Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

143.

Лив имаше чувството, че потъва в дълбока вода, топла и изпълнена със спомени, които се рееха пред нея — картини от живота й, които проблясваха и избледняваха като сребристи рибки. Ветрецът, който бе чувствала през себе си, сега беше течение, носещо шепота на забравени гласове и фрагменти от далечни спомени. Потъваше все по-дълбоко и картините избледняваха, понасяха се нагоре и надалеч, а под нея се надигаше много по-ярка светлина.

„Това е смъртта“ — помисли си тя, докато гледаше как светлината се надига от мрака, за да я посрещне. Погълна я и зад клепачите й се струпаха нови образи.

Имаше градина, зелена и тучна, и някакъв мъж вървеше през нея, а слънцето — или нещо като слънце — сияеше ярко в небето. После се издигна сянката на дърво и закри светлината, и тя изведнъж се озова в пещера, заобиколена от мъже с омраза в очите.

След това дойде болката.

Цяла вечност болка и мрак, докато плътта й беше разкъсвана, рязана с ножове, горена с огън и врящо масло.

И миризмата на кръв.

И безкраен, отчаян копнеж по слънцето, жадуването да го усети по кожата си и да стъпва леко по прохладната земя.

Болката беше навсякъде, проблясваше от мрака, затваряше я и я пречупваше, отново и отново, вовеки веков.

После видя лице и очи, пълни с мъка и състрадание.

Лицето на Самюъл.

Не искаше тази картина да отлети като останалите и се съсредоточи върху нея, задържа я, докато тя не започна да се изпълва с още подробности.

Видя тялото му, голо от кръста нагоре, кървящо от дълбоките разрези. После пещера, пълна с други мъже, които като един започнаха да изрязват с остри ножове кървави линии по лявото си рамо. И чу звук. Отекващо припяване на ниски гласове, молитва или заклинание на древен език, който тя някак успяваше да разбере.

— Първата — казваха отново и отново те. — Първата. Първата.

И болката проблесна в мрака и избухна в лявата й страна заедно със звука на раздирана плът. И тя чу да се извисява нов глас, изпълнен с мъка и болка.

— Къде е Бог в това? — извика Самюъл. — Къде е Бог в това?

Образите се разбягаха. За момент всичко потъна в тишина и мрак.

А после тя усети, че започва да се издига.