Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 10 гласа)

59.

Лив прекара следващите няколко минути в търсене на думи в плетеницата букви и записването им. Откри такива като SALT, LAST, TASK, MASK[1] — нищо разтърсващо, нищо като GRAIL, CROSS[2] или някое от другите неща, за които се предполагаше, че са свързани с Тайнството. Определено нищо, за което си заслужаваше да умреш.

Опита се да открие дума от главните букви — МАТ и се замисли върху останалото — s a l a k. Погледна към Аркадиан.

— На какъв език говорят в Цитаделата?

Той сви рамене.

— Гръцки, латински, арамейски, английски, иврит — всички съвременни езици и много от мъртвите. Говори се, че имат огромна библиотека с древни текстове. Ако брат ви е имал нещо общо с този вид неща, съобщението по принцип би могло да е написано на който и да било език.

— Страхотно.

— Но не мисля, че би направил подобно нещо. Защо да ви праща съобщение, което не бихте разбрали?

Лив изпухтя и взе снимката на тялото на брат си. Погледът й проследи линиите около раменете, бедрата и врата, Т-образния кръст, изгорен дълбоко в плътта на лявото рамо.

— Може би в белезите има нещо — предположи тя. — Карта или нещо подобно.

— Съгласен съм, че са важни, но мисля, че символите са по-важни. Направил си е труда да ги издраска върху пет малки семки, а после ги е погълнал заедно с телефонния ви номер и е скочил в наша юрисдикция, така че съдържанието на стомаха му да бъде открито при аутопсията.

Лив отново насочи вниманието си към вестника. Фигурата на Самюъл сега беше заобиколена от буквите, които така се бе постарал да скрие.

— Искам да го видя — каза тя.

— Не мисля, че е разумно — меко рече Аркадиан. — Брат ви падна от огромна височина. Нараняванията му бяха големи, а ние извършихме подробна аутопсия. По-добре би било да изчакате.

— Какво да изчаквам? Докато го закърпят ли?

— Госпожице Адамсен, май не разбирате какво се случва с един труп по време на аутопсия.

Лив пое дълбоко дъх и го прикова с ярките си зелени очи.

— След подробен външен оглед съдебният лекар прави Y-образен разрез на торса, разбива гръдната кост и вади сърцето, белите дробове и черния дроб за допълнително изследване. Горната част на черепа се отделя с трион и тъканите на лицето се обелват, за да се получи достъп до мозъка, който също се вади за изследване. Някога да сте били в Ню Джърси, инспекторе?

Аркадиан примигна.

— Не.

— Миналата година в Нюарк имахме сто и седем убийства — повече от две на седмица. През последните четири години съм писала статии върху всеки аспект на престъпленията и съм разследвала всеки елемент от полицейската процедура, в това число и аутопсиите. Лично съм присъствала на повече аутопсии от повечето новопостъпили ченгета. Затова знам, че няма да е приятно, знам, че става дума за брат ми, но знам също, че не съм долетяла чак дотук с надхвърлила лимита си кредитна карта — която, между другото, беше открадната — само за да гледам купчина снимки. Така че бъдете така добър и ме заведете да видя брат си — каза тя, като обърна снимката и я плъзна обратно към него.

Погледът на Аркадиан се местеше между лицето на Лив и снимката. Цветът на косата беше един и същ, имаха еднакви скули и широко поставени очи. Очите на Самюъл бяха затворени, но той знаеше, че те също са яркозелени.

Бръмченето на телефона му наруши мълчанието.

— Извинете — каза той, стана и отиде в ъгъла на стаята.

— Няма да повярваш — забърбори възбуденият глас на Рийс в ухото му. — Точно когато си мислехме, че случаят не може да стане по-странен, излязоха резултатите от лабораторията!

— С какво разполагаш?

— Клетките на монаха са…

Острият писък на сирената накара Аркадиан рязко да дръпне телефона от ухото си.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя той: държеше апарата на достатъчно безопасно разстояние, за да не му се спука тъпанчето.

— Сигнал за пожар! — извика Рийс в отговор през воя на банши. — Мисля, че ни евакуират. Не съм сигурен дали не е някаква тренировка. Ще ти се обадя, когато всичко приключи.

Аркадиан хвърли поглед към Лив. Погледите им се срещнаха и той взе решение.

— Не се безпокой — извика в телефона. — Идвам. — Усмихна се и добави колкото заради Лив, толкова и заради Рийс: — И ще ти доведа посетител.

Бележки

[1] Сол, последен, задача, маска. — Б.пр.

[2] Граал, кръст. — Б.пр.