Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

134.

Празният товарен отсек на самолета се тресеше така, сякаш се мъчеше да се разпадне на парчета. Гейбриъл стигна до мястото, където подът започваше да се надига, закачи десния си крак и дясната ръка в товарната мрежа покрай фюзелажа, намери опора и натисна червения бутон, спускащ рампата.

Глухото дрънчене се чу през рева на двигателите и в задната част на самолета се появи тънък хоризонтален процеп, който засмука въздуха от отсека. Гейбриъл се вкопчи в мрежата, а виещият вятър задърпа парашутисткия му костюм. Второ дрънчене и силно изтракване оповести пълното отваряне на рампата. Гейбриъл си сложи парашутистките очила и запълзя към ръба. Надникна в ледения вятър. На три километра под него лежеше Руин, четирите прави линии на булевардите се събираха като линиите на оптичен мерник в центъра на града.

Беше скачал от този самолет, но никога през нощта и от такава височина. Скачането с парашут бе удобен начин да заобиколиш бариерите, когато правителствата се запъваха с издаването на визи, докато хората на земята отчаяно се нуждаеха от помощ.

Освободи крака си от мрежата и се завъртя, докато не се озова легнал в средата на рампата с крака към виещата нощ. Направи последна проверка на раниците на гърдите и гърба си и се плъзна към края на рампата, като се държеше за мрежата, за да не го поеме въздушният поток.

Краката му стигнаха до ръба и Гейбриъл ги спусна в ледения въздух, плъзна се още малко и остана да се държи единствено на ръцете си. Вече беше напълно във въздуха, тялото му беше опънато хоризонтално в ревящия нощен въздух. Стискаше здраво и гледаше как тъмното петно пълзи все по-близо. Насочи лявото си око към него и затвори дясното, сякаш се прицелваше с карабина.

И се пусна.

Веднага щом излезе от турбуленцията, разпери ръце и крака, освободи мембраните между тях и те се надуха от вятъра. Комбинацията от скоростта и формата на костюма създадоха моментална подемна сила и Гейбриъл усети как се издига нагоре. Започна да маневрира, като местеше ръце, без нито за миг да изпуска от поглед тъмната мишена, към която се носеше.

Тренировките с костюма крило бяха последният курс, който бе завършил, преди да напусне армията. Костюмите бяха най-новата разработка на скоковете от голяма височина с ниска видимост, които бяха в основата на секретните операции. Според теорията при скачането от голяма височина самолетът можеше да остане извън обсега на ракетите земя-въздух, а отварянето на парашута в последния момент свеждаше до минимум риска десантчиците да бъдат забелязани. Освен това човек в състояние на свободно падане беше твърде малък, за да се засече от радар. Това бе идеалният начин за бързо и тайно вкарване на добре обучени войници във вражеска територия. Както и идеалният начин да влезеш в планинска крепост, която никой не е успявал да превземе.

Погледна алтиметъра на китката си. Вече се намираше на височина под хиляда и двеста метра и падаше със скорост двадесет и четири метра в секунда. Наведе се и се завъртя в тесен кръг, гледаше как тъмното петно расте, докато се носеше по спирала надолу и търсеше в черния му център градината, за която знаеше, че е там.