Алма Йохана Кьониг
Младият бог (35)

Агрипина си помисли: „Неговата Гала е на двайсет години, а Октавия на осемнайсет“ — и придърпа завивката чак до брадичката на поддържаното й със страстна упоритост тяло.

Ръцете на Пизон отметнаха завивката и той се засмя.

— Защо се смееш, Пизоне?

— Затова че една толкова умна жена може да бъде толкова глупава.

— На шести ноември ще навърша трийсет и шест! — призна Агрипина.

— Аз обичам Агрипина, а не тялото на Агрипина. — Тя го погледна замислено.

— С твоите плещи, двойно по-широки от тесните ти бедра, ти не приличаш на римлянин, а на египтянин, и това трябва да те радва!

Пизон лежеше със затворени очи. Мислеше си: „Янус е двулик, а Ерос има хиляди лица. Пък аз, глупакът, си мислех, че я любя от състрадание, но сега се чувствам, сякаш никога по-рано не съм лежал в ръцете на жена! Каква пропаст между лишената от нежност страст на Гала и страстната нежност на Августа…“

— Знаеш ли! Трябвало е да родя син като теб, мили.

— Може и да стане, а!? — промърмори той в полусън, но усетил как ужасът преминава на талази през тялото й, той отвори очи.

— Това би означавало смърт не само за мен, но и за теб, Венера да ни е на помощ! — продължи тя.

Той се сгуши в ръката й и заспа. Необичайно дългите и извити мигли подсилваха сенките под очите му.

Агрипина лежеше, без да помръдва, и държеше ръката си така, че тя да му служи за възглавница. Спомни си как бе лежала по същия начин с новородения си син. Припомни си и пожеланията при първия вик на детето. Но сърцето не я болеше вече.

Тя лежеше с буза, опряна на челото му, и гледаше в тавана. „Не зная кое от вас, божества, ме гледа сега с усмивка — мислеше си тя. — И не зная дали не сте дарили несретата ми от преднамерено снизхождение или от високомерие, също както навремето аз, когато се омъжих за Пасиен и когато подхвърлих перлената си огърлица на продавачката на гълъби пред храма… Но ви благодаря, богове, за този ден и за това щастие, което дойде точно когато смятах, че съм се научила вече да не очаквам нищо.“

Цели две самотни години Агрипина не беше плакала. Сега заплака. Сълзите й се удряха със слаб, глух звук о копринената възглавница.

Когато една сълза падна върху спящия, бузата му потрепна.