Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

9

Когато преполови единайсетият час на вечерта, Локи Ламора влезе в тази тронна зала и застана с ръка на рапирата си, втренчен в Сивия крал, седящ на трийсетина ярда от него в потъналата в тишина зала. Локи дишаше тежко, и то не само заради пътуването на юг — беше изминал по-голямата част от разстоянието с откраднат кон.

Усещането от дръжката на Рейнартовата рапира в дланта му беше едновременно вълнуващо и ужасяващо. Той знаеше, че в ръкопашния бой вероятно отстъпва на противника си, ала кръвта му кипеше. Дръзко вярваше, че гневът, скоростта и надеждата ще го крепят в онова, което му предстои. Той прочисти гърло.

— Сиви кралю.

— Трън на Камор.

— Доволен съм — рече Локи. — Мислех, че вече може и да сте потеглили. Но, извинявайте… онази фрегата ви беше нужна, нали? Накарах моята добра приятелка графиня Кехлибарено стъкло да я прати на дъното на шибания залив.

— Това дело — заговори Сивия крал с уморен глас — ще изгуби вкуса си за вас след няколко минути, уверявам ви. Къде е Джийн Танен?

— Идва насам — отвърна Локи. — Идва.

Той бавно тръгна напред и съкрати разстоянието помежду им наполовина.

— Предупредих Соколаря да не си играе с Танен — рече Сивия крал. — Очевидно не е послушал предупреждението ми. Поздравявам и двама ви за невероятната издръжливост, но се боя, че бих ви направил услуга, като ви убия, преди Вързомаговете да са ви отмъстили.

— Вие предполагате, че Соколаря е мъртъв — отвърна Локи. — Той още диша, но, ех… никога повече няма да свири на музикални инструменти.

— Интересно. Как го постигнахте, чудя се? Защо Богинята на смъртта не иска да ви духне като свещ? Ще ми се да знам.

— Майната им на вашите желания. Защо вие постъпихте така, Лучано? Защо не се опитахте честно да се договорите с нас? Можеше и да постигнем договореност.

— Можеше — рече Сивия крал. — Но нямаше място за „можеше“, Ламора. Съществуваха само моите нужди. Вие притежавахте онова, от което аз имах нужда, и бяхте твърде опасни, че да ви оставя да живеете, след като се сдобия с него — и вие пределно го изяснихте.

— Но можеше да се задоволите с най-проста кражба — рече Локи. — Всичко бих ви дал, за да опазя живи Кало и Галдо и Дървеницата. Всичко — ако ми поставехте така нещата.

— Защо един крадец да не се бори, за да запази натрупаното?

— Защото притежава нещо по-добро — отвърна Локи. — За нас кражбите бяха по-важни, отколкото трупането. Ако трупането беше толкова хубаво, щяхме поне да измислим какво да го правим всичкото това натрупано, мамка му!

— Лесно е да се говори, когато всичко вече е минало — въздъхна Сивия крал. — Но щяхте да кажете нещо друго, когато бяха още живи.

— Ние крадяхме от благородниците, задник такъв. Крадяхме изключително от тях. От всички хора да изберете точно нас… Вие помогнахте на благородниците с опита си да ни извадите извън играта. Поднесохте дар на най-омразните си хора, да му се не види.

— Значи сте ги отървавали от парите им, мастер Ламора, като скрупульозно сте се въздържали от отнемане на живот по време на процеса… да ръкопляскам ли? Да ви нарека свой брат по оръжие? Винаги има още пари. Кражбата сама по себе си не би могла да им даде урока, който заслужават.

— Как можахте, Лучано? Как човек, изгубил онова, което сте изгубили вие, който изпитваше към Барсави такива чувства, можа да стори същото и на мен?

— Същото? — Сивия крал се изправи и стисна дръжката на рапирата си. — Същото? Дали родителите ви са били убити в леглото, за да се потули една лъжа, мастер Ламора? Дали малките ви братя и сестри са паднали под ножа, та никога да не пораснат и да си отмъстят?

— Аз загубих трима братя от вашите ръце — отвърна Локи. — Едва не загубих четирима. Нямаше нужда от това. Когато си мислехте, че сте приключили с мен, се опитахте да убиете стотици. Деца, Лучано, деца — родени години след като Барсави е убил родителите ви. Сигурно е хубаво да си справедлив, но от моето място това ми изглежда като шибана лудост.

— Тях ги закриляше Тайния мир — отвърна Сивия крал. — Те бяха паразити, виновни по рождение. Спести си аргументите, жрецо. Да не мислиш, че аз самият не съм си ги повтарял толкова нощи подред, че не мога да ги преброя, през последните двайсет и две години.

Сивия крал направи крачка напред и върхът на рапирата му се вдигна към Локи.

— Ако беше в моя власт — продължи той, — бих изравнил този град със земята и бих изписал имената на семейството ми в пепелта.

Ила джустика веи кала — прошепна Локи и направи нова крачка напред. Сега едва две крачки разстояние разделяше двамата мъже. Той извади рапирата на Рейнарт от ножницата и застана в гард.

— Правосъдието е червено. — Сивия крал застана срещу Локи, който бе приклекнал, а острието на рапирата му сочеше земята — позиция, която каморските фехтовачи наричаха „Причакващият вълк“. — Да, наистина.

Локи нападна, преди Сивия крал да е довършил изречението. Само за миг стрелналата се стомана проблесна във въздуха между двамата. Кралят парира и атакува на свой ред със скорост, превъзхождаща тази на Локи. Ламора успя да избегне удара само с недостоен отскок назад. Приземи се в приклекнала позиция, протегнал лявата си ръка, за да не се търколи презглава върху твърдата дъсчена палуба.

Той предпазливо заобикаля в кръг по посока на плонжа си, все така с прегънати колене. В лявата му ръка като по магия се появи кама. Той я завъртя няколко пъти.

— Хммм — обади се Сивия крал. — Кажи ми, че нямаш намерение да се биеш по верарски. Намирам тази школа за безинтересна.

— Както ви е угодно. — Локи размаха подканващо камата. — Ще се опитам да не оплескам наметалото ви с кръв.

С театрална въздишка Сивия крал извади от пояса си кама с тънка дръжка — беше двуостра, и я протегна така, че остриетата й се разтвориха пред него във въздуха като челюсти. После направи два подчертани подскока напред.

Локи хвърли поглед към краката на противника си за част от секундата и твърде късно разбра, че онзи точно на това и разчиташе. Отскочи надясно и едва успя да парира с камата. Замахът на Сивия крал разсече въздуха на два пръста разстояние от лявото му рамо. Пресрещна камата на Краля, сякаш се беше подготвил нарочно. И отново Краля бе твърде бърз.

Няколко отчаяни мига двамата мъже бяха напълно увлечени в битката — остриетата им тъчаха сребърни призраци във въздуха, кръстосваха се и отхвърчаха встрани, финтираха и правеха лъжливи финтове, мушкаха и отбиваха. Локи се измъкваше на косъм от по-дългите и по-мускулести удари на Сивия крал, а Краля с лекота пресрещаше и отбиваше всяко негово нападение. Най-сетне двамата отхвърчаха в различни страни и застанаха един срещу друг задъхани, като се гледаха с решителната, непоколебима омраза на биещи се кучета.

— Хммм — рече Сивия крал. — Доста ме просвети.

И почти небрежно нападна с рапирата. Локи отново отскочи назад и отби вяло, връх до връх, като момче, което тренира от няма и седмица. Очите на Сивия крал светнаха.

— Съвсем ми просветна. — И отново небрежен удар. Локи отново отскочи назад. — Тебе всъщност не те бива много-много в това, нали?

— Би било в моя полза да си мислиш така, нали?

Щом чу това, Сивия крал се разсмя.

— О, не. Не, не, не. — С един решителен жест той захвърли наметалото и връхната си дреха на земята. Налудничава усмивка бе врязала дълбоки бръчки върху изпитото му лице. — Стига вече блъфиране. Стига вече игрички.

И нападна Локи — краката му се движеха толкова бързо, че не можеше да ги различиш, а жестокостта му не можеше да се мери с нищо, което Локи си спомняше. Зад кинжала му стояха двайсет години опит и двайсет години най-черна омраза. Някаква мъничка, отстранена част от ума на Локи хладно отбеляза, че не може да се мери с противника си, докато той отчаяно отбиваше отново и отново и следеше фантомните удари с очи и ръце, а острието на Сивия крал пробиваше плата и плътта.

Веднъж, два пъти, три пъти — между вдишванията острието на Сивия крал пееше и хапеше лявата китка, предмишницата и бицепса на Локи.

Хладната изненада го порази по-силно от болката от ударите, а после топлата кръв потече по изпотената му кожа, като дяволски го гъделичкаше, а издън стомаха му се надигна вълна от гадене. Камата изпадна от ръката му окървавена, но не от кръвта на този, когото трябваше.

— Най-сетне опряхме до нещо, от което не можеш да се измъкнеш с преструвки, мастер Ламора. — Сивия крал изтръска кръвта на Локи от върха на рапирата си и я наблюдаваше как плисна върху дървената палуба в дъга. — Сбогом.

И отново се размърда и на виненочервената светлина на алхимичните глобуси цялото острие на рапирата му, от основата до върха, беше яркочервено.

— Аза Гуила — прошепна Локи. — Отмъсти справедливо за смъртта на приятелите ми. Дай ми кръв за смъртта на братята ми!

Гласът му премина в крясък и той нападна, не улучи и отново нападна, влагайки във всеки удар цялата си отчаяна омраза и страх — нападаше с рапирата по-бързо от всякога през живота си, ала Сивия крал все така пресрещаше и отблъскваше всеки негов удар, все така успяваше да избегне острието му, все едно се биеше с дете.

— Явно последната разлика между нас, мастер Ламора — изрече Сивия крал между ударите, — е, че аз знаех какво правя, когато останах да ви посрещна тук за последен път.

— Не! — задъха се Локи. — Разликата между нас е, че аз ще успея да си отмъстя!

Студена болка избухна в лявото му рамо и той с ужас се вторачи в рапирата на Сивия крал, забита почти цяла педя в плътта му точно над сърцето. Кралят я завъртя диво и одраска костта, когато я извади. Болката повали Локи на колене и той инстинктивно замахна с безполезната си лява ръка, за да запази равновесие.

Но и тук инстинктът го подведе. Ръката му се удари в твърдата палуба с дланта нагоре, сгърчена странно под тежестта на рамото, и с ужасно изпукване лявата му китка се счупи. Толкова се слиса, че дори не изпищя. Част от секундата по-късно Сивия крал яростно го изрита в главата и светът се превърна в калейдоскоп от агония, претъркалящ се отново и отново, а очите му се напълниха с парещи сълзи. Рапирата на Рейнарт издрънча на дъските.

Локи усещаше как дървото се притисна в гърба му. Усещаше кръвта и солта, която замъгляваше зрението му. Усещаше ярките и горещи кръгове на болката, които излизаха от счупената му китка, и мократа агония на дупката в раменната му става. Но най-силно усещаше собствения си срам, ужаса от провала и огромната тежест на тримата мъртви приятели, останали неотмъстени, които не можеха да намерят покой, защото Локи Ламора бе загубил.

Той вдиша шумно и дълбоко и разпали нови искри на болка по целите си гърди и гръб, но сега всичко беше една болка, едно-единствено червено чувство, което го повдигна от земята. С рев, в който нямаше и капка разум, той сви колене, скочи на крака и посегна да прихване Сивия крал през кръста.

Убийственият удар, устремен към сърцето на Локи, улучи лявата му ръка. Движена от яростта на Сивия крал до последната й капка, рапирата проби ръката му над лакътя и се подаде от другата страна. Полудял от болка, той замахна напред и нагоре, а Краля се мъчеше да се изскубне от хватката му. Острите ръбове режеха ужасно плътта на Локи, но сабята си стоеше забита там и кълцаше мускулите му, докато двамата се бореха.

Камата на Сивия крал изникна пред очите му и животинският инстинкт го подтикна да използва единственото оръжие, с което разполагаше. Зъбите му се забиха в трите пръста на ръката, стиснала дръжката. Той усети вкуса на кръвта и твърдата кост под тях. Сивия крал нададе вик, а камата падна и се удари в лявото рамо на Локи, преди да издрънчи на палубата. Краля изтръгна ръката си и Локи го заплю със собствената му кръв и кожа.

— Предай се! — кресна Сивия крал и го удари по темето, а после по носа. Със здравата си десница Локи потърси другата кама на Краля, затъкната в пояса му. Краля отблъсна ръката му със смях.

— Не можеш да спечелиш! Не можеш да спечелиш, Ламора! — С всеки крясък Сивия крал сипеше удари върху Локи, който се беше вкопчил отчаяно за него, както удавник се вкопчва за плаваща греда. Краля се разсмя диво, докато удряше Ламора по черепа, по ушите, по челото и по раменете, дори навря юмрука си в кървящата рана. — Не… можеш… да ме победиш!

— Няма нужда да те побеждавам — прошепна Локи, диво ухилен срещу Сивия крал, с лице, оцапано от кръв и сълзи, счупен нос и напукани устни. Всичко пред очите му се размазваше, а по краищата настъпваше мрак. — Няма нужда да те побеждавам, копелдако. Само трябва да те задържа тук… докато дойде Джийн.

При тези думи Сивия крал бе обхванат от истинско отчаяние, ударите му се посипаха като дъжд, но Локи дори не ги забелязваше и се смееше с влажния, ревящ смях на пълната лудост.

— Само трябва да те задържа тук… докато дойде… Джийн!

Съскайки от ярост, Сивия крал успя да се изтръгне донякъде от хватката на Локи и да извади другата си кама. Щом изтръгна лявата си ръка от десницата му, Ламора пусна от ръкава един златен тайрин в дланта си. С отчаяно завъртане на китката той метна монетата по стената зад Сивия крал и тя шумно издрънча.

— Ето го, копелдако! — кресна той и оплиска с кръв ризата на Краля. — Джийн! Помогни ми!

И Сивия крал се завъртя, като помъкна и Локи със себе си. Завъртя се от страх пред Джийн Танен и чак тогава осъзна, че Локи сигурно лъже. Завъртя се тъкмо за онази част от секундата, за която Локи се молеше на всеки бог, който би чул молитвата му; завъртя се за част от секундата, която струваше целия живот на Локи.

Завъртя се, колкото Локи Ламора да го обгърне с дясната си ръка през кръста, да извади камата от ножницата и да я забие с последен болезнен и тържествуващ крясък в гърба на Сивия крал, вдясно от гръбнака му.

Гърбът на Сивия крал се изви, устата му се отвори, задъхана в ледения унес на шока. С две ръце той блъсна главата на Локи, все едно ако отблъснеше по-дребния мъж от себе си, можеше да изцери своята рана, но Локи се държеше здраво и с невъзможно спокоен глас прошепна:

— Кало Санца. Мой брат и приятел.

Сивия крал се прегъна и Локи извади камата от гърба му точно преди той да се строполи на пода. Хвърли се върху него, издигна отново камата и я заби в средата на гърдите на Сивия крал, точно под ребрата. Шурна кръв, а Краля размаха ръце и крака като бръмбар, забоден с карфица в колекционерска кутия. Заби ножа още по-дълбоко, а гласът му се издигна:

— Галдо Санца, мой брат и приятел!

С последно конвулсивно усилие Сивия крал изплю топла ръждивочервена кръв в лицето на Локи и посегна към камата, забодена в гърдите си. В отговор Локи го притисна с безполезната си лява половина и отблъсна ръцете му. Като хлипаше, той извади камата от гърдите на Краля, издигна я с дивашки разтрепераната си дясна ръка и я заби в гърлото му. Кълцаше гръкляна му, докато почти му отсече главата, а по палубата потекоха реки от кръв. Сивия крал потръпна за последен път и издъхна, втренчил облещените си белезникави очи в Локи.

— Дървеницата — прошепна Локи. — Истинското му име беше Бертилион Гадек. Мой чирак. Мой брат. И мой приятел.

Силите го напуснаха и той се свлече върху трупа на Сивия крал.

— Мой приятел.

Но мъжът под него не каза нищо и Локи рязко осъзна, че нищо не бие в гърдите под неговите уши, че сърцето, което би трябвало да тупти до бузата му, е спряло, и се разплака — продължителни диви ридания, които разтърсваха цялото му тяло и изтегляха нови нишки от агония от изтормозените му нерви и мускули. Полудял от мъка и тържество, от червената мъгла на болката и от още стотици чувства, които не можеше да назове, той лежеше върху трупа на най-големия си враг и ревеше като бебе, размивайки със солена вода топлата кръв, с която бе изцапано тялото на Сивия крал.

Лежеше и трепереше на светлината на червените лампи в притихналата зала, сам със своя триумф, неспособен да помръдне, а кръвта му изтичаше.