Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

88.

Кутлар още надушваше миризмата на чесън и пот от празната съседна седалка. Примигна, когато микробусът излезе от тунела. Някакъв силует се движеше по алеята между паркингите към тях.

Отвори лаптопа и се загледа напрегнато в пясъчния часовник. Малките черни пиксели се въртяха в него, виртуалният пясък показваше колко бързо изтича собственото му време.

Йохан се върна и седна зад волана, а Корнилиъс се премести до Кутлар. Картата на екрана вече се сменяше. Една стрелка показваше местоположението на телефона на Лив. Пясъчният часовник отново се появи за момент, после картата се разшири, за да покаже втора стрелка, над и отляво на първата — тяхната позиция, проследена по сигнала на Корнилиъс.

Бяха близко.

Корнилиъс гледаше как стрелката в центъра се премести малко нагоре по улицата.

— Движи се.

Йохан обърна към кръговата улица.

При следващото опресняване на екрана втората стрелка също се движеше — кръжеше около първата като ястреб, дебнещ плячката си.

 

 

Тялото на брат Самюъл беше съблечено до кръста и положено с разперени ръце, подобно на формата, която се извисяваше от олтара в дъното на параклиса на Тайнството. Погледът на игумена се плъзна по обезобразената плът, която сякаш сияеше с восъчен оттенък на каменния под, разкъсана на много места от разтрошени кости и задържана в едно цяло от грубите шевове на патолога.

„Възможно ли е тези човешки останки наистина да се вдигнат отново и да изпълнят пророчеството?“

Забеляза тънкото пипало на кървавата лоза, увито около олтара. Проследи го с поглед и видя, че коренът му е в един от каналите в пода. Уви го около ръката си и задърпа, докато не го откъсна, после отиде до една от големите факли и поднесе пипалото към пламъка. То засъска от жегата и от него остана само почерняла фибра и червено петно по дланта на игумена.

Пламъкът на факлата се разлюля — някой отвори вратата зад него. Игуменът се обърна, като търкаше дланта си в грубата вълна на расото — сокът на лозата започваше да дразни кожата му. На прага стоеше брат Септус, един от монасите, който бе помогнал за донасянето на Самюъл тук.

— Готови сме, братко игумене — каза монахът.

Игуменът кимна и го последва в друго помещение в горната част на Цитаделата, което бе тънало в мрак и тишина почти от времето на Инквизицията.

Вратата зад тях се затвори и брат Самюъл остана сам с Тайнството. Пламъците на свещите се разлюляха отново и светлината им затрептя меко по тялото му.

За момент изглеждаше, че то се раздвижва.