Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

92.

Макар да се намираше доста встрани от вала и основния поток туристи, кафенето беше пълно. Не беше така популярно като другите заведения, тъй като не предлагаше изглед към Цитаделата, но Лив въпреки това усещаше присъствието й през каменната сграда, която я скриваше. Беше като придобила плътност сянка или като наближаваща буря. Седна срещу руиноложката, далеч от тълпите и с лице към стената. Веднага пристигна енергичен млад сервитьор с бяла престилка и черна жилетка, взе поръчките им, откъсна бележката и я пъхна под пепелника.

— Е — каза Мириам веднага щом сервитьорът се отдалечи, — как мога да ви помогна?

Лив постави бележника си на масата. Картичката още беше в ръката й. Обърна я и отново прочете думите:

Т

MALA

MARTYR

— Ще ми обясните ли какво означава това? — попита тя и плъзна картичката по масата.

— Добре — отвърна Мириам. — Но първо трябва да ми кажете нещо. — Посочи буквата Т. — Споменахте, че върху тялото на брат ви е имало знаци. Този сред тях ли беше?

Лив отвори първата страница на бележника и го обърна, за да покаже грубата си рисунка на тялото на Самюъл.

— Беше жигосан на ръката му.

Мириам впери поглед в мрежата белези, хипнотизирана от дивашката им красота. Бързо затвори бележника, когато сервитьорът се появи отново и постави питиетата им на масата.

— Нарича се Тау — каза тя веднага щом сервитьорът се махна. — Това е много силен и много древен знак, стар като тази земя, която е взела името му.

Лив се намръщи. Не й беше ясно как думата „Тау“ може да се превърне в „Турция“.

— Говоря за земята, в която се издига Цитаделата — поясни д-р Аната, явно усетила объркването й. Кимна към далечните върхове, които едва се виждаха между сградите. Неравните им очертания бяха като зъби на фона на небето. — Царството на Тау.

Лив проследи погледа й и си спомни картата от пътеводителя и планинския масив, който се виеше около града и продължаваше през страната като гръбнак.

— Планините Таурус — промълви тя. Този път първата част на името бе изпълнена със смисъл.

Д-р Аната кимна.

— За да разберете правилно значението на Тау и какво означава то за това място, трябва да познавате донякъде историята. — Тя се наведе напред и дългите й пръсти със сребърни пръстени направиха шпиц върху безупречно бялата покривка. — Най-ранните сведения за човешко присъствие в този район описват враждата между две племена, борещи се помежду си за контрол върху земята. Едното се наричало яхве. Те живеели в пещери по склоновете на планината и се смятало, че защитават някаква свещена реликва, която им давала огромна сила. Дори през онези праисторически времена другите племена ги почитали или най-малкото се страхували от тях до такава степен, че отивали на поклонничество в планината и носели дарове за боговете, които според тях живеели там.

— След време градчето около планината започнало да процъфтява благодарение на поклонниците, идващи при планината да принесат жертвите си и да пият от чудодейните води, които извирали от земните недра и за които се вярвало, че даряват здраве и дълъг живот. Появила се църква, която да се грижи за мирските интереси на Цитаделата и да проповядва Божието слово, предавано от планината в писмена форма. В тези писания името на Бог се изписвало като YHWH, което се превежда като Йехова или Яхве — също като името на племето. В тях се разказвало как бил създаден светът и как бил заселен от хората. Всеки, който се усъмнявал в официалната версия, бил обявяван за еретик и преследван от безжалостните воини жреци, препускащи под знаме със символа на божествената власт на Цитаделата. — Д-р Аната посочи символа Т. — Тау. Единственият истински кръст. Символът на реликвата, която им дала власт над другите. Символът на Тайнството.

 

 

Корнилиъс спря до голямата каменна арка и отвори лаптопа да провери сигнала. Неговата стрелка се беше придвижила, а тази на момичето си оставаше на място.

Погледна надолу по стръмната улица към Кутлар. Беше изостанал на пет-шест метра и се изкачваше с мъка. Ризата му беше подгизнала от пот, всяка измъчена стъпка бе ритмична братовчедка на предишната — раненият крак бавно се изнасяше напред и стъпваше предпазливо на земята, а здравият бързо го следваше, за да поеме колкото се може повече тежест върху себе си.

Корнилиъс смяташе да го застреля с безшумния си пистолет веднага щом му покаже момичето, а после да го остави на някоя от пейките покрай вала. Надяваше се, че това ще шокира момичето и то послушно ще го последва само, макар че за всеки случай имаше в джоба си спринцовка халдол. Гледаше клатушкащия се като метроном Кутлар, изчака го почти да се изравни с него и погледна екрана. Момичето още не се беше преместило. Затвори лаптопа, пъхна го под мишница и пристъпи в сянката на арката.