Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (85)

2

На следващия ден Локи и братята Санца седяха на същия кей по същото време. Из целия Подвижен пазар търговците прибираха покривалата от зебло и свиваха тентите, защото дъждовете, квасили града цяла нощ и цяла сутрин, отдавна бяха спрели.

— Май нещо ми се привижда — разнесе се гласът на Тесо Воланти. — Не ми се побира в ума, че вие, лайноумници такива, наистина седите там, след като вчера ви съдрахме гащите от пердах!

— Че защо не? — отвърна Локи. — След като сме по-близо до нашата територия, отколкото до вашата, а след две минути ще си ползвате топките за сливици?

Тримата Джентълмени копелета станаха. Насреща им бяха същите онези половин дузина Половин крони с нетърпеливи усмивки на лицата.

— Гледам, че не сте напреднали много по смятане, откакто ви зарязахме — рече Тесо, като пукаше със ставите си.

— Странно, че го казваш — отвърна Локи, — защото числата се промениха. — Той посочи над главите им. Тесо се извърна предпазливо, за да погледне назад, но когато видя застаналия на алеята зад бандата му Джийн Танен, се разсмя.

— Все още са в наша полза, бих казал. — Той тръгна към Джийн, който просто го гледаше с тъпа усмивка на кръглото лице. — А това пък какво е? Тлъсто рижо копеле. Виждам стъклените ти очи в джоба на жилетката ти. Ти какво си мислиш, че правиш, бе, шишко?

— Казвам се Джийн Танен и чакам в засада.

Дългите месеци на обучение при дон Маранцала почти не бяха променили външния вид на Джийн, но Локи и братята Санца знаеха каква алхимия се беше забъркала под кротката му фасада. Тесо пристъпи ухилен към него; ръцете на Джийн се изстреляха напред като пиринчените бутала на верарска водна машина.

Тесо се завъртя, а ръцете и краката му се лашкаха като крайниците на марионетка на силен вятър. Главата му клюмна напред, а после той просто се свлече на земята и очите му се прибраха обратно в орбитите.

И в алеята се разрази малък ад. Три момчета от Половин кроните нападнаха Локи и братята Санца; две момичета предпазливо се приближиха до Джийн. Едното се опита да му хвърли шепа чакъл в лицето. Той отстъпи встрани, хвана ръката й и я метна с лекота срещу ограждащия алеята каменен зид. Един от уроците на дон Маранцала: остави стените и улиците да ти вършат работата, когато се биеш с празни ръце. Тя отскочи зашеметена, Джийн бързо я прихвана с десница и я просна по очи в чакъла.

— Не е възпитано да се удрят момичета — изрепчи му се другото момиче, като го обикаляше в кръг.

— Още по-невъзпитано е да се удрят приятелите ми — отвърна Джийн.

В отговор тя се завъртя на пета и прицели ритник в гърлото му. Той разпозна изкуството, наречено гиасон — нещо като боксиране с крака, внос от Тал Верар. Отклони ритника с дясната си длан; тя нападна отново, възползвайки се от инерцията на първия ритник, и замахна с левия крак. Но Джийн се отмести преди тя да нанесе удара — не стъпалото, а бедрото й се сблъска с тялото му и той уви лявата си ръка около него. Докато момичето се мъчеше да запази равновесие, той й нанесе гаден удар в бъбреците, а после подсече десния й крак и тя падна в чакъла по гръб и се загърчи от болка.

— Дами — рече Джийн. — Поднасям ви най-дълбоките си извинения.

Локи, както обикновено, си патеше най-зле от своя противник, но Джийн награби въпросния противник за рамото и го извъртя. После уви дебелите си ръце около кръста на момчето и му фрасна една глава в слънчевия сплит. „Половин кроната“ изохка от болка, а Джийн се изправи и му хакна една главичка в челюстта. Момчето залитна зашеметено и в този миг битката беше решена. Кало и Галдо вече надделяваха над противниците си и когато Джийн изведнъж се изпречи насреща им (а до него и Локи, който с всички сили се стараеше да изглежда опасен), Половин кроните се свиха и вдигнаха ръце.

— Е, Тесо — рече Локи, когато няколко минути по-късно къдравото момче успя да се изправи с разкървавен нос и клатушкаща се походка, — сега ли ще признаете върховенството ни, или да пусна Джийн да те поступа още малко?

— Добре се справихте, признавам — рече Тесо, а бандата му, куцукайки, се подреди зад него в полукръг, — но бих казал, че сме наравно, един на един. Скоро пак ще се видим.