Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

89.

Родригес също гледаше Самюъл, застанал на прочутия мост в Сентръл Парк и прегърнал през рамо момиче, което приличаше досущ на него. Снимката беше в евтина рамка като другите няколко, висящи на стената на апартамента.

Влизането се оказа лесно. Момичето живееше на партера на жилищна кооперация, нарочно построена достатъчно близо до центъра, за да привлича млади професионалисти. Сега всички те бяха на работа. Наложи му се само да скочи в малката градинка, чиято гъста растителност му осигури чудесно прикритие, да нагъне мушамения анорак на прозореца, за да заглуши шума, и да счупи стъклото. Братята му в Руин щяха да се погрижат за момичето. Той трябваше да се увери, че Лив не е оставила някакви насочващи следи след себе си.

Не беше познавал много добре Самюъл и да види предишния му живот запечатан на стената в дома на сестра му бе странно изживяване. Имаше и друга негова снимка, на която бе много по-млад и седеше в лодка със също така младолика версия на момичето. И двамата бяха присвили очи срещу яркото слънце. Имаше снимки и до телефона, частично скрити от филизите на едно от многобройните растения, които покриваха буквално всяка хоризонтална повърхност.

Родригес натисна примигващия бутон и изслуша записаните съобщения, докато събираше цялата хартия наоколо в средата на дневната. Имаше две обаждания; и двете като че ли бяха от шефа й, който се пенявеше, че е напуснала града без разрешение.

Взе кувертюрата на разхвърляното легло и я добави към купчината. Спомни си един филм, който бе гледал като дете. Беше за някакъв тип, който бе побъркан на тема извънземни пришълци и трупаше в дома си купища подобни боклуци.

Самият той сега се чувстваше като извънземен.

Когато събра достатъчно запалим материал в дневната, обиколи другите помещения и плисна бензин върху леглото, килимите и дивана. Нямаше време да претърсва апартамента, така че трябваше да се погрижи всичко в него да бъде унищожено.

Върна се оттам, откъдето беше влязъл, хвърли запалена клечка през счупения прозорец и чу как другите прозорци изпукаха от налягането, когато бензиновите пари се запалиха. Не спря да гледа пожара, макар че страшно би му харесало. Трябваше да се отбие на още две места, преди да отлети завинаги оттук.

Вършеше Божие дело. Нямаше време за забавления.