Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

IV

В началото бе Светът, и Светът беше Бог, и Светът бе добро.

Откъс от Еретическата библия

69.

Хладилното помещение на градската морга беше доста добро място за събиране на улики — ако изобщо можеше да има такова. Ограниченият достъп беше попречил на натрупването на обичайните допълнителни отпечатъци, косми и други следи, които пречат на повечето разследвания. Всички повърхности бяха клинично чисти. Имаше и пълен запис от камерите, показващи къде са били заподозрените и до какво са се докосвали.

— Ето там. — Аркадиан посочи края на найлона върху количката. — Първият заподозрян го докосна, докато се качваше.

Петерсен се усмихна. Отпечатъци се снемаха по-лесно единствено от стъкло.

— Докосна също и онзи шкаф — каза Аркадиан и посочи шкаф номер 8. — Уведоми ме веднага щом откриеш нещо — добави той и остави Петерсен да подрежда четчиците си и да отваря тубата фина алуминиева прах.

До вратата стоеше полицай, който се грижеше никой да не влиза и излиза от помещението.

Рийс крачеше напред-назад в коридора пред кабинета си. Когато Аркадиан се приближи, му подаде стъкленица за проби.

Аркадиан я взе, без да забавя крачка, и попита:

— Къде е тя?

— В помещението за персонала на първия етаж — отвърна Рийс зад гърба му.

* * *

В показанията се описваше всичко, което й се бе случило от влизането в моргата до идентифицирането на загадъчния мъж от видеозаписа. Лив тъкмо се канеше да подпише, когато се появи Аркадиан. Тя все още се чудеше каква е играта на Гейбриъл и защо я играе. Не го беше описала като „мъжа, който се опита да ме отвлече“. Най-лошото, което бе направил, бе да се представи за полицай и да й предложи да я откара до града. Не той беше човекът, насочил пистолет към лицето й. Не беше откраднал и тялото на брат й, макар все още да не бе сигурна какво точно правеше в хладилното помещение. Накрая се спря на „мъжа, който ме посрещна на летището и се представи като придружаващ ме полицай“. Не кой знае колко елегантно, но поне точно. Написа датата и се подписа.

Униформеният служител провери подписа й и излезе. Аркадиан затвори вратата след него.

Лив дръпна към себе си едно потиснато на вид мушкато от ъгъла на масата и започна да го чисти: махаше изсъхналите цветове от задушените стебла, натрошаваше ги и ги пускаше в саксията.

— Намерихте ли го?

Аркадиан погледна към улицата. Щеше да е чудесно точно сега пред сградата да спре полицейски микробус и да измъкнат от него и тримата заподозрени, закопчани. Уви, това не се случи.

— Още не — отвърна той. На мокрия път, където бяха спрели пожарните, се виждаше петно дизел, преливаше във всички цветове на дъгата. — Работим по въпроса. — Обърна се към смачкания вестник на масата. Първата страница бе превърната в калейдоскоп от букви и драсканици. — Някакъв напредък с това?

— Нямах много време да се съсредоточа, ако трябва да съм честна. Бях малко разсеяна, така да се каже.

Аркадиан премълча с надеждата, че тишината ще смекчи настроението й.

— Наистина ли мислите, че затова са го отмъкнали? — Тя отново огледа надрасканите букви и символи.

— Може би. Пипнем ли ги, ще ги питаме. А дотогава бих искал да ви помоля нещо. — И сложи на масата пакета, който му бе дал Рийс.

Лив присви очи.

— Това е комплект за вземане на ДНК проба, нали?

— Да. Предвид лабораторните резултати, които е получил Рийс, ще е много полезно да сравним вашата ДНК с тази на брат ви. А и с това ще установим без капка съмнение родството ви. — И плъзна комплекта към нея.

Лив откъсна последното мъртво цветче от мушкатото, смачка го и го пусна при другите. Изтръска ръце, отвори комплекта и отърка с клечката с памук вътрешната страна на бузата си. Пусна я в бурканчето, затвори го и му го подаде.

Цитаделата се издигаше зад сградите от другата страна на улицата, сурова и безпристрастна на фона на небето. От гледката я побиха тръпки.

Аркадиан проследи погледа й, забеляза някакво движение на улицата и възкликна:

— Господи!

Пред сградата бе спрял микробус на телевизионен екип.

— Не съм ги викала аз — каза Лив. — Занимавам се единствено с преса. Не обичаме тези типове.

На вратата се почука.

— Извинявай, шефе, но снех почти пълен набор отпечатъци от найлона — каза Петерсен. — Как искаш да ги пратя, за нормална или ускорена обработка?

— Задръж за момент, ще дойда с теб. — Аркадиан се обърна към Лив. — Знам, че не сте се обаждали на журналистите, така че не тълкувайте погрешно онова, което ще кажа… Мисля, че трябва да ви измъкнем от сградата.

Лив се намръщи.

— Това не е опит да се отърва от вас — продължи Аркадиан. — Просто мисля, че ще сте в по-голяма безопасност, ако не се мотаете наоколо. Ако журналистите научат за случилото се, ще обсадят моргата. Не искам хората, които откраднаха брат ви, да ви гледат в новините в шест вечерта. Ще уредя някой да ви откара до управлението, за да можете да вземете душ и да се преоблечете. Ще ви намеря там по-късно. Става ли?

Лив погледна калните си дрехи.

— Става. Но ако използвате това като повод да ме отсвирите, незабавно ще дам пресконференция.

— Както желаете — отвърна той. — Само стойте далеч от прозорците. Не искам да виждам лицето ви по новините.

„И аз“ — помисли си Лив, докато оглеждаше мърлявата си блуза.