Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jugendliche Gott, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva (2017)

Издание:

Автор: Алма Йохана Кьониг

Заглавие: Младият бог

Преводач: Фросина Парашкевова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: Немски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Роман

Националност: Австрийска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: август 1989 г.

Редактор: Федя Филкова

Художествен редактор: Росица Скорчева

Технически редактор: Красимир Градев

Консултант: Анна Николова

Рецензент: Федя Филкова

Художник: Пенчо Пенчев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1935

История

  1. — Добавяне

Нерон лежеше в тясната, разтребена стая на Акте, в тясното, съвсем разхвърляно легло на Акте. До него беше коленичила либертината, а бялото й, широко, добродушно и излъчващо обожание лице беше станало още по-красиво под разпуснатите светли коси.

Нерон беше кръстосал ръце върху гърдите си — в знак на отбрана и смирение едновременно. Дясната му ръка лежеше на лявото рамо, а лявата — на дясното. Навремени той потръпваше под жадните целувки, обсипващи тялото му, но не отваряше очи. По голямата му, влажна уста играеше самоуверена, тържествуваща усмивка, щастлива, а може би и малко презрителна.

— Моето малко момче — говореше Акте, моят млад бог, моят господар, моят учител!

Устните и се впиха здраво в шията му и му причиниха лека, парлива болка.

„Парис ще види белега — помисли си Нерон, а после изпита вътрешно тържество. — Нека Парис го види!“

— Колко си красив! — възкликна Акте и Нерон веднага отпусна ръцете си край тялото и напрегна мускули.

— Вратът ми е доста дебел! — каза той с извинение. — Трябваше да спя с оловни плочи на гърдите си, за да укрепя гласа си.

Нежното, бледо лице на Акте, чиито вежди и мигли бяха толкова светли, го гледаше в прехлас, сияйно като месечина.

— Имаш такъв прекрасен глас, господарю!

Нерон отвори за пръв път очи и се подпря на лакти.

— Но ти никога не си ме чувала да пея — каза той изненадан, невярващ и поласкан.

— Чувала съм те, господарю! Ти пя в парка на празника на Церера и по време на ювеналиите[1].

— И ти, бяла нимфо, си слушала в храсталака? — Той я притегли към себе си за гъстите, скриптящи, дъхави коси. Стана му приятно. Засмя се. Никога досега не се бе държал така свободно и безгрижно с някой и никога досега не му се бяха възхищавали така. За пръв път той се чувствуваше напълно сигурен.

— Какво ми се възхищаваш толкова, глупачке? — попита той почти нежно и добави по-тихо: — Щастлива ли си?

Тя кимна, свела надолу русите си мигли.

Той смъкна дрехата от заоблените й рамене. Едрите й гърди със сини жилчици по тях съвсем не му се сториха красиви, нито пък възбуждащи, но това бе тялото на Акте, а Акте беше неговата любовница.

„Ако преди три дни някой ме беше попитал дали искам да стана любовник на Акте… — размишляваше той — а не може да се отрече, че от три дни съм любовник на Акте… Как само се ухили Бур днес, когато паднах от успоредката. Потупа ме по плещите, старата маймуна… А пък Сенека засия. Чудно как можеш да зарадваш хората. Всички се държат така, като че ли сенатът увенча фасциите[2] на моите ликтори заради победата ми в леглото на Акте, а не заради победата на Корбулон над партите!… Сега целият дворец знае — с изключение на майка ми, слава на боговете! — че днес цезарят за трети път е спал при Акте, че и той е мъж като останалите — брънка от вечната верига. Странно е, че в този час милиони мъже — чак до Понта[3] надолу и до варварите със синкава кожа на север, от които получаваме кехлибара — се радват на същото нежно и, да, сладко плътско щастие, без да подозират нищо за силата на божествения Пан, за проклетата съблазън на другия Амур… Сега Британик вече няма за какво да прави физиономии. Аз имам това, което имат и те, аз съм това, което са и те, дори нещо повече, много повече от тях… А Октавия с острия поглед в тъмните си маймунски очи, Октавия, самотната и неприкосновената, сега е отритната и жалка. О… ами майка ми?… Ако майка ми имаше малко ум, би трябвало да целува краката на Акте за това“ — продължаваше да разсъждава Нерон с усмивка, представяйки си тази налудничаво невъзможна картина.

— За какво си мислиш, господарю? Толкова си далеч от мен! — промърмори Акте.

Той почти беше забравил, че тя коленичи пред него. Затвори очи и каза, като че ли декламираше стихотворение:

— Обичам те, моя руса любима!

— О, господи! — изстена Акте гальовно.

Той сбърчи чело и изсветлялата му от египетската вода коса със златист блясък падна по него.

— Не ме наричай господарю! Казвай ми нещо мило. Никой не е нежен с мен.

— Мое дете, мое щастие, мой живот, мое слънце… — нареждаше Акте. Пръстите на Нерон уловиха нежната златна верижка на шията й, на която висеше миниатюрна риба от слонова кост с рубинени очи, и с нея той я притегли към себе си.

Бележки

[1] Младежки състезания. Тук вероятно авторката е имала предвид Нерониите.

[2] Сноп от здраво свързани пръчки с брадва по средата, носени от ликторите пред висшите магистри, символ на върховна власт (лат.).

[3] Понтийско море — Черно море.