Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (43)

4

Заложната къща на Харза Безнадеждния беше сред най-големите забележителности на владенията на Капа Барсави — имаше много къщи, които плащаха малко повече, и много, чиито собственици не бяха чак толкова начумерени, но нямаше други на един хвърлей камък от самото седалище на неговата власт. Точните хора, които осребряваха при Харза творчески придобитата си плячка, можеха да са сигурни, че ще се докладва на Барсави за идването им. Никак не вредеше да затвърдиш впечатлението, че си деен и отговорен крадец.

— О, разбира се — каза старият вадран, когато Джийн отвори зарешетената бронирана врата пред другите четирима Джентълмени копелета. — Ясно, че само маловажните гаристи ще посмеят да се покажат в такъв ден. Влезте, неугледни мои синове на каморски кучки. Избършете мазните си терински пръсти о хубавата ми стока. Накажете с вода прекрасните ми подове.

Дюкянът на Харза винаги беше затворен като ковчег — в дъжд, и в пек. Тесните прозорци бяха закрити с прашни брезентови покривала и вътре миришеше на политура за сребро, на плесен, на престоял тамян и прокиснала пот. Самият Харза беше старец със снежнобяла кожа и големи воднисти очи. Всяка черта и бръчка на лицето му като че се свличаше към земята, все едно го беше ваял някой леко пийнал бог, поиздърпал смъртната глина надолу малко повече от нужното. Безнадеждния си беше спечелил прякора заради фирмената му политика против продължаването на кредитите и заемите в брой. Кало веднъж отбеляза, че ако някога прострелят Харза в черепа със стрела, той ще седи и ще я чака сама да изпадне, но няма да плати на лекар дори за марлята.

В десния ъгъл на дюкяна един млад здравеняк със скучаещ вид, с евтин месинг по всичките си пръсти и мазни къдрици, падащи над очите, се размърда на високата дървена табуретка, на която седеше. Боздуган с железни шипове висеше на примка на колана му. Той кимна бавно на посетителите, без да се усмихва, сякаш те бяха твърде тъпи, та да схванат какви са задълженията му.

— Локи Ламора — рече Харза. — Шишенца парфюм и дамски долни дрешки. Прибори за маса и бокали. Смачкан и нащърбен метал, който никога няма да мога да продам на човек от класа. Вие, взломаджиите и крадците на дребно, се мислите за големи хитреци. Ще откраднете и лайното от кучия гъз, ако имате подходяща торба да си го занесете вкъщи!

— Странно, че го казваш, Харза, защото тази торба тук — Локи измъкна чувалчето от зебло от ръцете на Дървеницата и я вдигна — случайно съдържа…

— Нещо друго, а не кучешки лайна — чувам аз, че дрънчи. Дай я тук да видим дали не си се сбъркал да донесеш нещо, дето си струва да се купи.

Ноздрите на Харза затрептяха, когато отвори торбата и я плъзна по тапицирания с кожа тезгях, като внимателно изсипа съдържанието й. Оценяването на откраднатата стока като че беше единствената форма на чувствено удовлетворение, останала на стареца, и той се зае въодушевено със задачата, като мърдаше дългите си разкривени пръсти.

— Боклук. — Той вдигна трите медальона, донесени от Кало и Галдо. — Смотана алхимична паста и речни ахати.

Не ставаш и кози да храниш с тях. Две медни монети на парче.

— Грубо — каза Локи.

— Справедливо — отсече Харза. — Да или не?

— Седем медни монети за трите.

— Две по три е шест — рече Харза. — Кажи „да“ или върви да стискаш акулите за топките, все ми е тая.

— Тогава май ще кажа „да“.

— Хммм. — Харза огледа сребърните бокали, които Джийн подбра от Сандъка с глупости. — Нащърбени са, разбира се. На вас, малоумници с малоумници, като видите хубав сребърен предмет, веднага ви се ще да го натикате в шибаната дращеща торба. Сигурно ще мога да ги лъсна и да ги пратя нагоре по реката. Един солон и три медни монети на парче.

— Един солон и четири — предложи Локи.

— Три солона и една медна монета общо.

— Става.

— И това. — Харза извади шишенцето с опиумно мляко, отвинти капачката, подуши го, изсумтя и запуши стъкленичката. — Струва повече от живота ти, ама няма какво да го правя. Капризните кучки обичат да си го правят сами или да си го поръчат при алхимик. Никога не купуват предварително смесено от непознати. Може би ще смогна да го пробутам на някой клетник, който има нужда да си почине от гроздето или от газа. Три солона и три барона.

Четири солона и два барона.

— И на боговете няма да дам четири солона и два барона. Самият Морганте, с пламтящ меч и десет голи девственици, увиснали на брича ми, може и да получи четири солона и един барон. Ти получаваш три солона и четири барона, и това е окончателно.

— Добре. И то само защото бързаме.

Харза пишеше сметките с гъше перо на пергаментов лист. Той попрехвърли купчинката евтини пръстени от Кало и Галдо и се разсмя.

— Майтап си правите. Тия боклуци стават за нещо, колкото и куп отрязани кучи пишки.

— Стига, де…

— Кучите пишки поне мога да ги продам на прекупвачите. — И Харза започна да замеря Джентълмените копелета с пръстените, един по един. — Сериозно ви говоря. Не носете такива боклуци, имам със сандъци от тия шибани пръстени, дето няма да ги продам и посмъртно!

Стигна до плетения пръстен от злато и платина с диамантените и обсидианови прашинки.

— Ммм. Този поне си струва. Точно пет солона. Златото е истинско, но платината е евтин верарски боклук, истинска е колкото стъклено око. А аз сера по-големи диаманти по пет-шест пъти седмично.

— Седем солона и три барона — каза Локи. — Точно този пръстен ми струваше много усилия.

— Трябва да плащам по-скъпо, защото мозъкът и гъзът ти са си объркали местата при раждането ли? Не мисля. Ако така беше редно, щях досега да съм го чувал. Вземай си петте солона и се смятай за късметлия.

— Уверявам те, Харза, всеки, който дойде в този дюкян, не се смята за особено…

И така се продължи с отявлено общите преценки, с обидите, които се сипеха и от двете страни, с неохотното съгласие на Локи и скърцането на остатъка от зъби на стареца, когато вземаше всеки предмет и го поставяше зад тезгяха. Не след дълго Харза прибра остатъка от стока, към която не бе проявил интерес, обратно в торбата.

— Е, сладкишчета, като че се договорихме за шестнайсет солона и пет барона. Предполагам, че е по-добро, отколкото да караш лайнарката, нали?

— Да, или да държиш заложна къща — съгласи се Локи.

— Много забавно! — извика старецът, докато отброяваше шестнайсет потъмнели сребърни монети и пет по-малки медни диска. — Връчвам ви легендарното изгубено съкровище на Камор. Вдигайте си чукалата и да ви няма до другата седмица. Стига Сивия крал не ви пипне преди това.