Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

139.

Лив се свести с мисълта за гръмотевици.

Отвори очи.

Стотици точици светлина трептяха пред нея в течния мрак. Съсредоточи се. Почувства как студената твърда земя потръпва и утихва под нея. Видя как пламъчетата на свещите, отразени от редицата полирани като огледало остриета, отново се успокоиха на фона на тъмната каменна стена. После видя нещо друго да лежи на пода. Тяло, голо от кръста нагоре. Познатите черти на лицето изпъкваха гордо и гротескно на слабо светещата кожа.

Протегна се към него, без да обръща внимание на болката в главата, която дойде с движението. Протегнатата й ръка докосна студеното като самата планина лице и го обърна към себе си. От гърдите й се изтръгна нисък животински стон. Въпреки жестоката си смърт и бруталната намеса на патолозите Самюъл изглеждаше спокоен. Лив запълзя по пода към него и се надигна да го целуне, горещите сълзи опариха очите й. Докосна с устни студената му кожа и почувства как нещо в нея се раздвижи. После всичко внезапно политна, защото я сграбчиха и грубо я дръпнаха от брат й.

 

 

Гейбриъл забеляза стража миг преди светлината да изгасне.

Просна се на пода във внезапния мрак, като удари наранената си ръка. Болката прониза цялото му тяло. Стисна зъби и се застави да продължи тихомълком през черния коридор към отсрещната стена, като протягаше напред здравата си ръка, но същевременно внимаваше да не трака с пистолета по камъка. Лявата му ръка остана прибрана в ръкава, пулсираща от болка, но все така стискаща джобния компютър. Беше успял да го погледне точно преди да влезе в коридора. Сигналът от предавателя идваше някъде отвъд вратата в дъното — същата, до която стоеше стражът.

Ръката му докосна студената каменна стена и Гейбриъл се долепи до пода и насочи пистолета към мястото, където бе видял стража. Зад него от дълбините на Цитаделата долитаха объркани гласове — някои викаха за осветление, други за помощ, трети — за маркучи, за да изгасят пожара някъде долу. Паниката беше съвсем осезаема. Нищо не плашеше хората повече от миризмата на пушек.

Задържа пистолета насочен, с другата си ръка протегна джобния компютър към средата на коридора и малко пред себе си. Болката го прониза, когато застави палеца си да потърси копчето за включването на екрана. Откри го. Натисна го. И студената светлина на екрана освети коридора, докато устройството падаше от ръката му. Стражът вече не беше до вратата. Беше коленичил отляво, с насочен към прохода пистолет. Стреля два пъти, като се целеше над източника на светлина — вероятно в главата на противника си. В тесния каменен коридор гърмежите бяха оглушителни.

Гейбриъл също стреля — пистолетът му беше със заглушител — и видя как стражът трепна и се свлече покрай вратата, а оръжието му изтрака върху камъка. Хвърли се напред, като използваше светлината на компютъра, и изрита пистолета по-далеч от ръката му. Пресегна се със здравата си ръка към врата му, за да провери дали е жив, като продължаваше да стиска пистолета, в случай че напипа пулс. Мъжът беше мъртъв. Ръката на Гейбриъл се плъзна по грубата повърхност на расото, усети топлата кръв на гърдите и накрая намери онова, което търсеше.

Върна се, взе джобния компютър и го нагласи в сгънатата си лява ръка, като насочи светлината към тежката обкована врата. Ключалката беше в центъра й. Гейбриъл вкара взетия от стража ключ, завъртя го и натисна вратата. Тя се отвори и Гейбриъл видя стълбище, което водеше нагоре към мрака на планината.