Алма Йохана Кьониг
Младият бог (36)

„Какви самоизтезаващи обичаи са измислили нашите предци! Да изкачваш пешком целия път до Юлиевия форум! И какви самоизтезаващи се глупаци сме ние, та подражаваме на старите в същите тежки тоги и ботуши само защото те са постъпвали така!… Колко силно е още есенното слънце!… Утре е рожденият ден на мама. Странно, това е единствената годишнина, която никога не забравям. Само че не можах да намеря сили да й пиша. Но нали в края на краищата наскоро й изпратих статуята… Дали Попея не е права за майка ми и добродетелния Пизон?… Смешно! Колкото и да е умна една жена, щом обича така, както Попея обича мен, не може да си измисля, че майка ми си е намерила любовник само заради властта… Как крещят само, как махат с ръце!… Дано не изглеждам много разгорещен? Хубаво би било, ако в гънките на тогата можеше да се носи едно огледалце, много е важно… Как реват! Полион и августианците наистина ги задържат с мъка… По-добре би било следващия път в цирка да наредя да им хвърлят сапун вместо лотарийни топчета… Сред поданиците понякога се срещат и истински красавци, към които цезарят с голямо удоволствие би проявил милостта си… В крайна сметка, изглежда, не съм чак толкова лош император, щом ликуват така.“

„Ех, сега да можеше да изляза напред и да им изпълня детските страдания на Канака^[1]! Или монолога на Орест! Днес гласът ми е във форма. Какво ли, ако наистина го направя?“

„Никога не можеш да правиш това, което искаш, защото трябва да се съобразяваш с тези стари плашила от сорта на Пет и Касий, мътните ги взели всичките!!!… Народът, обзалагам се, ще ме посрещне с ликуване… Но майка ми!… Попея е права, време е вече да се отърва от нейното опекунство!“

„Сега трябва да се усмихвам и да махам! А когато повдигна благосклонно ръка, диплите ще се разместят… не, всичко мина добре. Потя се и езикът ми е залепнал за небцето. Все пак трябва да отслабна и ще извикам лекаря на Попея, щом тя така настоятелно ми го препоръчва… Вярно, не обичам да ми препоръчват нови лекари, но сладката Попея има хиляди причини да иска аз да съм жив и здрав и нито една, заради която да желае смъртта ми!… Колко ми бе благодарна за новите бани в императорския дворец!… Старите от чисто бял мрамор наистина не бяха подходящи за тялото й с цвят на мед, а и тя най-после се увери, че притежавам повече художествен усет от нейния Отон. Един път само той да замине за неговата Лузитания, дето…“

— И аз те поздравявам сърдечно, мой Касий!

„Пфу! Този би трябвало да накара да нашибат публично бръснаря му — при целувката ми охлузи цялата буза, големият републиканец, комуто се зловидя, че сенатът искаше да ме чества… Подло псе! Не мога да го понасям.“

— Надявам се, че си в отлично здраве, мой Касий? Пази се! Рим не може без мъже като теб!

„Ах, да има как да покажа на Рим колко лесно може да мине без него… Нямат ли край тези стъпала?… Стълби се изкачват бавно — като гръцки жрец и гръцки хор… Попея много повече би могла да бъде гъркиня от Акте, защо ли ревнува така?“

„Ако е вярно, че приятелството търси сходство, взаимност, а Ерос непознатото, загадъчното, тогава веднага става ясно защо не съм ничий приятел и така увлечен по Попея… Никой не може да ми бъде по-близък и по-далечен от нея.“

„О, богове, като чуя само там вътре брътвежа на гласовете един през друг, ми се ще да оставя достопочтените старейшини да чакат, а аз да избягам.“

„Тя е като великата Аспазия^[2], за която казват, че всяка вечер лягала като последната проститутка, а сутрин ставала като девица.“

„Уф, че ледена зала!… Гласът ми!… Трябваше да си взема шалче!… Мирише на спарена старост и плесенясала достопочтеност! Дано само наистина не прегракна! Курията не заслужава това!… Сега не бива повече да се усмихвам — забравих. Сега по би прилягала една сериозна, дълбоко замислена физиономия като тази на Пизон. Странно чувство изпитвам към Пизон… Обичам ли го?… Мразя ли го?… Може би го мразя и смятам за враг, но от онази нощ на Субура така се мъча да го спечеля, както никой друг…“

— Поздравявам те, Вителий! „Тлъста стара свиня!“

— О, поздравявам те, Луций Пизон! Как е синът ти? Няма много бащи, които биха могли да бъдат толкова доволни от синовете си!

„Лицето на бащата е съвсем различно… съвсем различно чело… Синът сигурно прилича на майка си… Ако Пизон пожелае да ме боготвори като Полион, за това бих дал десет Полиона заедно с цялата си нова гвардия августианци! Но откакто беше при майка ми, той охладня още повече, кой ли знае как го е насъсквала срещу мен!… Ах, мисълта за нея е като вечен трън в плътта ми!“

— Благодаря ти, мой Пет, как си със здравето, велики мой учителю?

„Хи-хи! Как се ядосва само, как подскача сухата му адамова ябълка нагоре-надолу… Най-после! Уф! Най-после мога да седна!… Наистина неудобно, но все пак седя! Хвала на боговете! Какво ли не бих дал сега за моя омиров бокал с добре охладено вино!“

„Пизон! Този там Пизон ли е?… Естествено! Как ме поглежда, понякога ми се струва, че усещам от очите му да струи нескрита омраза и — не знам защо — това ме дразни! Прави се, че не ме вижда… е, добре… аха, идва!“

— Мой Пизоне, как си, почина ли си вече от несгодите на пътуването?

„Куче такова, като си помисля само, че си спал с майка ми и с жена ми, бих могъл да те отровя… но не, наскоро лекарят на Октавия отново се закле в нейната девственост.“

— Пизоне, моята благородна майка ми писа, че е прекъснала престоя си в Тускул, за да тръгне по море към Анций. Изглеждаше толкова доволна в Тускул, както и ти каза. А сега изведнъж тази внезапна промяна след двегодишен престой! Мислех си, че ти си човекът, който може да ми обясни това?!

„Лъжа ли се? Лицето му трепна, нещо като учудено разбиране, почти трогната усмивка! Дали тя не отива в Анций, за да се среща с него? Но той няма имения край морето… Естествено е да каже, че това е загадка и за него, както за мен… Ах, заседанието се открива… пикая на това заседание! Очите ми са много слаби, виждам само челото му. Той непрекъснато навежда глава като овен… Все пак би трябвало да има начин да се купи този тип… всички се продават, дори Сенека можа да бъде купен!… Ами ако го направим квестор?… Тази делегация от Путеоли като че ли никога няма да спре с брътвежа си… насилие на служителите… алчност на властниците… трябва ли да слушам такива неща като клепоухо магаре, вместо да лежа при Попея?… Вече и аз съм като Отон! Да, сега го разбирам, и понеже го разбирам, той трябва да се махне. Когато вчера пеех, тя наистина беше покъртена до сълзи!… И въпреки това, въпреки това тя непрекъснато ми натяква за този първи злополучен път, измъчва ме, упреква ме, че само Отон бил изкусен в любовта, а в леглото на Акте аз съм усвоил единствено груби обноски.“

„Отон може и да е изкусен в любовта, но аз имам малкото предимство да съм император; и той трябва да се махне, да се махне, да се махне!“

„Ще му дам три дни, после да заминава за Лузитания — при гроздето и мулетата… Какво… Касий ли? Чудесно!!! Виж ти, усърдният Касий да отиде в Путеоли, за да въведе ред ли? Бързо, аз съм «за»! Пък там може да го убият при някой бунт и аз ще се отърва! Благодаря ти, Фортуна!“

„Още ли продължават победите на Корбулон?… Артапата, град от бял мрамор и червено злато, бил изравнен със земята от римските легиони… Аз пък бих искал да изравня Рим със земята и да го въздигна отново за Попея, цял от злато и мрамор. Тогава тя може и да ми прости, че си гриза ноктите и като всички Домиции съм склонен към затлъстяване!… Колко заразително комичен бе Парис, когато имитираше добрата леля Лепида с едрия й бюст… Тя пък как ме мрази, откакто трябваше да върне откупа на Парис.“

„Днес човек може да заспи! Дали да се разреши на град Сиракуза да превиши определения брой гладиатори?… А мама толкова много презира танцьорите пантомимисти… Има ли по-лоша роля от тази, да висиш часове наред в курията?!… Е, добре! Нека го превишат, за да можем да седнем на масата!… Какво?… Пет! Естествено. Пет ще е против, щом цезарят дава подкрепата си. О, нещастни мошенико, да, да, сенаторите да отделяли внимание и на най-незначителните неща!… Още не се е доизказал Пет и всички, дрисльовци такива, се присъединяват към този овен, водач на стадо! Разбира се! Сиракуза печели с мнозинство… Банда!… Дали при Калигула щяха да се осмелят на такова нещо? Щяха да си кютят! Твърде добър съм с тази паплач! Огън да ви изгори! Чумата да ви порази! Ама този сенат аз някой път наистина ще го…“

„Я! Я! Я! Кой е този? Кой? В името на пъкъла, това се казват очи — сякаш проникнаха до дъното на душата ми… Виждал съм го някъде и по-рано… Но къде ли — не беше ли по време на една важна… веднъж през нощта… аха! Убийството на Клавдий! Статуята на Юпитер!… Колко вълнуващо се усмихва!… В името на всички богове, днес няма да ми се изплъзнеш.“

— Драги Спор, не би ли могъл да ми кажеш незабелязано кой е този мъж… чакай… не се оглеждай… първи, втори… четвъртият между бюста на Август и този на Сципион!

„Глух дръвник. Е, най-после го видя.“

„Софоний Тигелин, Софоний Тигелин, заместник пълководец на Корбулон в Партия, ясно!!!… Затова не съм го виждал, откакто съм цезар.“

„Е, сега вече ще ми падне!“