Алма Йохана Кьониг
Младият бог (32)

В спалнята на Калигула, в леглото, на което той се беше любил е Цезония и с двете си сестри, лежеше Попея. Тъй като Калигула обичаше огледалата, тя виждаше отражението си — сладострастна и стройна като Леда — и главата на Нерон със златни къдрици върху юношеските й гърди.

Някаква смътна мисъл я занимаваше: „Ако можеше да се говори не само за най-красивата жена на Рим, а и за най-красивата владетелка на света?“ И изведнъж сърцето й натежа, защото някъде тук, в този дворец, беше императрицата на Рим, а тя мразеше това грозно, презряно момиче, което не бе виждала никога… Наведе глава и погледна лицето на Нерон, закръглената й брадичка се опря леко о гърдите й и тя си помисли: „Колко хубаво, че Отон непрекъснато ми разказваше всичко за него… Само ако знаеше какво знам за него… Странно, никога досега не съм виждала по-променчиво лице. Отначало приличаше на необуздан, отвратителен демон, а сега е като мило дете.“ Тя машинално нави една негова къдрица около нежните си пръсти и каза полугласно:

— Статуята ти оттатък е от Лизимах, нали? Чудесна е!

— Той отвори стреснато очи.

— Намираш ли? На мен ми се струва направо отвратителна. Намираш ли поне, че има прилика?

— Разбира се!

— Какво? — изправи се той. Тя го натисна да легне обратно.

— Ти имаш сто лица и едно от тях е такова!

— Така ли? Ще трябва много да внимавам точно това стотно лице да не бъде изложено в курията… Не знам какво да правя с тази статуя! Не мога да я понасям! Попея се замисли и се засмя.

— Защо не я подариш на императрицата майка? Нерон се удари по бедрата — бе разбрал какво има предвид Попея. Милият народ мърмореше, че Агрипина вече почти година и девет месеца живее в Тускул, а той още не я е посетил. Четири-пет пъти с въздишка беше вземал решение за това посещение, но всеки път му попречваха причини, които бяха добре дошли.

— В името на Херкулес, ще го сторя! — каза той развеселен. — Лизимаховият Нерон ще трябва да я посети като мой заместник. С цялата помпозност и с огромна свита… Какво ще кажеш — намигна той, — ако помоля Отон да поеме водачеството на това шествие?

В сърцето й се отвори малка рана.

— Не — каза тя, без да го поглежда и без да се замисля много. — Той не е подходящ за такива прочувствени мисли. — Тя се замисли за миг и видя пред себе си едно лице, пред чиято недостъпна сериозност красотата й бледнееше, а чарът й беше безсилен, и попита: — Защо не изпратиш Пизон?

Нерон я целуна.

— Попея, възхищавам ти се! — каза той.

— И на ума ми ли? — попита очарователният й твърд глас.