Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (100)

3

— Камор! — провикна се Сивия крал. — Царуването на фамилия Барсави свърши!

Хората му бяха овладели напълно тълпата — наброяваха може би две дузини, освен сестрите Беранджия и Соколаря. Пръстите на лявата ръка на мага се усукваха, кършеха и разгъваха и той мърмореше тихичко, докато се оглеждаше из стаята. Каквото и да беше заклинанието, то успя да успокои тълпата, но несъмнено трите черни пръстена на голата му китка също приковаха вниманието на гуляйджиите.

— Всъщност — продължи Сивия крал — това е краят на фамилията Барсави. Ти вече нямаш синове и дъщери, Венкарло. Исках, преди да умреш, да разбереш, че аз съм заличил болестта, разпръсквана от слабините ти, от лицето на земята.

В миналото — кресна той — вие ме познавахте като Сивия крал. Но вече излязох от сенките… и това име няма да бъде произнесено повече. Оттук нататък ме наричайте… Капа Раза.

„Раза — помисли си Локи. — Така е «отмъщение» на езика на Теринския трон. Грубичко.“

Както и доста други неща у Сивия крал, доколкото започваше да разбира — за негова жалост.

Капа Раза, както се представяше той сега, се наведе над изнемощелия от загубата на кръв Барсави, който хленчеше. Раза се наведе и свали пръстена с печат от бледата му неоткъсната ръка. Вдигна го, за да го види цялата тълпа, а после го плъзна на безименния пръст на собствената си ръка.

— Помниш ли бавната смърт на жена си? И колко се доверяваше тя на сестрите Беранджия? Как те й носеха храна? Тя не умря от стомашни тумори, а от черна алхимия. Просто ми се искаше да си залъжа глада с нещичко през дългите години, докато подготвях тази смърт за теб. — Капа Раза се усмихна с демонично веселие. — Доста дълго се мъчи, нали? Чух, че било много болезнено. Е, не боговете й го отредиха, Венкарло. Както и всички останали хора, които ти обичаше, тя умря заради теб.

— Защо? — Гласът на Барсави бе немощен и изтънял.

Капа Раза коленичи до него, обгърна главата му едва ли не с нежност и дълго шепна на ухото му. Когато млъкна, Барсави се втренчи в него с увиснала челюст и невярващо оцъклени очи, а Раза кимна бавно.

Той хвана Капа за брадите и дръпна главата му назад. В другата му ръка от ръкава му падна кинжал и той го заби под оголената брадичка на Барсави чак до дръжката. Барсави ритна немощно, само веднъж.

Капа Раза се изправи и извади острието. Сестрите Беранджия награбиха бившия си господар за реверите и го пуснаха в тъмните води на залива, който прие тялото му със същата готовност, както и неговите жертви и врагове през дългите години на управлението му.

— Един Капа управлява Камор — заяви Раза — и сега това съм аз. Сега това съм аз! — Той издигна окървавения си кинжал над главата си и се огледа из залата, сякаш приканваше хората да оспорят думите му. Но никой не ги оспори и той продължи: — Намерението ми е не просто да премахна Барсави, а да заема мястото му. Причините за това са си мои. И сега ни остава да уредим нещо помежду си, между мен и вас, всички останали, всички Точни хора. — Той се огледа бавно със скръстени ръце, а брадичката му стърчеше напред като на генерал завоевател от стара бронзова скулптура. — Трябва да изслушате думите ми и чак тогава да вземете решение.