Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (140)

6

Измамната светлина току бе започнала да изгрява, когато доня Ворченца отново ги посрещна в най-горната галерия на Гарвановия обсег. Трепкащите лъчи с призрачни цветове, блещукащи от кулите от елдерглас, се виждаха през високата врата към платформата за качване и слизане. Наоколо цареше суматоха — черноризци търчаха насам-натам и колчем се блъснеха в някой дон или доня, почваха да мърморят извинения.

— Това си е война — каза тя, когато семейство Салвара, Локи, Конте и Рейнарт се събраха около нея. — Да скрои подобно нещо, по-лошо и от масово убийство! Богове! Никованте свиква Нощното стъкло, Стефан. Доста напрегната нощ те чака.

— Полунощните? — попита той.

— Изкарай ги оттук всички до един — нареди Ворченца. — Бързо и тихомълком. Съберете се при Двореца на търпението и ги подготви за чанч. Ще ги разпратя навсякъде, където Никованте реши, че ще са най-полезни.

— Мастер Трън… — продължи тя. — Благодарни сме ви за стореното от вас. То ще ви спечели голямо признание. Но участието ви в тази афера вече приключи. Ще ви отведа под стража в Кехлибарено стъкло. Вие сте пленник, но си спечелихте някои привилегии.

— Глупости — отвърна Локи. — Дължите ми повече от това. Раза е мой.

— Раза — възрази доня Ворченца — сега е най-търсеният човек в цял Камор. Херцогът възнамерява да го смаже като муха. Царството му ще бъде нападнато, а Плаващия гроб — отворен.

— Идиоти! — кресна Локи. — Раза не командва Точните хора, той ги използва, неговата мамица! Плаващия гроб е празен; докато ние си говорим, Раза подготвя бягството си. Той не искаше да стане Капа, а просто да използва позицията, за да се докопа до Барсави и да ликвидира благородниците на Камор!

— Откъде знаете толкова много за намеренията на Раза, мастер Трън?

— Раза ме принуди да му помогна да надхитри Капа Барсави още по времето, когато се наричаше Сивия крал. Уговорката беше, че след това ще ме пуснат да си вървя, но той ме изхитри. Уби трима мои приятели и ми взе парите.

— Твоите пари?! — възкликна дон Лоренцо и сви юмрук. — Нашите, искаше да кажеш!

— Да — потвърди Локи. — И всичко, което взех от доня Де Маре, дон Джавариз и семейство Фелучия. Повече от четирийсет хиляди крони — цяло състояние. Раза ми го открадна. Не лъжех, когато казах, че парите вече не са у мен.

— Значи вече не притежавате нищо ценно — рече доня Ворченца.

— Казах, че вече не са у мен, не че не знам къде са — отвърна Локи. — Раза се е подготвил да ги изнесе контрабандно от града заедно с богатството на Барсави. Смятал е с тях да плати на своя Вързомаг.

— Тогава ни кажете къде са — рече доня Ворченца.

— Раза е мой — настоя Локи. — Свалят ме долу и ме пускат на свобода. Раза уби трима мои приятели и имам намерение да изтръгна гадното му сърце. Бих заменил цялото бяло желязо на Камор срещу тази възможност.

— В този град бесят хора, задето са откраднали няколко сребърника — рече доня Ворченца. — А вие предлагате да ви пуснат на свобода, след като сте откраднали десетки хиляди цели крони. Няма да стане.

— Това е моментът на истината, доня Ворченца — рече Локи. — Искате ли си парите обратно? Мога да ви кажа къде са. Веднага ще ви кажа къде да ги намерите, заедно с богатството на Барсави, което сигурно е значително. Единственото, което искам в замяна, е Раза. Тръгвам си свободен и убивам мъжа, който се опита да изличи от лицето на земята и вас, и всички благородници. Проявете разум — сега, когато вече познавате и лицето, и гласа ми, надали мога да се върна към предишната си кариера, поне не и тук, в Камор.

— Твърде много предполагате.

— Попречи ли Паякът на Камор на Капа Раза да напълни Гарвановия обсег с толкова Призрачен камък, че можеше да Укроти целия шибан град? Не, стори го Тръна на Камор, благодаря любезно. Всеки мъж, жена и дете тук тази вечер са здрави и читави само защото аз съм мека душица, да ме вземат мътните дано, не защото бие сте си свършили работата. Задължена сте ми, Ворченца. Вашата чест ви задължава. Дайте ми Раза ще получите и парите.

Погледът, който му отправи тя, можеше да накара водата да замръзне.

— Давам ви дума, мастер Трън — рече тя най-сетне, — че в замяна на заслугите ви пред Херцога и пред моите равни вие ще бъдете пуснат на свобода и ако се доберете до Раза преди нас, можете да го довършите, но ако не успеете, няма да ви се извинявам. А ако подновите дейността си и нашите пътища отново се пресекат, ще ви екзекутирам без съд и присъда.

— Изглежда ми справедливо. Ще ми е нужен меч — рече Локи.

— Щях да забравя.

За негова изненада капитан Рейнарт откопча колана си с рапирата и му го подхвърли.

— Намокрете я — рече той. — С благодарности от мен.

— Е? — рече доня Ворченца, когато Локи закопча колана около кръста си, над отличния син брич на Мераджио. — А сега за парите. Къде са?

— Северно от Зъбите на Камор — подхвана Локи — на частните докове са закотвени три лайнарски баржи. Нали ги знаете? Изкарват всичките боклуци и изпражнения извън града на север, към нивите.

— Разбира се — рече доня Ворченца.

— Раза е скрил богатството си в една от тях — рече Локи.

— В дървени сандъци, запечатани под пластове промазано платно, по очевидни причини. След като се измъкне от Камор, планът му е да пресрещне баржата на север и да разтовари съкровището. Всичко е там, под камарите лайна.

— Това е нелепо — възкликна доня Ворченца.

— Не съм казал, че отговорът ми ще е приятен — отвърна Локи. — Помислете си. Кое е последното място, където на някого би му минало през ум да търси укрити пари?

— Хммм. Коя от баржите?

— Не знам — отвърна Локи. — Знам само, че е едната от трите.

Ворченца погледна Рейнарт.

— Е — рече капитанът. — Има причини, поради които боговете са сметнали за уместно да създадат посочения човек.

— Ох, ужас! — възкликна Локи и преглътна буцата в гърлото си. „Изпипай го! — заповяда си той. — Много добре го изпипай!“ — Доня Ворченца, това не е приключило.

— За какво говорите?

— Кораб, баржи, бягство. Мислех си. Докато го кълцах с ножа, Соколаря ръсеше всякакви странни шегички. Дразнеше ме за нещо, но досега не бях успял да се досетя за какво. Чумавия кораб. „Задоволство“. Трябва да го потопите.

— Това пък защо?

— Той принадлежи на Анатолиус — отвърна Локи. — Според Соколаря Анатолиус е бил пират и се е подвизавал в Морето от бяло желязо и е трупал богатства, за да може да наеме Вързомаг и да се върне в Камор, за да си отмъсти. „Задоволство“ е негов кораб. Но Анатолиус не възнамерява да избяга с него — след като напусне града, той ще се отправи на север нагоре по Анджевин.

— С каква цел?

— Соколаря подхвърляше намеци за резервен план — отвърна Локи. — Този чумав кораб е резервният план. Той не е пълен с трупове, доня Ворченца. Има малоброен екипаж — мъже, които са оцелели след допира с Черния шепот, като Таласъмите на Херцога. Малоброен екипаж и трюмове, пълни с животни — кози, овце, магарета. Мислех си, че Соколаря просто се опитва да проявява непочтителност… но помислете си…

— Животните могат да пренасят Шепота — рече Рейнарт.

— Да — потвърди Локи. — Болестта не ги убива, но те могат да заразят нас, това е адски сигурно. Потопете шибания кораб, доня Ворченца. Това е другият удар на Раза. Ако разбере, че не е успял да ликвидира благородниците, той може да се опита да отмъсти на целия град. Последният му шанс.

— Лудост — прошепна доня Ворченца, но изглеждаше наполовина убедена.

— Анатолиус вече се опита да изтреби благородниците на Камор до крак, до последното дете! Той е луд, графиньо Кехлибарено стъкло. Как мислите, че ще реагира, когато се ядоса? Остава само хората му да подкарат кораба към кея и да пуснат животните. Или може би само да метнат някоя и друга овца в града с катапулта. Потопете шибания кораб.

— Мастер Трън — каза доня Ворченца. — Вие имате странно нежна душа за крадец с вашите апетити.

— Аз съм заклет брат на Безименния Тринайсети, Уродливия страж, Благодетеля — отвърна Локи. — Аз съм жрец. Не съм спасил хората в тази кула само за да видя как моят град ще измре. В името на благоприличието, доня Ворченца, в името на благоприличието, потопете проклетия кораб! Умолявам ви!

Тя се вгледа в него над стъклата на пенснето си, после се обърна към Рейнарт.

— Капитане — произнесе тя бавно. — Вървете при поста с фенера на платформата за качване. Предайте светлинни съобщения на Арсенала и Остатъците.

Тя скръсти ръце на корема си и въздъхна.

— По мое нареждане и в името на Херцог Никованте, потопете „Задоволство“ и застреляйте всеки оцелял, който се опитва да стигне до брега.

Локи въздъхна облекчено.

— Благодаря ви, доня Ворченца. А сега — моята клетка за спускане?

— Вашата клетка за спускане, мастер Трън… Давам ви дума незабавно да ви подготвят такава. Ако боговете отредят вие да се доберете до Капа Раза, преди моите хора да го открият… Нека ви дават сила!

— Ще ми липсвате, доня Ворченца — рече Локи. — И вие също, господарю и господарке Салвара. Поднасям ви извиненията си за това, че по-голямата част от богатството ви е затрупана с лайна. Надявам се, че можем да останем приятели.

— Само да си стъпил пак в къщата ми — рече доня София — и ще станеш на прибор в лабораторията ми!