Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

49.

Докато влизаше с препъване през въртящата се врата в ярко осветения терминал, Лив едва не плачеше от облекчение. Закуцука напред, като остави следа от кал и вода, а стреснатите туристи се дърпаха от пътя й. Сепнато от настъпилата суматоха, едно от ченгетата при паспортния контрол вдигна глава, побутна партньора си и кимна към нея. На лицето на втория се изписа отвращение и той натисна бутона на радиостанцията си и заговори в нея. Ръцете и на двамата се приближиха към предпазителите на автоматите.

„Страхотно… Да стигна чак дотук и да бъда застреляна от тези двама малоумници.“

Събра последните остатъци от силите си и вдигна ръце в познатия по цял свят знак, че се предава.

— Моля ви — промълви и се свлече на колене пред тях. — Обадете се на инспектор Аркадиан от отдел „Убийства“ в Руин. Трябва да говоря с него.

 

 

Родригес стоеше до гишето за проверка на багажа и гледаше как служителят изпразва раницата му върху стоманената маса и проверява съдържанието й. Радиостанцията на колана му изпращя, но той не й обърна внимание. Някаква жена се нуждаела от помощ и искаха подкрепления. Родригес се обърна и погледна над опашката към другата страна на детектора за метал. Благодарение на високия си ръст виждаше ясно залата, но не забеляза източника на суматоха.

— Благодаря, господине, приятен полет. — Служителят избута раницата му настрани и посегна към следващата чанта, подала се от рентгеновия апарат.

Родригес отстъпи настрани и бързо прибра паспорта, който не вярваше, че ще му потрябва отново, Библията, с която бе умряла майка му, бельо и две ризи, които стояха малко провиснали на слабата му висока фигура. Последната вещ сгъна внимателно, сякаш бе флаг, който щеше да бъде положен върху ковчега на войник — червен найлонов анорак, който не означаваше нищо за другите, но бе особено важен за него.

Не прибра единствено малкото томче с кожена подвързия, дадено му от игумена и описващо историята на tabula rasa. Него го сложи в джоба си. От вътрешната страна на корицата имаше написано женско име и два адреса. Първият бе на редакцията на вестник в Ню Джърси. Вторият беше домашен.

Стегна връвта на раницата, метна я на рамо и тръгна към изхода. Не погледна назад. Случващото се в терминала не го засягаше. Мисията му бе другаде.