Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (138)

4

Минаваше осмият час на вечерта, когато Локи отново стъпи на плочите под Петте кули на Камор. Пътят на север му беше създал грижи. Сред бандите пияни гуляйджии с притъпени сетива (и разум) и стражите на постовете в Алчегранте (Локи най-сетне успя да ги убеди, че е писар, тръгнал на север да се срещне със свой познат, който си тръгва от празненството на Херцога; освен това им пробута „подарък за лятното слънцестоене“ — златни тайрини от малкия запас, скрит в ръкава му) той се почувства късметлия, че изобщо се е добрал. Измамната светлина щеше да изгрее след час и четвърт. Небето вече почервеняваше на запад и се наливаше с тъмносиньо на изток.

Мина покрай безбройните редици от карети около кулите. Конете тропаха и цвилеха. Много от тях се бяха облекчили върху красивите каменни плочи на най-големия двор в Камор. Лакеи, стражи и слуги се суетяха на групи, похапваха и зяпаха Петте кули, където великолепието на предстоящия залез обагряше стените от елдерглас с причудливи, свежи цветове.

Локи беше толкова увлечен в мислите какво да каже на мъжете при издигащите клетки, че не забеляза Конте, докато по-високият и по-силен мъж не го хвана с ръка за врата и не заби единия от дългите си ножове в гърба му.

— Брей, брей — рече той. — Мастер Феруайт. Боговете са милостиви. Нищо не казвай, само ела с мен.

Конте го поведе или по-скоро го повлече към една карета наблизо. Локи я позна — с нея беше пристигнал на празненството заедно със София и Лоренцо. Представляваше черен лакиран сандък с прозорец отстрани, срещу вратата. Пердето беше спуснато, а кепенците на прозореца — здраво затворени.

Хвърлиха Локи на една от тапицираните седалки в каретата. Конте залости вратата и се настани на отсрещната седалка с готов за нападение нож.

— Конте, моля те — рече Локи, без да си прави труда да докарва акцента на Феруайт. — Трябва да се върна в Гарвановия обсег. Всички вътре ги грози страшна опасност.

Локи не подозираше, че някой е способен да нанася такива ритници от седнало положение. Конте се подпря на седалката със свободната си ръка и му показа, че това е възможно. Тежкият ботуш на телохранителя го отпрати в ъгъла на каретата. Локи си прехапа езика и усети вкуса на кръвта. Главата му се тресна в дървената стена.

— Къде са парите, лайненце такова?

— Взеха ми ги.

— Да бе, да. Шестнайсет хиляди и петстотин цели крони?

— Не точно — забрави допълнителните разходи за храна и развлечения на Подвижния…

Ботушът на Конте отново се стрелна и Локи се просна в отсрещния ъгъл на каретата.

— Мамка му, Конте, не са у мен! Не са! Взеха ми ги! И в момента това не е важно!

— Нека да ти кажа нещо, мастер Лукас Твойта Мамица Феруайт. Бил съм се на Хълма на Портата на боговете. Тогава бях по-млад от тебе.

— Браво на тебе, но не ми пу… — и за тези думи изяде още един ботуш.

— Бях на Хълма на Портата на боговете — продължи Конте — и бях твърде млад, мамка му, най-здравата наплашеното хлапе копиеносец на Херцога в онази суматоха. Здравата бях загазил — знамето ми беше затънало почти до гуша в лайна, пък и верарците и кавалерията на Бесния граф… Конницата ни се беше изтеглила, враговете напираха към моята позиция. Нашите каморски благородници търтиха да бягат и да се спасяват, само с едно шибано изключение.

— Не съм чувал нещо, дето чак пък толкова да няма връзка с… — рече Локи и се премести към вратата. Конте вдигна ножа и го убеди да се върне на мястото си.

— Барон Иландро Салвара — завърши Конте. — Той се би, докато конят му не падна мъртъв под него. Би се, докато не получи четири рани и се наложи да го издърпат от бойното поле за краката. Всички останали благородници се държаха с нас като с боклуци. Салвара едва не падна убит, докато се мъчеше да ни спаси. След като се уволних от служба при Херцога, няколко години служих в градската стража. Когато работата се сговняса, помолих стария дон Салвара да ме приеме и му разказах, че съм го видял при Хълма на Портата на боговете. Казах му, че ми е спасил шибания живот и че иде му служа до края на неговия, ако ме вземе на служба. И той ме взе. Когато почина, реших да остана и да служа на Лоренцо. Ха си мръднал пак към вратата, ха съм ти пуснал кръвчица да ти охладя мерака.

— Та, Лоренцо — продължи Конте с неприкрита гордост — си пада повече делови човек от баща си. Но е омесен от същото тесто — втурна се в онази уличка с изваден нож в ръка, без да те познава, защото си мислеше, че са те нападнали наистина, истински шибани разбойници, които ти мислят злото. Гордееш ли се, пикльо с пикльо? Гордееш ли се от онова, което стори на човека, опитал се да ти спаси шибания животец?

— Такъв ми е занаятът, Конте — отвърна Локи с огорчение, което го изненада. — Такъв ми е занаятът. Лоренцо да не е светия на Переландро? Той е каморски благородник и получава изгода от Тайния мир. Прапрапрадядо му вероятно е прерязал нечие гърло, за да се сдобие с благородническа титла, и Лоренцо се възползва всекидневно от това. Хората в Казана варят чай от пикня и пепел, а Лоренцо и София те карат да им белиш гроздовите зърна и да им бършеш брадичките. Не ми говори за това какво съм направил. Трябва незабавно да вляза вътре в Гарвановия обсег.

— Кажи ми сериозно къде са парите — рече Конте — или така ще ти сритам задника, че всяко лайно, което изпадне оттам до края на живота ти, ще носи проклетия отпечатък от петата ми върху него!

— Конте — рече Локи. — Всички в Гарвановия обсег ги грози опасност. Трябва да се върна горе.

— Не ти вярвам! — отсече Конте. — Нямаше да ти повярвам, мамицата ти, дори и да ми кажеш, че се казвам Конте! Нямаше да ти повярвам, ако ми кажеш, че огънят пари, а водата е мокра! Каквото и да поискаш, няма да го получиш.

— Конте, моля те, там горе няма как да избягам! Всички проклети Полунощни в града до един са горе. Паякът е горе. Ротата на Нощното стъкло е горе. Триста благородници от Камор са горе! Аз съм невъоръжен. Сам ти ме качи, но, в името на шибаните богове, закарай ме там! Ако не стигна там преди изгрева на Измамната светлина, ще бъде късно!

— Късно за какво?

— Нямам време да обяснявам. Изслушай ме какви ще ги дрънкам на Ворченца и всичко ще си дойде на мястото.

— Защо, по дяволите, ти е притрябвало да говориш с тая дърта съсухрена вещица?

— Грешката е моя — рече Локи. — Аз явно повече напипвам пулса на нещата от тебе. Виж, няма за кога повече да се ебавам. Моля те, моля те, умолявам те! Аз не съм Лукас Феруайт, аз съм проклет крадец. Вържи ми ръцете, опри ножа си в гърба ми — не ме интересува какво ще ме правиш, но, моля те, качи ме в Гарвановия обсег. Не ме интересува как! Ти кажи как да стане.

— Как е истинското ти име?

— Това пък каква връзка има?

— Кажи си — рече Конте — и може и да ти вържа ръцете, да викна стража и да се опитам да те вкарам в Гарвановия обсег.

— Името ми… — въздъхна примирено Локи — … е Таврин Калас.

Конте се вторачи в него и изсумтя.

— Много добре, мастер Калас. Дай си ръцете и не мърдай. Така здраво ще те вържа, че няма как да не те боли. А после ще се поразходим.