Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jugendliche Gott, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva (2017)

Издание:

Автор: Алма Йохана Кьониг

Заглавие: Младият бог

Преводач: Фросина Парашкевова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: Немски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Роман

Националност: Австрийска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: август 1989 г.

Редактор: Федя Филкова

Художествен редактор: Росица Скорчева

Технически редактор: Красимир Градев

Консултант: Анна Николова

Рецензент: Федя Филкова

Художник: Пенчо Пенчев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1935

История

  1. — Добавяне

III част
Императорът

— Утре всички тези вехтории да ги няма — нареди Агрипина, като сочеше любимата стара маса на покойния си съпруг. — Бюстът на Август може да остане, но той ще бъде единственото нещо. Императорът и аз се нуждаем от простор за работа.

Агрипина, увита във вдовишкото си наметало, което носеше за трети път, беше по-красива и по-горда от когато и да е.

Сенека стоеше до креслото на Нерон. За първи път ученикът седеше в негово присъствие, а философът сияеше от щастие.

— Това е велик ден за историята — произнесе той.

— И трябва да бъде радостен и за теб, Сенека! — каза Нерон, който още не можеше да се раздели с пурпурната мантия и диадемата. — Най-после и аз, който само съм получавал от теб, ще мога да ти се отплатя, макар и с далеч по-незначителни подаръци, за безценните дарове на твоя дух. Майка ми и аз, ние те молим да приемеш владенията в Анций, които са на името на Ливиите, за своя собственост.

— О, Агрипина! — извика Сенека, когото царското владение изведнъж въздигаше в редовете на най-богатите аристократи.

А Агрипина смекчи сарказма, породен от неговата слабост, с очарователната си усмивка.

— Мога ли в замяна на това да измоля от теб философското ти наметало?

„Той дори не ми поблагодари — помисли си Нерон, — добре би било даровете на моето великодушие да не плуват под общ флаг.“

— Префекте Бур! Императорът ти благодари за твоята вярност и ти се отплаща с именията си в Капуа!

Агрипина се обърна към Нерон, погали го по бузата и му прошепна:

— Палант!

— Отон! Императорът не е забравил приятелството ти и те моли да приемеш неговата вила в Сабинските планини! Серен!…

Между тънките, красиво изписани вежди на Агрипина се появи бръчка и тя прошепна: — Не бива да забравяш Палант!

„О, не“ — мислеше си Нерон, като гледаше добре охраненото лице, което бе твърде високомерно, за да може да се прочете по него дали приема мълчанието на императора като преднамереност, или като грешка на прекомерно обременена младост. „Не, мамо, Палант няма да забравя, твоя Палант на никаква цена няма да забравя!“ Но не промени досегашния си маниер и се обърна към Серен:

— Моята майка и аз те молим в знак на благодарност за твоето приятелство да приемеш нашата вила в Херкулан.

— Императорът и аз — изрече Агрипина бавно и натъртено, без да обръща внимание на настойчивия и заплашителен поглед на Нерон, — в знак на нашата милост, те даряваме, Палант, с Клавдиевото имение в Остия!

— Но аз не съм казвал такова нещо! — сепна се Нерон. — Не съм казвал!

Палант пристъпи с поклон напред и пое документа от ръцете на секретаря.

— Цезарю! Има за подписване! — каза той, а Агрипина, привлечена като с магическа сила, застана зад креслото на Нерон, за да вижда по-добре.

— Това е за намаляване на данъците на град Бонония, който през есента бе засегнат от пожар.

— Знам, знам — каза Нерон и за миг се видя в гръцки химатион пред огледалото… Колко отдавна беше това!

— Ти сам държа речта — вметна Отон.

С извънредно тънките си пръсти Нерон взе тежкия императорски печат, подпечата и се подписа.

— А това е за възнаграждението на войниците от лагера — каза Палант и подаде нов документ.

— Решението за обожествяването на покойния император Клавдий, подписано от всички достопочтени сенатори.

— Не е необходимо да ми ги обявявате, сам мога да чета — каза студено Нерон.

Агрипина понечи да каже нещо, но замълча.

Палант подаде мълчаливо следващия документ. Ниско наведен над него, Нерон го прочете бегло и се стресна.

— Какво е това? — запелтечи той. Беше много блед.

— Смъртната присъда на войника Приск от шести легион, който убил с меч другаря си — съобщи Палант както преди малко.

— Но това е моят легион! Дето вчера ме провъзгласи! — извика, Нерон. Очите му потъмняха съвсем. — Не! Това няма да подпиша! — Обърна се към Агрипина, изведнъж заприличал на седемнайсетгодишно момче, каквото беше. — Какво трябва да направя, за да не умре?

Агрипина му се усмихна с очи и уста.

— Напиши „Помилван“ и името си.

Нерон подчерта името си така дебело, като че ли с това искаше да заличи самия Танатос[1] от света. Палант подаде мълчаливо следващия документ.

— О, не! Още една ли? — попита Нерон, сякаш другият си правеше лоши шеги.

А Палант каза равнодушно:

— Смъртна присъда над разбойника Сагинт, който убил в Равена трийсет и един души, между които и деца.

Агрипина бързо разтвори уста, но Сенека я възпря с лек жест.

Нерон се бе втренчил в листа. „Ето ме в креслото на Клавдий! А имаме ли право… мама и аз… да съдим един убиец? Но ако сега, вече като император, помилвам такъв звяр, какъв пример ще дам на новото правителство! И какво ще си кажат всички тези като Друмион? Ще си кажат: «Каква справедливост може да се очаква от една жена и един седемнайсетгодишен хлапак? Нас ни изцеждат с данъци, а разбойниците оправдават!»… Всъщност не би ли могло поне веднъж в сената да се каже нещо в полза на Друмионовците? Да, но сега ще трябва да подпиша! Трябва… ах, а как ми се иска никога да не се бях научавал дал пиша!“ — разсъждаваше той, а последните думи му се изплъзнаха и на глас.

Подписа, хвърли перото, срещна въодушевените очи на Сенека и си помисли: „Този глупак с неговото кокоше кудкудякане наистина е в състояние за едно яйце да отучи когото и да е от почтеност!“

Но когато Агрипина го целуна, за трети или четвърти път след завръщането си, той замълча смутено.

Един царедворец влезе безшумно, поклони се и съобщи полугласно:

— Хазнатарят Нарцис току-що се завърна и моли за аудиенция.

Нерон погледна Агрипина. Побърза да нареди:

— Съобщи му, че императорът като него тъжи за загубата и го моли да влезе.

— О, не! — прекъсна го рязко гласът на Агрипина. — Кажи, че императорът и аз сме много покрусени от нашата загуба, за да можем да го приемем!

Царедворецът плъзна поглед от Агрипина към Нерон и обратно към Агрипина. Поклони се и излезе.

„Мама не е права да ядосва така Нарцис, след като аз може би щях да успея да го умилостивя… А какво ще стане, ако той разкаже из Рим историята с изчезналото завещание, което беше написано?“

Вратата се разтвори и пропусна звънки стъпки. Влезе един трибун, съвсем млад, с маслинен тен и черна коса над челото, сресана под шлема по нероновски. Приближи с изваден меч към императора, погледна го сияещ с горещите си южняшки очи и доложи:

— Трибунът Полион от дворцовата стража, сдадена от седма кохорта на втори легион, моли за паролата!

Нерон го погледна и се усмихна замислено. След това вдигна бързо глава, посочи към Агрипина и произнесе високо:

— Най-добрата майка!

Бележки

[1] Бог на смъртта (гр. мит.).