Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

4

— Да, бас държа, че сигурно в момента си много любопитен, да му се не види — рече Барсави, крачейки напред-назад срещу Локи, все така прикован от половин дузина мъже, всеки един път и половина по-едър от него. — Както и аз. Да му махнем качулката, момчета.

Груби ръце сграбчиха качулката и наметалото му, а Капа вторачи леден поглед в него, като шареше с пръсти нагоре-надолу по брадите си. — Сиво, сиво, сиво. Като артист си се докарал. — Той се разсмя. — И каква си хърба! Какъв хилав слабак сме си хванали тази вечер — Сивия крал, суверен на мъглата и на сенките… и на нищо друго!

Ухилен, Капа го зашлеви с опакото на ръката си. Локи едва бе усетил парещата болка, когато той го зашлеви и по другата буза. Главата на Локи се люшна; някой го сграбчи изотзад за косата и завря лицето му в лицето на Капа. Мислите му препускаха. Дали хората на Барсави не бяха издирили някак Соколаря? Дали не му бяха отвлекли вниманието? Дали Капа беше побеснял толкова, че да дръзне да убие Вързомаг, ако му падне?

— О, ние знаем, че тебе нито нож те лови — продължи Барсави, — нито стрела, за още по-голяма жалост. Но юмрук? Много любопитно нещо са това заклинанията на Вързомаговете — твърде са конкретни, да му се не види! Нали така?

И пак фрасна Локи в стомаха под съпровода на радостен шепот отвсякъде. Коленете на Локи омекнаха и „помощниците“ му отново го вдигнаха и изправиха. Болката в корема се разпълзяваше по тялото му.

— Един от твоите хора — продължи Барсави — се промъкна в моя Плаващ гроб тази сутрин!

Студена тръпка полази надолу по гръбнака на Локи.

— Май не съм единственият, когото си вбесил, когато ми изпрати мойта Назка в онази бъчва — ухили се злобно Барсави. — Като че някои от твоите хора не са били съгласни с веселата ти дружина за това проклето светотатство. И затова с твоя човек си поприказвахме. И определихме цена. А после той ми разказа какви ли не очарователни неща за това твое заклинание. Ами тази история, дето си можел с едно докосване да убиваш хора? Той ми обясни, че това са дивотии.

„Натопен — обади се едно гласче в подсъзнанието му и то със сигурност не беше на Соколаря. — Натопен, натопен. — Разбира се, хората на Барсави — нито бяха отвлекли вниманието на Вързомага, нито го бяха хванали. — Спретнато като бесило, дявол да го вземе.“

— Но досега само бях склонен да му повярвам — продължи Барсави. — Сключих сделка с Еймон, който съм убеден, че не ти е познат. Еймон умира. Има охтика и тумори в стомаха и на гърба. От онези, които никой доктор не може да изцери. Остават му някъде два месеца, няма и толкова. — Капа потупа Еймон по гърба толкова гордо, сякаш хилавият човечец беше плът от плътта му и кръв от кръвта му. — Та рекох му: „Защо не награбиш тая малка мръсна гад, Еймон? Ако наистина може да убива с едно докосване, поне ще се отървеш. А пък ако не може… — Барсави се ухили и червените му бузи се набръчкаха гротескно. — Тогава…“

— Хиляда цели крони — изхихика Еймон.

— За начало — додаде Барсави. — Обещание, което възнамерявам да спазя. Обещание, което възнамерявам да разширя. Казах на Еймон, че ще умре в собствена вила със скъпоценни камъни, коприни и половин дузина дами от „Позлатените лилии“ по негов избор, които да му правят компания. Аз ще измисля удоволствия за него. Ще умре като шибан херцог, защото тази вечер го обявявам за най-храбрия мъж на Камор!

Проехтя одобрителен рев. Мъжете и жените заръкопляскаха и затропаха с юмруци по ризниците и щитовете.

— Точно обратното — прошепна Барсави — на потайното страхливо лайно, което уби единствената ми дъщеря! И което дори не я уби със собствените си ръце! Което накара някакъв шибан наемник да я усмърти с извратена магия! Отровител! — Барсави се изплю в лицето на Локи. Топлата слюнка се стече по бузата му. — Твоят човек ми каза също, разбира се, че твоят Вързомаг е направил заклинанието и от снощи вече не е на служба при теб. Толкова си бил сигурен, че не си искал да му плащаш повече. Е, аз ръкопляскам на твоето чувство за икономия.

Барсави махна на Анджаис и Пачеро. Навъсени, двамата мъже излязоха напред. Махнаха си очилата и ги прибраха в джобовете на жилетките си — злокобен жест, в несъзнателен синхрон. Локи отвори уста да каже нещо… и тогава осъзна колко дълбоко е загазил. И се вцепени.

Той можеше да разкрие истинската си самоличност — да накара Капа да откъсне фалшивия мустак, да изтрие бръчките, да изпее цялата история — но какво щеше да спечели с това? Никога нямаше да му повярват. Вече бе показал, че е под закрилата на Вързомаг. Ако признаеше, че е Локи Ламора, стоте мъже и жени тук щяха да погнат Джийн, Дървеницата и братята Санца. Всички Джентълмени копелета щяха да бъдат преследвани по улиците. Щяха да лишат всички от живот.

Ако искаше да ги спаси, трябваше да играе Сивия крал, докато Капа не приключи с него, а после да се моли за бърза и лека смърт. Нека Локи Ламора една нощ просто да изчезне; нека приятелите му се измъкнат и срещнат каквато съдба ги очаква. Той примига, за да удържи напиращите горещи сълзи, насили се да се усмихне, погледна двамата синове на Барсави и рече:

— Хайде, шибани палета, я да ви видим дали сте по-добри от баща си!

Анджаис и Пачеро знаеха как да убият човек с един удар, но точно сега нямаха такива намерения. Те насиниха ребрата му, смляха с юмруци ръцете му, наритаха го по бедрата, нашамариха го и го стискаха за гърлото, докато всеки дъх вече му струваше кански усилия. Най-накрая Анджаис отново го вдигна, хвана брадичката му и двамата се погледнаха в очите.

— Между другото — рече синът на Капа — това ти е от Локи Ламора.

Подпря брадичката му с един пръст и с другата ръка го цапардоса. Парлива болка прониза врата му и в обагрения в червено мрак наоколо просветнаха звезди. Той изплю кръв, закашля се и облиза напуканите си подути устни.

— А сега — рече Барсави — моята бащина мъст за смъртта на Назка.

Той плесна с ръце три пъти.

Зад него се чуха мъжки псувни и тропотът на тежки стъпки по каменните стъпала. През вратата нахлуха още половин дузина мъже, понесли голяма дървена бъчва — голяма, колкото онази, в която бяха върнали Назка Барсави на баща й. Погребалната бъчва. Тълпата около Барсави и синовете му въодушевено направи път на носачите. Те поставиха бъчвата на пода до Капа и Локи чу, че вътре се плиска течност.

„О, Тринайсет богове!“ — помисли си той.

— Нож не те лови, стрела не те лови — изрече Капа, сякаш размишляваше на глас. — Но пердахът несъмнено те лови! И несъмнено имаш нужда да дишаш.

Двама от хората на Капа отвориха капака на бъчвата и завлякоха Локи до нея. Вонята на конска пикоч, толкова силна, че ти се насълзяваха очите, блъвна във въздуха, той се задави и започна да кашля.

— Вижте го Сивия крал, той плаче! — прошепна Барсави. — Вижте го Сивия крал, той ридае! Гледка, която ще пазя в душата си до последния си час. — Гласът му проехтя: — Рида ли Назка? Плака ли Назка, когато ти я погуби? Кой знае защо, не ми се вярва! — крещеше Капа. — Погледнете за последно! Той ще получи онова, което причини на Назка. Той ще умре с нейната смърт, но от твоята ръка!

Сграбчи Локи за косата и дръпна главата му към бъчвата. За един кратък налудничав миг Локи се почувства благодарен, че червата му са празни и не може да повърне. От солената смрад многострадалните мускули на стомаха му се сгърчиха в болезнен спазъм.

— Само с едно леко докосване — рече Капа, като преглъщаше риданията си. — Само с едно леко докосване, кучи сине! Няма отрова за теб! Няма бърза смърт, преди да те натопя вътре! Ще усещаш вкуса й непрекъснато! Чак докато се удавиш.

А после, пъшкайки, вдигна Локи за яката. Хората му се включиха и всички заедно го прекатуриха над ръба, а после го запокитиха с главата надолу в гъстата хладка гадост, която заглуши шума на света наоколо, в мрака, който изгори очите и раните му и го погълна целия.

Хората на Барсави поставиха капака обратно и неколцина от тях го заковаха здраво с чукове и с опакото на брадвите си. Капа стовари юмрук върху капака и се усмихна широко. По бузите му още се стичаха сълзи.

— Кой знае защо, не смятам, че клетият пикльо се представи толкова добре на преговорите, колкото се надяваше!

Мъжете и жените около него закрещяха и задюдюкаха, вдигнали ръце във въздуха и размахали факли, които хвърляха полудели сенки по стените.

— Вземайте това копеле и го хвърлете в морето — и Капа посочи водопада.

Десетина чифта енергични ръце награбиха бъчвата. Със смях и шеги тълпата я вдигна и я понесе към северозападния ъгъл на Дупката на ехото, където водата се изливаше от тавана и изчезваше в черния мрак през отвор, широк около осем стъпки.

— Еднооо… — изкомандва водачът им. — Двеее… — и щом произнесе „три!“ мъжете бутнаха бъчвата долу в тъмното. Тя шумно цопна във водата. После те вдигнаха ръце във въздуха и отново заликуваха.

— Тази нощ — провикна се Барсави — Херцог Никованте спи спокойно в леглото си, заключен в своята стъклена кула! Тази нощ Сивия крал спи в пикня, в гробница, която аз му стъкмих! Тази нощ е моята нощ! Кой управлява Камор?

— БАРСАВИ! — екна в отговор от всяко гърло в Дупката на ехото и отекна в иззиданите от пришълци камъни на зданието и Капа потъна сред море от врява, смях и ръкопляскания.

— Тази нощ — кресна той — изпратете вестоносци до всяко ъгълче от МОЕТО царство! Пратете бързоходци до „Последна грешка“! Пратете бързоходци в Пожарището! Събудете Казана, Теснините, Утайките и цялата Примка! Тази нощ аз отварям врати! Нека Точните хора от Камор заповядат на Плаващия гроб и бъдат мои гости! Тази нощ ще устроим такъв пир, че честните люде ще си залостват вратите, жълтодрешковците ще треперят в казармите си, а самите богове ще гледат от небето и ще викат: „Каква е тая шумотевица, ебати?“.

— БАРСАВИ! БАРСАВИ! БАРСАВИ! — скандираха хората.

— Тази нощ — завърши той най-сетне — ще празнуваме! Тази нощ Камор видя последния крал.