Алма Йохана Кьониг
Младият бог (27)

IV част
Нерон

— Какво безумие ме е заслепило? Да тръгна по Субура без роби и факли! О, цезарю! Да се връщаме, това няма да свърши добре. — Сенаторът Мамилий се бе отпуснал с пъшкане на един крайпътен камък и с треперещите си, пухкави като възглавнички ръце бършеше потта от голото си теме. Младежите стояха пред него и се смееха, сякаш гледаха игра на сатири в театър. Единствен Отон бе избързал нататък по улицата.

— Цялата вечер ли смяташ да се окайваш така? — попита Серен. — Парис, нали ти казвах, че ще ни развали вечерта! За какво ли ни трябваше да мъкнем тази лоена топка с нас? Само заради твоята прекалена доброта, цезарю! — с кафяво наметало и плъстена качулка, спусната ниско върху рижата му коса, Нерон се смееше, протегнал лявата си ръка към Мамилий, а дясната към Серен:

— Бръкнете се за по петстотин сестерции и двамата! Ще ви отуча аз да изричате забранени имена по Субура.

— Никакво плащане, още не сме стигнали Субура! — засмя се Серен, като се заканваше с пръст на Нерон.

— При това темпо едва ли ще стигнем дотам, цезарю! — извика Отон.

— Какво, и ти ли? Ще се бръкнеш ли за глобичката? — Нерон улови за наметалото изплъзващия му се, но Отон със смях и един скок изчезна в тъмнината, а когато Нерон го подгони, по утъпканата римска улица закънтяха стъпките на тичащите.

— Флак! Флак! — завика Мамилий след тях, обзет от страх, а Парис, Полион, Серен и Сенецион едва не се пръснаха от смях. — Не се смейте! — изсъска дебеланкото. — Та той е полусляп, ако падне и се удари, ние ще отговаряме за това!

— Е, ще кажем, че е било опит за убийство, към което ти си ни подстрекавал! — вметна ехидният глас на красивия Сенецион.

Старецът се изплаши ужасно и понечи да му отвърне, но Парис добродушно го побутна, за да го предупреди. Нерон се връщаше задъхан, ядосан, с бавни стъпки. Беше разбрал, че вече не може да се мери с Отон, както преди три години на стадиона. „Натежавам много — помисли си той. — Ще трябва пак да се поверя в ръцете на Бур и Аницет! Но и Отон постъпва глупаво! Да ме изостави съвсем сам на улицата, хукнал като заек! И изобщо добрият Отон започва да се държи все по-недружелюбно с мен!“