Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

Епилог
Измамна светлина

1

Осемнайсети Пратис през Седемдесет и осмата година на Аза Гуила; влажно каморско лято. Целият град беше махмурлия, и небето също.

Топъл дъжд валеше като из ведро, плющеше и вдигаше пара. Водата улавяше блещукането на Измамната светлина като пластове от подвижни прозрачни огледала и създаваше във въздуха произведения на изкуството, съществуващи само за части от секундата, но хората въпреки всичко го псуваха, защото им мокреше главите.

— Сержант! Сержант от стражата Видрик!

Мъжът, който крещеше пред поста на Видрик в южния край на Теснините, също беше страж. Видрик подаде изпитото си, обветрено лице през прозореца до вратата на бараката и бе възнаграден от водна струя, която обля челото му. Горе прокънтя гръм.

— Какво има, синко?

Стражът се приближи в дъжда — беше Констанцо, новакът, наскоро преместен от Северния ъгъл. Водеше Укротено магаре, което влачеше открита каручка, а зад нея — още двама стражи с жълти дрехи. Те се гушеха в наметалата си и имаха нещастен вид, което означаваше, че са разумни хора.

— Намерих нещо, сержант! — докладва Констанцо. — Голямо мазало.

Отряди от жълтодрешковци и черноризци прочесваха южната част на Камор от снощи. Носеха се слухове за някакъв опит за убийство в Гарвановия обсег. Само боговете знаеха какво е наумил Паякът, та е впрегнал момчетата си да преобръщат камъни в Отпадъците и Пепелището, но Видрик беше свикнал да не чува въпроси като „Защо?“ и „Поради какво?“.

— Поясни какво имаш предвид под „голямо мазало“! — провикна се той, докато обличаше наметалото си и нахлупваше качулката. Излезе на дъжда, отиде до каручката и махна за поздрав на двамата мъже. Единият му дължеше два барона от играта на зарове предната седмица.

— Полюбувай се — рече Констанцо и отметна мокрото одеяло, което покриваше товара. Беше мъж — младеещ и много бледен, пооплешивял, с брадясали бузи. Беше доста добре облечен, със сиво палто с червени маншети, което беше оплескано с кръв.

Мъжът беше жив, но лежеше в каручката, притиснал бузи с безпръстите си ръце, втренчил във Видрик поглед, в който нямаше ни искрица разум.

— Маааа… — изстена той, докато дъждът мокреше главата му. — Муааааа!

Езикът му беше отрязан. Тъмен белег покриваше чуканчето в гърлото му и от него се процеждаше кръв.

— МАААААА!

— Мили Переландро, твойта мамица! — възкликна Видрик. — Кажи ми, че не виждам онова, което виждам на китките му.

— Той е Вързомаг, сержант — потвърди Констанцо. — Е, или е бил.

Той отново метна подгизналото одеяло върху лицето на мъжа и бръкна в наметалото си.

— Има и още. Да ти го покажа вътре?

Видрик въведе Констанцо в бараката. Двамата отметнаха качулките си, но не си направиха труда да свалят наметалата. Констанцо извади сгънат пергаментов лист.

— Намерихме този вързан на пода в Пепелището — обясни той. — Много смахната работа, да му се не види. Този лист беше сложен на гърдите му.

Видрик го пое, разгъна го и прочете:

НА ЛИЧНОТО ВНИМАНИЕ НА ПАЯКА НА ХЕРЦОГА

ЗА ВРЪЩАНЕ В КАРТЕЙН

— Богове! — възкликна той. — Истински Вързомаг от Картейн. И комай надали ще препоръча Камор на приятелите си.

Видрик въздъхна, сгъна писмото и го върна на Констанцо.

— Предаваме нататък, момче — рече той. — Предаваме нататък шибания товар нагоре по веригата на командването и забравяме, че изобщо сме го виждали. Закарайте го в Двореца на търпението и нека някой друг да му мисли.