Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

4

След като разтребиха масата и възложиха на подпийналия Дървеница задачата да лъсне съдовете до блясък с топла вода и бял пясък („Отлично е за моралната ти закалка!“ — провикна се Джийн, щом струпа на купчина порцелана и кристала), Локи и Кало се оттеглиха в Гардероба на бърлогата, за да пристъпят към приготовленията за третия, най-критичен етап в играта с дон Салвара.

Мазето от елдерглас под Дома на Переландро се поделяше на три помещения: едното беше кухнята, другото беше разделено с дървени прегради на спални, а третото наричаха Гардероба.

Дълги рафтове покриваха всичките му стени и бяха отрупани със стотици костюми, подредени по произход, сезон, кройка, размер и принадлежност към обществена класа. Тук имаше власеници, работнически ризи, касапски престилки със засъхнали петна от кръв по тях. Имаше зимни и летни наметала, евтино изтъкани и изкусно скроени, без украса или натруфени с какво ли не — чак до благородни метали и паунови пера. Имаше одежди и принадлежности на повечето терински жречески ордени — Переландро, Морганте, Нара, Сендовани, Йоно и така нататък. Имаше копринени блузи и хитроумно бронирани жакети, ръкавици, шалове и вратовръзки и бастуни и бастунчета колкото за цяла рота куци старци.

Окови бе започнал да събира тази колекция преди повече от двайсет години, а учениците му я бяха допълвали с богатството, натрупано с измами през годините. Много малко от дрехите, обличани от Джентълмените копелета, се изхвърляха — дори и най-смрадливите, пропити от пот летни дрехи се изпираха и почистваха с алхимични вещества и се прибираха грижливо. Винаги можеха да ги замърсят отново, ако е нужно.

Огледало в цял ръст заемаше центъра на Гардероба. Още едно, много по-малко, висеше на система от скрипци на тавана, за да може да се мести и наглася при нужда. Локи бе застанал пред голямото огледало, облечен в костюм от жакет и бричове от кадифе, черно като полунощ. Чорапите му бяха алени като кръв в залезни води, а семплата му каморска вратовръзка беше почти в същия нюанс.

— Дали тази кървава мелодрама е наистина добра идея? — Кало беше подобно облечен, но чорапите и допълненията му бяха сиви. Той запретна ръкавите на туниката си над лактите и ги закопча с клипсове с черни перли.

— Идеята е прекрасна — отвърна Локи, като нагласяше вратовръзката си. — Ние сме Полунощни. Много сме надути. Кой уважаващ себе си шпионин ще проникне в имение посред нощ, облечен в зелено, оранжево или бяло?

— Този, който ще отиде и ще почука на вратата.

— Оценявам това, но все пак не желая да променям плана. Дон Салвара имаше много натоварен ден и един хубав потрес в края ще му дойде добре. Но не можем да го потресем чак толкова, облечени в лавандулово и кармин.

— Със сигурност не и както си го мислиш. Не.

— Този жакет ми стяга на гърба, да му се не види — измърмори Локи. — Джийн! Джииииийн!

— Какво има? — прокънтя след малко в отговор.

— Ами, много обичам да ти произнасям името! Идвай тука!

След малко Джийн влезе в гардероба с чаша ракия в едната ръка и опърпана книга в другата.

— Мислех, че Грауман тази вечер е в почивка — рече той.

— В почивка е. — Локи посочи нервно гърба на жакета си.

— Нужни са ми услугите на най-грозната шивачка на Камор.

— Галдо помага на Дървеницата да измие съдовете.

— Грабвай иглата, очилатко!

Веждите на Джийн се вдигнаха над очилата за четене, но той остави книгата и чашата и отвори един малък дървен шкаф, окачен на стената.

— Какво четеш? — Кало бе закопчал вратовръзката си с малък сребърен клипс с аметист и се оглеждаше одобрително в малкото огледало.

— Кимлартен — отвърна Джийн, докато вдяваше черен конец в иглата от бяла кост, като се опитваше да не се убоде.

— Романсите за Кориш? — изсумтя Локи. — Сантиментални глупости. Не подозирах, че имаш вкус към вълшебни приказки.

— Това случайно са записи от епохата на Теринския трон, които притежават културно значение — отвърна Джийн и застана зад Локи с ножа за разпорване на шевове в едната ръка и вдянатата игла в другата. — Освен това Звярът на Вуацо откъсва главите на трима рицари.

— Случайно ръкописът да е илюстриран?

— Не, хубавите му части — не. — Джийн пипаше по гърба на жакета също тъй изкусно, както някога препипваше ключалките и джобовете на жертвите.

— Само го отпусни. Не ми пука как ще изглежда, и без това ще е скрито под наметалото. После ще го издокараме.

— Защо говориш в множествено число? — изсумтя Джийн и отпусна жакета с няколко стратегически разреза и разпорвания. — По-скоро аз ще го оправя! Ти поправяш дрехи така, както кучетата пишат поезия!

— И си го признавам без бой. О, богове, така е много по-добре. Сега има място да скрия портфейла със сиглата и още няколко изненадки за всеки случай.

— Странно е човек да отпуска нещо по теб, вместо да го стеснява. — Джийн прибра иглата и конеца обратно в шкафчето и го затвори. — Прави упражнения, не ни се ще да надебелееш и с половин фунт!

— Е, по-голямата част от теглото ми се пада на мозъка. — Локи също запретна ръкавите на туниката си и ги закопча като Кало.

— Ти си съставен от една трета лоши намерения, една трета чисто коварство и една осма трици. Останалото бих повярвал, че е мозък.

— Е, като си тука и си такъв спец по клетата ми личност, защо не извадиш сандъка за маскиране и не ми помогнеш за лицето?

Джийн си пийна от ракията и извади висок, очукан сандък с десетки малки чекмедженца.

— Какво ще нагласим първо, косата ти? Ще ставаш чернокос, нали?

— Като катран. Би трябвало да ми се наложи да изиграя този само два-три пъти.

Джийн метна бяла кърпа на раменете му върху сакото и я закопча отпред с малка кокалена закопчалка. После отвори един буркан и загреба с пръсти от съдържанието му — гъста черна помада, която ухаеше силно на цитрусови плодове.

— Хммм. Изглежда като въглища, мирише на портокали. Никога няма да проумея чувството за хумор на Джесалин.

Локи се усмихна, а Джийн започна да втрива помадата в русолявата му коса.

— Дори и черните аптекари трябва с нещо да се забавляват. Помниш ли оная събаряща в несвяст свещ с мирис на говеждо, дето тя ни я даде да се оправим с проклетото куче пазач на дон Фелучия?

— Голяма смешка беше. — Кало се намръщи и продължи да оправя тук-там нещичко по изисканото си облекло. — Уличните котки от всяко кътче на Камор се юрнаха по миризмата! Капеха като круши, цялата улица се напълни с телца! Отвсякъде духа вятър, а ние търчим насам-натам и гледаме димът да не ни настигне…

— Не беше най-прекрасният ни миг — отбеляза Джийн. Беше почти приключил с работата си — веществото сякаш попиваше в косата на Локи и я оцветяваше в естествен оттенък на каморското гарвановочерно. Косата малко лъщеше, но мнозина мъже в Камор използваха помади, за да приглаждат и парфюмират косите си, и това надали заслужаваше внимание.

Джийн избърса пръстите си в бялата кърпа и потопи друга в друг буркан, пълен със седефено желе. То пък, когато си натъркаш пръстите с него, премахваше остатъците от боята за коса, все едно черната помада се изпаряваше във въздуха. Джийн почисти с кърпата слепоочията и врата на Локи и изтри петната и капките, останали след боядисването.

— Белег? — попита той, след като приключи.

— Моля. — Локи прокара кутрето си през лявата си скула. — Разрежи ме ето тук, ако обичаш.

Джийн извади от сандъка тънка дървена тръбичка с тебеширенобял връх и прокара с него къса черта върху лицето на Локи точно както беше му показал. Локи трепна, когато веществото започна да пращи. След миг бялата черта се втвърди в изпъкнала бледа дъга от псевдокожа, съвършено подобие на белег.

В този миг Дървеницата нахлу в Гардероба с бузи, малко по-зачервени от обичайното. В едната си ръка държеше сгъваем портфейл от черна кожа, малко по-голям от тези, каквито обикновено носеха господата.

— Кухнята е почистена. Галдо каза, че ще го забравиш, ако не ти го донеса и не те замеря с него.

— Моля те, не го приемай буквално. — Локи посегна за портфейла, а Джийн махна кърпата от раменете му, доволен, че боята е изсъхнала. — Ако го счупиш, ще те търкалям в бъчва чак до Емберлен. Лично.

Сиглата беше вътре в портфейла — същински бонбон от злато, кристал и матирано стъкло, най-скъпият досега реквизит в цялата игра. Дори и буренцето с остершалинска ракия 502 им беше излязло по-евтино. Знакът беше изработен в Талишам, на четири дни път надолу по брега в южна посока. На никой каморски фалшификатор, без значение колко умел е той, не можеше да се разчита, че ще си държи езика зад зъбите или че няма да го притесни да изкопира знака на тайната полиция на Херцога.

Стилизиран паяк над печата на властта на Светлото херцогство — никой от Джентълмените копелета не беше виждал този печат, но Локи беше сигурен, че малцина от дребните благородници са го виждали. Точните хора на Камор шепнешком разпространяваха помежду си грубото описание на ужасяващата сигла. По това описание, според най-вероятните догадки, бе изготвен и фалшификатът.

— Дюран Ширита разправя, че тоя Паяк е пълна измишльотина — рече Дървеницата, когато му подаде портфейла. И тримата по-възрастни Джентълмени копелета го изгледаха изпитателно.

— Ако сложиш мозъка на Дюран в пълен с вода напръстник — рече Джийн, — ще прилича на кораб, запилял се сред морските простори.

— Полунощните действително съществуват, Дървеница. — Локи поопипа предпазливо косата си и видя, че ръцете му си остават чисти. — Ако някога те хванат, че нарушаваш Мира, най-добре се моли Капа да те докопа преди тях. Барсави е самата душа на милостта в сравнение с мъжа, който управлява Двореца на търпението.

— Знам, че Полунощните действително съществуват — рече Дървеницата. — Казах само, че някои разправят, че Паякът бил измишльотина.

— О, той съществува. Джийн, избери ми мустак. Нещо, което да върви на тази коса. — Локи прокара пръст по гладката кожа около устните си, избръсната веднага след вечеря. — Зад Полунощните стои човек. Ние с Джийн години наред се мъчихме да разберем кой от двора на Херцога трябва да е той, но никоя улика не доведе доникъде.

— Дори и ние с Галдо я закъсахме — додаде Кало. — Личи си, когато си имаш работа с дявол, който пипа много внимателно.

— Но как може да сте сигурни?

— Нека ти го обясня така, Дървеница. — Локи млъкна — Джийн му показваше фалшив мустак. Той поклати глава и Джийн продължи да се рови в сандъка. — Когато Капа Барсави нарочи някого, ние чуваме за това, нали? Имаме си връзки и новината се разчува. Капа иска хората да знаят основанията му — това спестява бъдещи неприятности и служи за назидание.

— А когато Херцогът сам нарочи някого — продължи Кало, — винаги има знаци за това. Жълтурковците, войниците на Нощното стъкло, призовки, процеси, прокламации.

— Но когато Паякът нарочи някого… — Джийн му показа втори мустак и Локи кимна одобрително. — Когато Паякът нарочи някого, клетото копеле веднага изчезна от лицето на земята. А Капа Барсави не казва нищо. Схващаш ли? Той се преструва, че нищо не се е случило. Затова, като имаш предвид, че Барсави не се страхува от Херцога… Всъщност го гледа доста отвисоко… ами, следва, че там има някой, който го кара да си подмокря бричовете.

— О, значи някой друг, а не Сивия крал?

Кало изсумтя.

— Тая шашма със Сивия крал ще приключи след няколко месеца, Дървеница. Един самотен умопобъркан срещу три хиляди ножа, всичките подчинени на Барсави — Сивия крал е ходещ труп. Но от Паяка не е толкова лесно да се отървеш.

— И точно затова — додаде Локи — се надяваме да видим как дон Салвара ще подскочи шест стъпки Във Въздуха, когато ни завари да го причакваме в кабинета му. Защото и на хората със синя кръв изненадващите визити на Полунощните им харесват точно толкова, колкото и на нас.

— Неприятно ми е, че те прекъсвам — обади се Джийн, — но този път обръсна ли се? А, добре. — С малка пръчица той намаза горната устна на Локи с лъщяща прозрачна паста. Локи набърчи отвратено нос. С няколко бързи движения с пръсти Джийн нагласи фалшивия мустак и го притисна, за да залепне. След секунда-две той прилепна толкова здраво, все едно е израсъл естествено.

— Това лепило се прави от вътрешността на кожата на вълча акула — обясни Джийн на Дървеницата. — Последния път, като го ползвахме, забравихме да вземем разтворител…

— А трябваше да се отърва спешно от мустака — допълни Локи.

— И проклет да съм, ако не пищеше като заклан, докато Джийн ти оказваше тази чест — подсмихна се Кало.

— Като някой от братята Санца в празен публичен дом! — Локи показа грубиянски жест на Кало, а в отговор близнакът се престори, че се прицелва в него с арбалет и стреля.

— Белег, мустак, коса. Приключихме ли? — Джийн прибра остатъка от маскировъчните средства в сандъка.

— Да, би трябвало това да е достатъчно. — Локи огледа отражението си в голямото огледало и когато заговори пак, гласът му беше променен: едва забележимо по-плътен, една идея по-груб. Интонацията му беше киселата досада на сержант от стражата, който чете конско на дребен престъпник за хиляден път в кариерата си. — Да вървим да светнем човека, че си е навлякъл беля с крадци.