Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jugendliche Gott, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva (2017)

Издание:

Автор: Алма Йохана Кьониг

Заглавие: Младият бог

Преводач: Фросина Парашкевова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: Немски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Роман

Националност: Австрийска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: август 1989 г.

Редактор: Федя Филкова

Художествен редактор: Росица Скорчева

Технически редактор: Красимир Градев

Консултант: Анна Николова

Рецензент: Федя Филкова

Художник: Пенчо Пенчев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1935

История

  1. — Добавяне

И Агрипина, обгърнала колоната във връхлитащ я пристъп на слабост, който застрашаваше да я повали на земята, изведнъж видя в лунната светлина пред себе си някаква ясно очертана сянка да пада върху пода на терасата на бели и червени квадрати — сянката на мъж. „Убиецът!“ — мина й през ума и тя се изопна, дишайки задавено.

В следващия миг я заля сладкото и опияняващо чувство на спасение, на сигурност, на щастие.

— Атлант! — прошепна тя и се заоглежда лудо с надеждата, че там, където е той, трябва да бъде и другият.

Етиопецът смъкна от главата си качулката на дрипавото наметало. Наведе челото си три пъти така, че то докосна бяло-червената настилка между дланите му.

— Къде е той? Къде е господарят ти?

— В Рим, мелека[1]… Нося известие.

— Дай!

— Не е писмо! — Етиопецът зарови с две ръце в сплъстената си коса, откъдето измъкна нещо и го подаде върху дланта си. Агрипина позна своя златен пръстен.

— Моят мелек ми даде това, за да ме изслушате, и ми заръча да бързам, денем и нощем, за да не изоставам от пратеника на кон, като ми каза четири думи: не… отивай… в… Бая!

— Какво? — изпъхтя Агрипина и разтърси роба за раменете.

— Не… отивай… в… Бая! — повтори Атлант. Агрипина отдръпна ръката си и потисна един вик — ръката й беше окървавена.

— Няма страшно, мелека! Те ме заподозряха, но аз си бях намазал дебело очите със светъл мед, свирех на костенуркова лютия и хленчех за милостиня, и тогава един от тях ме замери с камък. Няма страшно, мелека. — И той пак повтори с грубоватия си чуждоземен акцент: — Важното е: не… отивай… в… Бая!

Зачервените му, зорки очи под гъстите, бухнати вежди искаха да схванат дали тя е разбрала. След това, като при изпълнена поръка, той се поклони с красив жест на почтителност — падна ничком, с чело между ръцете. И в следващия миг него вече го нямаше — беше изчезнал — синя сянка, разтопена в синята сянка на нощта.

„Атлант! А аз не му казах и дума за Пизон — той рискува живота си за мен, а аз дори не му благодарих… той рискува живота си, той ме обича — Пизон ме обича… Ох, не, той само съжалява една самотна стара жена и й казва: «Не отивай в Бая!» Значи Бая е смърт и той го знае… Спокойно, спокойно! В Бая е смъртта. В Бая е това, от което аз се мъчех да избягам, което ме накара в продължение на две години да живея като покойница. Без Рим, без власт, без почести, без разговори, без приятели, без цирк — по-лошо, по-лошо, отколкото на острова, защото тогава знаех, че ще се върна, тогава се стремях към диадемата, тогава имах Сенека. А сега нямам нищо друго, освен четири думи: не отивай в Бая!

Защо? Заради нищожната смърт ли, която рано или късно няма да ме отмине? Когато приятелите увещавали Сократ да бяга, той не избягал.

Единствената ми власт над Нерон е, че той се срамува от мен. Ако сега се скрия страхливо, ще може ли той после да ме уважава? Ако сега се покажа несмела — ще могат ли занапред звездните очи на Пизон да ме гледат? Може би тъкмо обратното — ако застана пред Нерон весела и свободна, издигнала се над всичко, дори над този жалък страх, че той би могъл да ме убие — може би тогава отново ще успея както преди да спечеля променливото му сърце. Не трябва да отивам в Бая ли? Аз имам много слабости, Пизоне, но дребнавостта и тесногръдието не спадат към тях. Нима дъщерята на Германик ще хленчи и ще се влачи по корем подобно кучка, която очаква удари?!“

Агрипина направи три-четири крачки към леглото и разтърси спящата Александра.

— Александра, събуди се! Събуди и домоуправителя… Тръгваме за Бая!

Бележки

[1] Ангел. Тук в смисъл на обръщение (араб.).