Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (62)

1

В последвалата година Локи порасна, но не толкова, колкото би искал — въпреки че беше трудно да се познае точно действителната му възраст, личеше си, че е доста недоразвит за нея.

— Пропуснал си някое и друго хранене в първите си години — рече му Окови. — Откакто дойде тук, много заякна, то е ясно, но подозирам, че винаги ще си останеш… средноват на ръст.

— Винаги?

— Не се разстройвай чак толкова. — Окови отпусна длани върху облото си шкембе и се разкиска. — Дребосъкът може да се измъкне през пролука, през която здравенякът няма как да се промуши.

Обучението продължаваше, нямаше край. Още сметки, още история, още карти, още езици. След като Локи и братята Санца овладяха добре разговорния вадрански, Окови започна да ги учи на изкуството на акцентите. По няколко часа всяка седмица те прекарваха в компанията на стар вадранец, кърпач на платна, който им се караше за „безобразното изкривяване“ на северния език, докато бодеше с дългите си зловещи игли ярд след ярд сгънато зебло. Приказваха си за всичко, което дойдеше наум на стареца, а той педантично поправяше всяка твърде кратка съгласна и всяка твърде дълга гласна. Освен това, докато траеше урокът, ставаше все по-червендалест и все по-войнствен, защото Окови му плащаше във вино за услугите.

Имаше и изпитания, едни — нищо особено, други — доста сурови. Окови непрекъснато подлагаше на изпитания момчетата си, почти безмилостно, но приключеше ли с поредния нов ребус, винаги ги качваше на покрива на храма да обясни какво е искал и какво са означавали трудностите. Това, че не криеше нищо, правеше игрите му по-поносими и те имаха още един резултат — обединяваха Локи, Кало и Галдо срещу околния свят. Колкото повече Окови затягаше болтовете, толкова по-близки ставаха момчетата, толкова по-гладко се сработваха, толкова по-малко се налагаше да разговарят на глас, за да започнат да осъществяват някой план.

Идването на Джийн Танен промени всичко това.

Беше месец Сарис на седемдесет и седмата година на Йоно, краят на обикновено сухата и хладна есен. Бури се развилняха в Желязното море, но пощадиха Камор по някаква прищявка на ветровете или на боговете и нощите бяха най-прекрасните, откакто Локи се помнеше. Той седеше на стълбите с Отец Окови, разпускаше пръсти и чакаше с нетърпение падането на Измамната светлина, когато забеляза Създателя на крадци да върви през площада към Дома на Переландро.

Двете години бяха намалили ужаса, който бившият му господар вдъхваше някога на Локи, но не можеше да отрече, че кльощавият дъртак беше запазил някакъв гротесков магнетизъм. Костеливите пръсти на Създателя на крадци се разпериха при ниския поклон, а очите му светнаха, щом Локи попадна пред погледа им.

— Леле, леле, дяволско момченце, какво удоволствие е да те видя да водиш плодотворен живот в ордена на Переландро.

— Той дължи успеха си на твоята първоначална дисциплина, разбира се. — Усмивката на Окови се разля под превръзката на очите. — Точно тя му помогна да стане решителният и морално праведен младеж, който е днес.

— Праведен? — Създателя на крадци погледна втренчено Локи с престорена съсредоточеност. — Хе-хе. Пресилено ще е да кажа, че е порасъл и с един инч. Карай да върви. Доведох ти момчето, за което говорихме, онова от Северния ъгъл. Излез напред, Джийн. Зад мен можеш да се скриеш, колкото и зад меден грош.

И наистина, зад Създателя на крадци стоеше едно момче. Щом старецът го изкара на показ, Локи забеляза, че е горе-долу на неговата възраст, около десетгодишен — но във всяко друго отношение беше неговата противоположност. Новото момче беше дебело, румено, имаше форма на мръсна круша с мазна рошава черна коса на главата. Очите му бяха широко отворени и тревожни, то ту стискаше в юмруци, ту разпускаше меките си ръце.

— Ааа — рече Окови. — Ааа. Не мога да го видя, но пък качествата, които Господарят на пренебрегнатите изисква от своите слуги, не се виждат с очите. Почиташ ли боговете, момчето ми? Искрен ли си? Праведен ли си като тези, които нашият великодушен небесен господар вече е приел в своето лоно?

Той тупна Локи по гърба и букаите му се раздрънкаха. Локи от своя страна гледаше втренчено новодошлия и не казваше нищо.

— Надявам се, сър — рече Джийн с тих, наплашен глас.

— Е, надеждата е онова, върху което всички ние градим живота си, нали? — намеси се Създателя на крадци. — Добрият Отец Окови вече е твоят господар, момче, оставям те на неговите грижи.

— Не на моите, а на висшата сила, на която служа — поправи го Окови. — О, преди да си тръгнеш, случайно намерих тази кесия на стълбите на храма по-рано днес. — Той протегна издута кожена торбичка, натъпкана с монети, и я размаха към Създателя на крадци. — Случайно да е твоя?

— Ами да, точно така! Точно така! — Създателя на крадци изтръгна кесията от пръстите на Окови и тя изчезна в джобовете на опърпаното му палто. — Ама че щастливо съвпадение! — Той отново се поклони, обърна се и се отправи към Хълма на сенките, като си подсвиркваше фалшиво с уста.

Окови стана, разтри краката си и плесна с ръце.

— Да приключваме с обществените ни задължения за днес. Джийн, това е Локи Ламора, един от моите послушници. Моля те, помогни му да отнесе тази купа в светилището. Полека, че е тежка.

Слабото момче и дебелото момче помъкнаха купата нагоре по стълбите и я вкараха във влажния олтар. Безокия жрец прихвана оковите си, събра ги и ги повлече подире си, докато се скрие вътре. Локи задейства стенния механизъм, който затвори портата, и Окови се отпусна на пода в средата на светилището.

— Този любезен господин, който те повери на моите грижи — рече Окови, — каза, че можеш да говориш, да четеш и да пишеш на три езика.

— Да, сър — потвърди Джийн, като се оглеждаше със страхопочитание. — Терински, вадрански и исаврайски.

— Много добре. А можеш ли да извършваш сложни пресмятания? Да водиш счетоводство?

— Да.

— Отлично. Значи можеш да ми помогнеш да преброим пожертвованията от днес. Но първо ела тук и ми дай ръка. Така. Да видим дали притежаваш някоя от дарбите, нужни, за да станеш послушник в този храм, Джийн Танен.

— Какво… какво трябва да правя?

— Просто постави дланите си върху превръзката на очите ми… Не, не се напрягай. Затвори очи. Съсредоточи се. Нека всичките ти добродетелни помисли изплуват на повърхността…