Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

68.

Кутлар седеше отпред и се взираше в мрака на тунела пред подскачащите светлини на фаровете. Трополенето на гумите по неравния под и тътенът на дизеловия двигател се сливаха в общ скръбен звук. Друсането опъваше шевовете по крака му. Радваше се на болката — тя го поддържаше съсредоточен и доказваше, че все още е жив.

Главата му бе замаяна от взетите хапчета. Осъзна, че трябва да има предвид това. Трябваше да е нащрек, ако искаше да се измъкне от тази ситуация. Тя бе станала съвсем ясна, когато Корнилиъс и Йохан му помогнаха да се махне от клиниката и да се качи в микробуса.

— Трябва да ни кажеш какво стана — беше казал Корнилиъс, сякаш му предлагаше приятелски съвет. — Трябва да ни кажеш как момичето е успяло да избяга. И най-важното — бе добавил и се бе приближил толкова, че косъмчетата на брадата му погъделичкаха ухото на Кутлар, — трябва да ни кажеш как изглежда тя.

Именно затова все още дишаше. Те разполагаха само с името й, а той бе виждал лицето й. Докато продължаваха да я търсят, той им беше по-полезен жив, отколкото мъртъв.

Тунелът внезапно тръгна нагоре и свърши в просторна зала. Йохан завъртя волана и фаровете осветиха стоманена врата. Микробусът спря. Йохан изключи двигателя и двамата с Корнилиъс слязоха и минаха отзад. Кутлар не помръдна. Купето леко се наклони, когато задната врата се отвори, и Кутлар чу шумоленето на найлон — вдигаха първия чувал.

Беше се смаял, когато убиха двамата парамедици. Смъртта на доктора беше някак си по-приемлива — никой нямаше да се изненада особено, когато намерят тялото му отпуснато в стола, както го бяха оставили. Беше прекрачил границата, откакто се бе пристрастил към наркотиците. Медиците обаче бяха обикновени цивилни. Съвсем свестни хора.

Сияещи в червено от светлините на стоповете, монасите се появиха иззад микробуса с първия чувал и го сложиха до стоманената врата. След като повториха процедурата още два пъти, Йохан извади карта, сложи я в четеца и вратата се отвори навътре. Секунди по-късно се затвори. Труповете някак си бяха изчезнали зад нея.

Корнилиъс и Йохан отново се качиха в микробуса.

— Мога да ви помогна да я откриете — каза Кутлар.

Корнилиъс се обърна към него и устните му се свиха.

— Как?

— Да се разкараме оттук и ще ви покажа. — Кутлар се опита да скалъпи усмивка, но успя само да направи гримаса. — Трябва да се обадя. — Сви театрално рамене. — Тук обаче няма обхват.

За момент Корнилиъс не каза нищо. Само гледаше избилата по кожата на Кутлар пот.

— Разбира се — каза най-сетне.

Двигателят оживя и звукът внезапно изпълни затвореното пространство. Кутлар загледа през страничния прозорец как червеното сияние в пещерата помръква, докато се отдалечаваха.

 

 

Трите чувала останаха да лежат в черната тишина на планината, докато в лабиринта тунели отгоре палеха факли и се приготвяха да ги приберат. Брат Самюъл се бе завърнал малко повече от двадесет и четири часа след бягството си от Цитаделата.