Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (136)

2

Соколаря от Картейн се свести и разбра, че лежи разпнат на пода. Въздухът бе напоен с мириса на кръв — кръвта на Вестрис. Той затвори очи и се разрида.

— Вързан е, мастер Ламора — рече Ибелиус. Щом кучият знахар се отърси от магията на Вързомага, той се втурна да помага за връзването на картейнеца. Двамата с Джийн домъкнаха отнякъде метални пръчки. Забиха ги в пода и вързаха китките и глезените на Вързомага за тях с дълги ивици от раздрани чаршафи. Пръстите на ръцете му бяха оплетени и вързани с по-тесни ивици — не можеше да ги помръдне.

— Бива — рече Локи.

Джийн Танен седеше на нара и гледаше Вързомага с непроницаем поглед, с дълбоки сенки под очите. Локи стоеше до краката му и го гледаше с неприкрито презрение.

Малък маслен огън гореше в стъклена кана. Ибелиус, клекнал до него, бавно нагряваше кама на пламъка му. Тънка струйка кафяв дим се виеше към тавана.

— Ако сте намислили да ме убиете, вие сте глупаци! — изхлипа Соколаря. — Братята ми ще отмъстят! Помислете си за последствията!

— Няма да те убивам — отвърна Локи. — Ще си поиграем на една игра, която наричам „Пищи от болка, докато не отговориш на шибаните ми въпроси“.

— Прави, каквото щеш — рече Соколаря. — Уставът на моя орден ми забранява да предам клиента си.

— О, ти вече не работиш за клиента си, задник такъв — рече Локи. — Никога вече няма да работиш за клиента си.

— Готово е, мастер Ламора — обади се Ибелиус.

Вързомагът изпружи врат и погледна знахаря. Преглъщаше и облизваше устни, а очите му се стрелкаха из стаята.

— Какво има? — Локи посегна и внимателно пое кинжала от ръката му. Острието сияеше в червено. — Страх те е от огъня ли? Ама защо? — Локи се ухили, но в тази усмивка нямаше нищо весело. — Огънят е единственото, което ще те запази да не ти изтече кръвта.

Джийн стана от нара и коленичи до лявата ръка на Соколаря. Приклещи китката му, а Локи се приближи бавно и застана до него с брадва в едната ръка и светещия кинжал в другата.

— На теория одобрявам с цялата си душа — рече Ибелиус, — но на практика мисля, че… трябва да се оттегля.

— На всяка цена, мастер Ибелиус — рече Локи.

Завесата изшумоля и кучият знахар изчезна.

— Виж — рече Локи. — Приемам, че ако те убием, ще стане лошо. Но когато най-сетне те пусна да си ходиш в Картейн, ще служиш за нагледен урок. Ще напомниш на твоите разглезени, извратени, нагли, шибани братя какво може да ги сполети, ако се ебават с нечии приятели в Камор.

Острието на брадвата изсвистя и отсече кутрето на лявата ръка на Вързомага. Соколаря изпищя.

— Това е за Назка — рече Локи. — Спомняш ли си Назка?

Той отново замахна. Безименният пръст се търколи в прахта и шурна кръв.

— Това е за Кало — рече Локи.

Нов замах и средният пръст също отхвръкна. Соколаря се гърчеше и дърпаше ивиците плат, главата му се мяташе насам-натам в агония.

— И за Галдо. Познати ли ти са тези имена, мастер Вързомаг? Тези малки допълнения към шибания ти договор? За мен те бяха ужасно истински. Сега ще отсечем и този пръст — това е за Дървеницата. Всъщност Дървеницата май трябваше да е кутрето, ама карай да върви. — Брадвата отново се стовари и показалецът на лявата ръка на Соколаря се присъедини към братята си в кървавото им изгнание.

— А останалите — рече Локи, — останалите ти пръсти и двата палеца, те са за мен и за Джийн.