Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

124.

Щом видя отворената врата на аварийния изход, разбра, че нещо не е наред. Вдигна пистолета, клекна и надникна навън. Инспекторът лежеше на земята. Лив не се виждаше никаква.

Излезе, огледа се, хвана инспектора под мишниците, понечи да го вкара вътре и едва не го изпусна, когато той изстена и се закашля.

Гейбриъл го замъкна в офиса, затвори вратата и потърси пулс на врата му. Напипа го и се намръщи към двете дупки от куршуми в гърдите му. Бяха съвсем близо една до друга и от тях не течеше кръв. Бръкна с пръст в едната и напипа още топло топче метал. Задърпа към втората дупка, разкъсвайки плата. Отдолу се показа черна бронежилетка с два сплескани куршума на мястото, където би трябвало да е сърцето.

— Ей — каза Гейбриъл и го зашлеви по бузата. — Хайде, събуждай се. Нищо ти няма.

Зашлеви го и по другата буза и главата на Аркадиан най-сетне помръдна и очите му се отвориха. Инспекторът погледна Гейбриъл, очите му се фокусираха и той се опита да се изправи.

— Полека — каза Гейбриъл и го натисна към пода. — Ако станеш, може отново да изгубиш съзнание. Кажи ми само едно: с кола ли дойде тук?

— Да — изхриптя Аркадиан.

— Няма я — каза Гейбриъл, докато бъркаше в джоба си за телефона. — Онзи, който я е взел, вероятно е същият, който е стрелял по теб и те е оставил да умреш. Искам да се обадиш и да я обявиш за открадната. В момента би трябвало да е някъде по пътя към Цитаделата. Предупреди ги обаче да внимават. Момичето е с него.

Аркадиан погледна телефона, спомни си за полицая, който го беше докарал, и попита:

— А шофьорът?

Гейбриъл го погледна безизразно. После каза:

— Би трябвало да е с тях.

Аркадиан кимна и лицето му помръкна. Взе телефона със здравата си ръка и започна да набира номера на централата, но успя да въведе само първите три числа, преди и двамата да замръзнат, защото усетиха някакво движение в склада.

Гейбриъл се хвърли към отворената врата и клекна до нея. Звукът се чу отново. Приличаше на статичен шум… или шумоленето на дебел найлон. Осъзна какво е миг преди да погледне навън и ужасен писък да разцепи въздуха — отчаян плач, пълен с болка и мъка.

Майка му стоеше между контейнерите с найлона в ръка и се взираше в онова, което беше останало от тялото на баща й.