Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

135.

Катрин видя светлината отпред и пръстите на лявата й ръка стиснаха нервно волана. Дясната посегна към черния сак на съседната седалка и извади пистолета.

Помисли си за забавянето в алеята, между използването на картата и отварянето на вратата. Може би я очакваха. Може би отиваше право в засадата. Ако беше така, нямаше смисъл да спира. Тунелът беше твърде тесен за обръщане, а движението на задна щеше да е прекалено трудно. Пък и бягството нямаше да помогне на Гейбриъл. Така че тя натисна газта и загледа светлините напред — ставаха все по-ярки. Вдигна пистолета над таблото точно когато микробусът изкачи наклона. Светлините на фаровете прорязаха мрака и осветиха пещера и автомобил. С включени светлини. Празно купе. И отворени врати.

Тя рязко завъртя волана и зави точно преди да закачи задната броня на полицейския автомобил. Наби спирачки, при което микробусът подскочи и спря. Катрин завъртя пистолета и огледа пещерата, като търсеше и най-малкото движение. В стената пред нея имаше затворена метална врата. Самата зала беше пуста.

Изключи двигателя, но остави фаровете да светят. Внезапната тишина беше потискаща. Катрин грабна черния сак от седалката, отвори вратата, слезе и заобиколи колата с насочено напред оръжие, за да провери дали някой не се е скрил зад нея. Пак не видя никого. Отиде до багажното отделение на микробуса и отвори вратата.

Съдържанието се беше поразместило по време на пътуването, но купчината тор, захар и димящите запалителни материали бяха повече или по-малко непокътнати.

„Гигантска димна бомба — беше й казал Гейбриъл. — Достатъчно мощна, за да избие всяка врата в долната част на планината.“

Внимателно остави черния сак на металния под до голяма картонена кутия, натикана до задния калник. В нея имаше ветроупорен фенер и два от тънките като чаршафи спални чували, които използваха в по-топлите страни. Извади фенера, остави го на пода, върза спалните чували един за друг и ги изпъна като дълго бяло памучно въже. Остави единия край в кутията и затегли другия към резервоара.

Докато заобикаляше микробуса, забеляза камерата, монтирана високо на черната стена. Лещите й светеха в червено. Катрин пъхна ключа в капачката на резервоара, отвори го, обърна гръб на камерата и внимателно напъха в него края на въжето. Върна се при багажника, взе ветроупорния фенер и отвори резервоара. Напои въжето с газ, като изля най-много по средата.

„Това е фитилът ти“ — беше й обяснил Гейбриъл.

Изля останалата газ в картонената кутия, бръкна в сака и извади две гранати. Тъмнозеленият метал беше скрит под разноцветни ивици — беше използвала всички лепенки, които успя да намери в склада. Постави внимателно гранатите в центъра на мократа от газта кутия.

„Това са детонаторите — беше казал Гейбриъл. — Активирай ги в последния момент.“

Катрин пъхна пръст в халката на първата граната, но спря. Избързваше. Остави гранатата и посегна към последното нещо, което Гейбриъл беше натоварил в микробуса, преди да я изпрати насам.

Олекотеният мотоциклет отскочи от каменния под. Шлемът беше закачен на кормилото, но тя го остави там — не беше забравила камерата и бързо отминаващото време.

Подпря мотоциклета на вратата и взе отново гранатата. Халката се отдели с лек звън. Катрин внимателно остави гранатата на дъното на полятата с газ кутия.

„Ако пуснеш дръжката, след като си извадила халката, разполагаш с шейсет секунди да се махнеш.“

Така й бе казал Гейбриъл.

Погледът й се заби в металната дръжка на запалката, докато бавно отпускаше пръстите си.

Лостчето не помръдна. Лепенките го държаха на място.

Издиша с облекчение, взе втората граната и дръпна халката, преди да изгуби кураж. Постави я до първата, после избута кутията колкото се може по-навътре в микробуса, докато не опря тубите с бензин и чувалите с тор. Извади от сака голяма кутия кибрит — последната част от бомбата.

Яхна мотора, бръкна в джоба си за картата и я стисна между зъбите си. Драсна една клечка и я хвърли в локвата газ. Ярките жълти пламъци се стрелнаха по намокреното въже към резервоара и гранатите.

„След запалването на фитила ще имаш около една минута да се махнеш — беше й казал Гейбриъл. — А може би и по-малко.“

Катрин обърна предното колело на мотора към тунела, завъртя газта и натисна рязко стартера.

Нищо.

Жълтата светлина на пламъците стана още по-ярка. Катрин помпаше да вкара повече гориво в двигателя. Отново опита да запали.

Пак нищо.

Отпусна газта, за да не задави двигателя, чу рева на огъня зад себе си и забута с крака към тъмния тунел. Въздухът зашепна в ушите й, докато моторът набираше скорост. Включи фара и видя, че наклонът свършва след три метра. Това беше последният й шанс.

Завъртя амбреажа и натисна педала да превключи на втора скорост. Краят на наклона приближаваше. Моторът подскочи под нея, двигателят се закашля и се запали от набраната инерция. Задави се за миг, но след това изръмжа. Катрин даде газ и отпусна амбреажа. Веригата захапа и моторът полетя по неравния каменен под, далеч от горящия микробус.