Алма Йохана Кьониг
Младият бог (3)

Зачервен като рак от горещата баня, Парис седеше до високото дървено ведро с мръсна вода, от което продължаваше да се издига пара. Беше подпрял заобления си мускулест крак на танцьор върху ръба на ведрото, а до него клечеше Домиций и се мъчеше да втрие масло във влажната му кожа. Детското му лице, все още изцапано от зеленясалата порта на двореца, пламтеше от усърдие.

— По-силно! По-силно! На какво прилича това! — заповяда Парис.

Край масата, чийто плот от благородно цитрусово дърво^[1] беше прогорен, напукан и обезобразен от ненужни нарези, седяха Друмион и вратарят, който беше прескочил до тях, за да чуе големите новини.

— Можеш да ми приказваш колкото си щеш, но аз не вярвам! — каза Друмион. — Как може кучката Месалина да празнува пред очите на всички сватба със Силий, след като вече е императрица на император Клавдий?

— Та точно това й строши най-сетне главата! — вметна Домиций с усърдно жестикулиране към него.

— Ти ме мажи и не се меси в неща, които не те засягат! — смъмри го Парис. — Като ти казвам, Друмионе, че играх на сватбеното им хоро и хвърлях жито по нея и Силий, значи е така. После всички трябваше да се превърнем във фавни и корибанти, играхме като на празник по гроздобер и всички бяха пияни!… А сега и другия крак!… И тогава Валент се покатери изведнъж самонадеяно на едно дърво…

— За Флавий Валент ли става дума? Племенникът ми е главен готвач при него.

— По дяволите твоят племенник! Не, за Ветий Валент става дума! И така, той се покатери с леопардовата си кожа на едно дърво, а Месалина се смееше: „Какво виждаш там горе?“… Друмионе, бутни каната малко насам!… А онзи отгоре вика: „Ужасна буря, задава се от Остия!“

— Наистина ли е видял да идва Клавдий? — попита вратарят.

Парис помръдна рамене, докато пиеше, след това изтри с лявата си ръка устата и продължи, привеждайки врат под барабанящите юмруци на Домиций.

— Откъде да знам? В следващия момент Урбик се втурна и викна патетично, също като нашия Фрикс на сцената: „Императорът идва заедно с Нарцис!“

— Що за физиономия е направила, а? — подхилваше се вратарят.

— Никаква. Останалите се разбягаха като мравки. А тя каза само: „Силий, ти се качи на форума, а аз с децата ще посрещна Клавдий!“

— Ами тъй де, помислила си е: „Бързо в кревата и всичко ще се оправи! Курва такава, мръсница, нимфоманка!“

— Да, ама… момчета, като реши да тръгне за Остия, вече нямаше ни коли, ни мулета с щраусови пера и дрънкулки… Ей, Малкия, ти за какво си тук — да зяпаш или да ме разтриваш?

— Той и без това се старае толкова много! — намеси се вратарят, комуто отървалото се от кучето Аргос момче дори се харесваше. — В театъра на Помпей веднага биха го взели за чирак на масажистите.

— Няма да ставам масажист! — изсмя се Домиций презрително.

— Той се е учил от мен — каза Парис. — Много добре знае как трябва да се явява пред публика и че не бива да й обръща гръб, че трябва да попива потта си само със собственото наметало… е, Малкия, покажи ни сега твоя Хермес^[2]! Ето, ще излезеш там отдясно! Хайде!

Момчето зае позата с бързина, с каквато рибата се гмурка във водата. Докосвайки пода само с върха на левия си крак, който като че ли беше с крила, той сякаш политна след отскока, изпънал назад десен крак и използвайки добрия попътен вятър.

— Я гледай ти! — зяпна вратарят слисан. — Но това сигурно го изморява!

— Един мим трябва да издържа така четвърт час! — перчеше се Домиций, силно зачервен и без дъх.

— Край вече. Марш в леглото! — заповяда Парис. Без да гъкне, Домиций се промъкна към своето легло, започна да съблича дрехите си и както беше мръсен, се пъхна под завивката. Парис се надигна и свирукайки си, се затътри с лъснало от мазилата тяло към ъгъла, където костюмите му висяха, безразборно окачени на куки — божествената дреха наред с животинската кожа на фавън и пурпурната царска одежда. Взе едно мръсно бяло наметало, което използуваше за халат, и го облече.

— Е, и? Какво стана после? Ще чуя ли най-после какво се случи с Месалина?

— Нищо не се случи! Излезе на улицата само с тримата си придружители, толкова бе осиромашала вече, че махаше на всяка кола да я вземат. И всички я подминаваха. Най-сетне градинарят и позволи да се качи на колата с тор за Остия и тя седна там отгоре, плачейки, с по едно дете от лявата и от дясната си страна.

— Богове! Една императрица^[3]! — промърмори вратарят.

— Не я съжалявай! Нека веднъж и големците да седнат върху мръсотията, за да разберат какъв е вкусът й! — кресна Друмион.

Парис се пресегна над леглото на детето, за да си вземе хляб от лавицата на стената, и каза:

— Британик ми хареса! Дори утешаваше майка си. Мило момче… Ау! Домиций! Да не си полудял?

— Парис дръпна лявата си ръка, която момчето бе захапало с всичка сила. Танцьорът и момчето се изгледаха с гневни погледи.

— Магаре такова! — засмя се изведнъж Парис и погали лицето му, като започна от рижите коси надолу по челото и носа и обхвана цялото пухкаво лице в ръката си.

— Завивката! — настоя Домиций тържествуващо.

С ловките си силни ръце Парис подпъхна завивката от три страни.

Детето затвори очи, широката му уста се усмихваше.

— А сега спи — каза нежно Парис и го целуна. Като се върна на масата, продължи с друг тон:

— Но Нарцис изобщо не я пусна при императора. Знаел е: сега или никога. А вечерта центурионите му я убиха.

Пиха. След малко вратарят попита:

— Ами дъщеря й, Октавия? Парис изду пълните си устни:

— Взела е носа на баща си, като патешка човка.

— И ще стане курва като майка си — изръмжа Друмион.

— Знаеш ли какво си мисля сега? — попита вратарят, снишавайки глас до многозначителен шепот. — Ако всичко, което казваш, е вярно и кучката наистина е пукнала, не мислиш ли, че императорът ще върне майката на този тук? — Той вдигна вежди по посока на рижия перчем върху възглавницата.

— Възможно е — сви рамене Парис, като поглаждаше с дясната си ръка мускулестите си гърди под разгърнатия лекедосан халат.

— Хм! А мислиш ли, че тя, Агрипина, ще остави детето си тук, при Лепида и при теб? Каквато е горда?

— Е, и? Да не мислиш, че умирам да бъда детегледачка? Аз съм на двайсет години! А сега, когато Мнестър все едно че е умрял, аз ще говоря по друг начин с господата. Сега аз ще определям цените! Трябва само да отида със Сил в Коринт и…

Парис извърна глава, и видя Домиций, седнал в леглото, с отворена уста и разширени от ужас очи. Столчето се катурна, когато Парис скочи.

— Човек нито минута не може да бъде спокоен с този пакостник! Спи сега или…

Рижата глава изчезна под завивката.