседание по моето дело. Подозирам, че ще се произнесе по някои от молбите ни и може би ще обсъди датата за началото на процеса.

Санди и аз чакаме мълчаливо. Кемп ще дойде малко по-късно. Тримата прекарахме вчерашния ден заедно и аз им казах всичко, което знам за всеки свидетел, посочен от Нико. Въпросите на Стърн запазиха точния си и ограничен характер. Отново не ме попита дали онази вечер съм спал с Каролин, или съм бил там, по каквато и да е друга причина и дали, независимо от предишните ми изявления не притежавам все пак предмет, който може да пасне с пукнатината в главата й. Прекарвам тези добре познати ми минути, като се оглеждам наоколо. Репортерите отново са тук, въпреки че художниците са си останали у дома. Съдията Литъл, който е политик, доколкото един съдия може да бъде такъв, се отнася с репортерите добре. За тях с определена специална маса в западната част на залата, а преди да произнесе някое по-важно решение, той винаги информира пресбюрото. Залата, където ще бъде определен ходът на останалата част от живота ми, е същинско бижу. Секцията за журито е заградена от орехов парапет с топки от лакирано дърво. Мястото за свидетели е построено по подобен начин и опира в съдийското бюро, издигнато на подиум и покрито с орехов навес, подпрян с две колони от червен мрамор. Местата на секретаря, офицера по охраната и стенографа (чиято задача е да записва всяка дума, произнесена по време на заседанието) са доста пред съдийското бюро. На метър-два пред тях са поставени две маси от изящно обработен по-тъмен орех с извити крака. Те са предназначени за страните и са поставени перпендикулярно на съдийското бюро. По традиция прокурорът седи по-близо до журито.

Когато всички останали дела са приключени, извикват нашето. Неколцина репортери се примъкват към масата на защитата, за да чуват по-добре, а аз и юристите се събираме пред бюрото. Стърн, Молто и Нико си казват имената. Санди отбелязва моето присъствие. Томи ми се хили. Обзалагам се, че е чул за срещата ни с Реймънд миналата седмица.

— Господа — започва съдията Литъл, — повиках ви днес, защото реших, че можем да свършим това-онова по придвижване на делото. Представени са ми някои искания на защитата и аз съм готов да се произнеса по тях, освен ако обвинението няма особено желание за отговор.

Томи шепне нещо в ухото на Нико.

— Само искането за отвод на господин Молто — обажда се Нико.

Естествено, мисля си аз. Цялата прокуратура работи за него, а той още се притеснява да представи нещо писмено.

Ларън заявява, че ще остави искането за отвод за накрая, въпреки че има някои съображения по него.

— Сега, по първото искане, което е за незабавно определяне на дата за начало на процеса — казва Ларън, като гледа купчината документи пред себе си. — Мислих по този въпрос, а както обвинението знае, разпоредителното заседание по делото „Родригес“ беше тази сутрин, така че броено от днес, след три седмици ще бъда свободен в продължение на дванайсет работни дни. — Ларън поглежда календара си. — Осемнайсети август. Можете ли да се явите тогава, господин Стърн?

Това е невероятно развитие. Не очаквахме дата преди есента. Санди ще трябва да зареже всичко друго, но не се двоуми.

— С удоволствие, Ваше Благородие.

— А обвинението?

Нико веднага започва да го усуква. Запланувал бил отпуска. Също и господин Молто. Трябвало да се проверят някои улики. При тези думи Везувий изригва.

— Не, не! — казва съдията Литъл. — Не искам да чуя нищо такова! Не, господин Дилей Гуардия! — Той така произнася името на Нико, като че ли се опитва да включи в него прякора. Ларън не можеш го разбра. — Тези обвинения тук… Тези обвинения са за най-сериозно престъпление… Какво по-лошо можете да направите на господин Сабич? Бил е прокурор през целия си професионален живот, а вие повдигате такива обвинения. Всички знаем защо господин Стърн иска да насрочи скоро процеса. Тук няма тайни. Всички ние през голяма част от живота си сме се занимавали с дела. Господин Стърн е прегледал доказателствата, които сте му представили вие, господин Дилей Гуардия, и той не смята, че делото ви е солидно. Може би не е прав, аз още не знам това. Но когато дойдете в тази зала и обвинявате някого в престъпление, трябва да сте готов да го докажете. И то сега. Затова не ми разправяйте какво още трябва да бъде събрано и подготвено. Не може да оставите това дело да виси над главата на господин Сабич като дамоклев меч. В никакъв случай! Процесът започва след три седмици.

Кръвта ми се е вледенила. Без да се извиня, отивам и сядам на масата на защитата. Стърн за миг поглежда назад и като че ли се усмихва.

— Сега да видим какво друго — казва Ларън.

За момент, докато гледа книжата, се подсмихва прикрито. Никога не може напълно да скрие удоволствието си от това, че е накастрил прокурор. Бързо разглежда исканията ни за представяне на различни доказателства. Всичките са одобрени, както и трябва да бъде. Томи проявява известно недоволство относно искането за предоставяне на чашата. Той напомня на съда, че задължението да се докаже непрекъснатото владеене на чашата, тоест че тя никога не е напускала владението на щатските органи, пада върху прокуратурата и ако тя бъде предадена на защитата, това ще бъде невъзможно.

— Добре, а за какво й е тази чаша на защитата?

Незабавно се изправям.

— Искам да я видя, Ваше Благородие.

Санди ме поглежда жлъчно. Поставя ръка върху рамото ми и ме натиска надолу към стола. Ще трябва да свикна, че тук не ми е мястото да приказвам.

— Чудесно — казва Ларън. — Господин Сабич иска да види чашата. Само това. И е в правото си. Прокуратурата трябва да му я покаже. Знаете ли, аз се запознах с представените на защитата доказателства и разбирам защо господин Сабич би желал да разгледа внимателно чашата. Искането ще бъде удовлетворено. — Ларън сочи към мен. За пръв път показва, че ме е забелязал. — А между другото, господин Сабич, вие ще бъдете защитаван от адвоката си, но ако желаете лично да правите изявления, имате това право. По всяко време. Имате право да присъствате както когато провеждаме среща в съдийската стая, така и по време на самия процес. Всички знаем, че господин Сабич е чудесен прокурор, един от най-добрите, които сме имали в този край, и съм сигурен, че от време на време ще има въпроси за това, което вършим.

Преди да отговоря, поглеждам Санди, който ми кима утвърдително. Благодаря на съда. Заявявам, че аз ще слушам, а защитникът ми ще говори.

— Много добре — казва съдията, но в очите му се чете топлина, която никога досега не съм виждал у него по време на заседание. Сега съм подсъдим под негова особена опека. Като племенен вожд или дон от мафията, докато съм в негово владение, той ми дължи някаква закрила. — Следва искането за посещение на апартамента.

Молто и Нико се съветват.

— Не възразяваме — казва Молто. — Стига да присъства и полицай.

Но пък Санди мигновено възразява срещу това. Следват няколко минути на типични съдебни препирни. На всички е ясно какво става. Прокурорите искат да разберат какво търсим, но от друга страна, те имат законен аргумент. Всяко нарушение на съдържанието на апартамента на Каролин ще им попречи по-нататък да използват местопрестъплението с доказателствена цел.

— Вече имате снимки — казва съдията. — Всеки път, когато гледаме едно от тези дела, се чудя дали прокуратурата не е в някакъв съюз с „Кодак“. — Репортерите се смеят, а Ларън само се усмихва. Такъв е — обича да забавлява. С чукчето посочва към Дела Гуардия. — Може да поставите полицай до вратата, за да сте сигурни, че защитата няма да изнесе нещо. Но няма да ви позволя да им ходите по петите, за да разберете какво търсят. Прокуратурата имаше на разположение четири месеца да прегледа апартамента — казва Ларън, като включва в бройката и месеца, през който начело на следствието бях аз. — Струва ми се, че защитата има право на няколко спокойни минути. Господин Стърн, подгответе подходящо разпореждане и аз ще го подпиша. И нека да сме сигурни, че предварително ще уведомите управителя, изпълнителя или съответния там пълномощник по наследството, така че да знаят какво възнамерява да прави съдът. Сега да видим искането за отвод на господин Молто. — Става въпрос за нашата молба, която цели да попречи на Томи Молто да бъде един от прокурорите по това дело, тъй като Нико е заявил, че той може да бъде свидетел.

Нико започва веднага. Отбелязва, че когато остават три седмици до началото на процеса, отстраняването на един от прокурорите ще създаде доста затруднения. Невъзможно било. Обвинението нямало как да се подготви. Не схващам дали се опитва да спечели време, като отложи началото на процеса, или иска да отхвърли искането. Вероятно и той самият не е наясно по въпроса.

— Добре, вижте сега, господин Дела Гуардия, не съм ви посъветвал аз да поставите името на господин Молто в списъка на свидетелите си — казва съдията Литъл. — Не си представям как смятате да процедирате с прокурор, който ще бъде и свидетел. Прокурорът не може да бъде едновременно и страна, и свидетел в един и същи процес. Това правило е в сила в нашите съдилища вече четиристотин години и аз нямам намерение да го изменям заради това дело, независимо колко важно е то за участниците и независимо колко репортери от „Таим“ или „Нюзуик“, или откъдето и да е, ще се появят. — Съдията Литъл спира за момент и присвива очи към репортерите, сякаш едва сега ги е забелязал. — Но нека да кажа едно нещо… — Той се изправя и започва да се разхожда зад бюрото. Като се има предвид, че подиумът е издигнат на височина метър и петдесет, изглежда огромен. — Доколкото разбирам, господин Дилей Гуардия, изявлението, за което говорите, е това, което господин Сабич е направил в отговор на обвинението в убийство, отправено му от господин Молто, като е казал „прав си“.

— Казал е: „Да, прав си“ — поправя го Нико.

Ларън приема поправката, като навежда огромната си глава.

— Добре. Обвинението още не е представило това изявление. Ала вие сте посочили намеренията си и поради това господин Стърн представи своето искане. Но ето какво ми идва наум. Не съм сигурен дали това изявление ще се използва като доказателство. Господин Стърн още не е направил възражение. Той по-скоро би искал отвода на господин Молто. Но аз си мисля, господин Дилей Гуардия, че като стигнем дотам, господин Стърн ще каже, че изявлението е несъстоятелно. — Това е едно от любимите средства на Ларън да подпомага защитата. Той предвижда възражения, които вероятно ще чуе. Някои от тях, като това например, явно ще бъдат направени. Други обаче никога не биха хрумнали на защитника. Но и в двата случая, когато те бъдат официално направени, винаги успяват.

— Ваше благородие — казва Нико, — той си призна, че е извършил престъплението.

— О, господин Дела Гуардия! — възкликва съдията Литъл. — Хайде сега! Виждате ли, точно това искам да посоча. Казвате на някого, че е извършил нещо нередно, а той ви отговаря „да, прав си“. Всички разбираме, че то не е казано на сериозно. Нима не е от ясно по-ясно? А ако господин Сабич бе израсъл в моя квартал, той би казал „дааа, майчице“. — Всички в съдебната зала прихват. Ларън печели още една точка. Смеейки се, той сяда зад бюрото си. — Но предполагам, че в квартала, в който е израснал господин Сабич, хората казват „да, прав си“, а имат предвид „да имаш да вземаш“. — Ларън прави пауза и добавя: — Стараят се да бъдат любезни.

Нов смях.

— Ваше Благородие — казва Нико. — Това не е ли въпрос, който трябва да се реши от журито?

— Напротив, господин Дилей Гуардия, това е въпрос преди всичко на съда. Аз трябва да съм удовлетворен, че доказателството е състоятелно. Че прави твърдението, което подкрепя, по-вероятно. Сега още не се произнасям, но, сър, ако не сте значително по-убедителни от досега, предполагам, че като му дойде времето, ще се произнеса, че това доказателство няма отношение към делото. А когато отговаряте на искането на господин Стърн, може да решите да вземете това предвид, тъй като, ако няма да представяте това доказателство или да разчитате на него при разпита на подсъдимия, тогава ще трябва да отхвърля искането на защитата.

Ларън се усмихва. Нико, разбира се, е прекаран. Съдията на практика му каза, че твърдението няма да бъде допуснато. Изборът на Нико се състои в това да реши дали да загуби Молто и да направи безплоден опит да представи това доказателство, или да задържи Томи и да се лиши от доказателството. Всъщност той няма какво да избира — по-добре да вземеш половин хляб, отколкото нито троха. Изявлението ми пред Молто изведнъж бе заличено.

Молто се приближава до подиума.

— Господин съдия… — казва той и млъква, защото Ларън го прекъсва. Добронамереността изцяло е изчезнала от лицето му.

— Господин Молто, няма да ви позволя да дискутирате допустимостта на вашите показания. Току-виж успеете да ме убедите, че тук не бива да бъде приложено вековното правило, забраняващо на прокурора да бъде свидетел по водено от него дело. Но докато не го направите, няма да ви слушам повече.

Ларън приключва набързо. Казва, че ще се видим на осемнайсети август при започването на процеса. Той напуска подиума, като хвърля един последен поглед към репортерите.

Молто продължава да стои и раздразнението му е видно. Той винаги е имал един лош за прокурор навик — да позволява недоволството му да личи. Но съдията Литъл и той се атакуват по този начин от много години. Споровете им бяха прословути. Изгонен от Болкаро в съдийския Сибир, съдията Литъл прилагаше собственото си сурово правосъдие. За него полицаите винаги бяха виновни в грубо отношение към задържания, освен ако не докажеха противното. Молто, притиснат и горчиво нещастен, обикновено заявяваше, че сутеньорите, наркоманите и джебчиите, някои от които се явяваха всекидневно в съдебната зала на Ларън, се изправяли да го аплодират, когато той заемал мястото си в залата. Полицаите ненавиждаха съдията Литъл. Те измисляха расистки епитети, доказващи не по-малко въображение от това на хората, които пратиха човек на Луната. Ларън отдавна вече работеше в центъра, когато завърших следствието на „Нощните светии“, а Лайънел Канили все още се оплакваше, когато чуеше името му. Имаше една история по повод дело за побой, която Канили сигурно ми бе разправял поне десет пъти. Обвиняемият бил доведен от полицай, който твърдял, че лицето се е съпротивлявало при арестуване. Полицаят на име Манос казал, че той и подсъдимият се спречкали, след като подсъдимият го обидил.

Какво те нарече, попитал Ларън.

Манос отговорил, че в съда му било неудобно да повтори.

Защо, господин полицай, нима се страхувате да не обидите присъстващите? Ларън посочил към предните редове, където седели сутрешните подсъдими — сбирщина от проститутки, джебчии и наркомани. Говорете спокойно, добавил.

Нарече ме мръсен копелдак.

От залата се разнесли подсвирквания, дюдюкания и смях. Ларън ударил няколко пъти с чукчето за тишина, но и той се смеел.

Но, господин полицай, попитал Ларън, все още усмихнат, не знаехте ли, че в нашата общност това е израз на добри чувства?

Гражданите в залата подивели. Появили се вдигнати юмруци, символ на свобода за черните, и ръце, трескаво преплитащи пръсти в негърски поздрав. Манос понесъл всичко това мълчаливо. След малко Молто произнесъл заключителните си думи, а Ларън решил делото в полза на подсъдимия.

— И тук следва най-интересното — ми разправяше Канили. — Манос се запъти към съдията, застана пред него с фуражка в ръка и му каза нежно и невинно: „Благодаря, копелдак мръсен!“, обърна се и излезе.

Тази история съм я чул от още двама души. Те потвърждават последната реплика, но и двамата се кълнат, че я е произнесъл съдията.