Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (48)

9

Освен Капа Барсави (който си въобразяваше, че бандата на Локи просто кисне по няколко дни в седмицата на стълбището, въпреки че Окови вече беше в гроба) никой от Точните хора в Камор не знаеше, че Джентълмените копелета все още се помещаваха в Дома на Переландро. Кало, Галдо и Дървеницата наемаха стаи някъде из Примката и около нея и се местеха на всеки няколко месеца. Локи и Джийн няколко години поддържаха измислицата, че държат заедно квартира. С голям късмет (но дали добър или лош, тепърва щеше да се реши) Джийн беше успял да наеме за тях стаите на седмия етаж на Счупената кула.

Нощта бе тъмна и дъждовна и никой от бандата не гореше от нетърпение да се катери по разнебитените външни стълби, криволичещи по северната страна на Счупената кула. Съскащият дъжд тракаше по кепенците, а вятърът въздишаше тежко в пролуките и пукнатините на старата постройка. Джентълмените копелета седяха на възглавници на пода на светлината на книжни фенери и смучеха последната си бира — светла и сладникава, която повечето кореняци от Камор предпочитаха пред тъмната горчива верарска бира. Беше задушно, но въздухът поне бе поносимо сух.

Локи им разказа цялата история по време на вечерята.

— Е — каза Галдо, — това е най-проклетата проклетия, която ни е проклетисвала.

— Пак да кажа — обади се Джийн. — Би трябвало да приключим преждевременно играта с дон Салвара и да се приготвим да яхнем бурята. Тази работа със Сивия крал започва да става страшна и не можем да се разсейваме, щом ще вкарват Локи в центъра на нещата.

— Къде се скатаваме? — попита Кало.

— Скатаваме се веднага — отвърна Джийн. — Веднага или като получим още една полица от дона. Не по-късно.

— Ммм — Локи се взираше в утайката на дъното на тенекиеното си канче. — Много труд хвърлихме. Уверен съм, че можем да изцедим още пет или десет хиляди крони поне. Може би не двайсет и петте хиляди, които се надявахме да издоим от Салвара, но достатъчно, че да се гордеем. На мен ми извадиха душата с ритници, а Дървеницата скочи от покрива заради тия пари, сещате се.

— И го търкаляха цели две мили в проклетата бъчва!

— Виж, Дървеница — рече Кало, — не е като гадната стара бъчва да ти е изскочила изневиделица в някоя уличка и да те е принудила да се навреш в нея. Съгласен съм с Джийн. Още днес следобед го казах, Локи. Дори и да не смяташ сериозно да се възползваш, може ли поне да уредим нещо, та да можем бързо-бързо да те скрием? Може би дори извън града.

— Още не мога да повярвам, че някой от Санца ме съветва да бъда предпазлив — ухили се Локи. — Мислех, че сме по-богати и по-умни от всички други!

— Ще го чуваш пак и пак винаги когато има шанс да ти прережат гърлото, Локи — подкрепи Кало брат си. — Промених си мнението за Сивия крал, да знаете. Може би самотният умопобъркан клетник наистина е успял да надделее над нас, трите хиляди души. Ти може да си една от мишените му. А щом Барсави иска да те вкара още по-навътре във вътрешния си кръг, това предполага още повече неприятности.

— Може ли да зарежем темата за прерязаните гърла само за малко? — Локи стана, обърна се към счупения прозорец, който гледаше към морето, и се престори, че гледа през него с ръце, сключени зад гърба. — Кои сме ние в края на краищата? Признавам, че направо ми идеше да скоча в проклетия залив, когато Капа ми изтърси това нещо. Но имах време да помисля, така че разберете — пипнахме я старата лисица! В ръцете ни е! Честно, момчета. Толкова сме добри в занаята си, че той помоли Тръна на шибания Камор да се ожени за дъщеря му. Засега сме толкова извън всякакво подозрение, че направо е смешно.

— Но все пак — възрази Джийн — това е усложнение, което може да ни обърка работата навеки, а не постижение, с което можем да се фукаме.

— Разбира се, че можем да се фукаме, Джийн. Точно сега смятам да се пофукам. Не виждате ли? Това не е нещо, дето го правим всеки ден. Това си е от добрите стари номера на Джентълмените копелета, само че този път и Назка ще ми помага да го извъртим. Не можем да загубим. Аз ще се оженя за нея толкова, колкото и утре сутринта ще ме обявят за наследник на Херцог Никованте!

— Имаш ли план? — По очите на Джийн си личеше, че е любопитен, ала предпазлив.

— Ни най-малко. Нямам ни най-малка представа какво ще правим. Всичките ми най-добри планове започват точно така. — Локи изля последната бира в гърлото си и метна канчето по стената. — Изпих си бирата, изядох си сладкишите с кайсии и казвам — да вървят по дяволите и двамата, и Сивия крал, и Капа Барсави. Никой няма да ни уплаши толкова, че да зарежем играта с дон Салвара, и никой няма да ни ожени с Назка против волята ни. Ще постъпим така, както постъпваме винаги — ще чакаме да се отвори възможност, ще се възползваме от нея и ще победим, мамка му.

— Ами… добре — въздъхна Джийн. — Но ще ни позволиш ли поне да вземем някои предпазни мерки? И ще гледаш ли да се пазиш?

— Естествено, Джийн, естествено. Откупи ни места на подходящи кораби, похарчи колкото се наложи. Не ми пука закъде отплават, стига да не е Джерем. Можем да се затрием някъде за няколко седмици и да се домъкнем обратно, като ни скимне. Кало, Галдо, утре отивате при Виконтската порта. Договорете се с момчетата в жълто, та да можем да излезем от града в някой неудобен час, ако се наложи. Не се стискай за среброто и златото.

— А аз какво да правя? — попита Дървеницата.

— Ти ни пази гърба. Дръж си очите на четири. Дебни в храма. Забелязвай за мен всеки, който не изглежда на място, всеки, който се бави твърде дълго. Ако някой се опитва да ни следи, обещавам, гарантирам, че ще потънем в земята и ще се разтворим като пикня в океана. Дотогава ми се доверете. Обещавам, че до няколко дни ще свърша по-голямата част от работата на Лукас Феруайт. Може да надяна и някои от по-евтините маски.

— Значи, предполагам, това е положението — рече тихо Джийн.

— Джийн, аз мога да съм твой гариста, а мога да съм и просто тоя, дето купува бирата и сладкишите, когато всички останали кой знае защо не могат да си набарат кесиите. — Локи изгледа събранието с преувеличено навъсена физиономия. — Не мога да съм и двете — или едното, или другото.

— Нервирам се — рече Джийн, — защото не обичам да разполагаме с толкова малко сведения, с колкото се боя, че разполагаме. Споделям подозренията на Назка. Сивия крал крои нещо — нещо, което не разбираме. Нашата игра е много крехка, а положението ни е твърде… плаващо.

— Знам. Но следвам вътрешното си чувство, а то ми подсказва, че трябва да посрещнем това с високо вдигнати глави и усмивки на уста. Вижте — продължи той. — Колкото повече се занимаваме с това, толкова повече разбирам за какво според мен всъщност ни обучаваше Окови. Точно за това — той не ни подготвяше за спокоен и подреден свят, в който да можем да си избираме кога да проявяваме хитрост. Подготвяше ни за положение, прецакано отвсякъде. Е, сега сме в такова и бих казал, че ни е по силите. Няма нужда да ми се напомня, че сме затънали до шия в мътна вода. Искам само вие, момчета, да запомните, че ние сме проклетите акули.

— Да, по дяволите! — провикна се Дървеницата. — Знаех си аз, че си има основания ти да си водачът на тази банда!

— Е, не мога да оспорвам отявлената мъдрост на момчето, което скача от храмови покриви. Но вярвам, че забележките ми са взети под внимание — рече Джийн.

— Под голямо внимание — увери го Локи. — Възприето, разпознато и надлежно обмислено най-сериозно. Подписано, подпечатано и неизличимо впечатано в разума ми.

— Богове, на тебе май наистина ти е много весело, а? Ти си играеш игрички с думите само когато си в истински слънчево настроение — въздъхна Джийн, но не можа да сдържи лекия намек за усмивка, извил нагоре ъгълчетата на устата му.

— Ако наистина попаднеш в опасност, Локи — рече Кало, — трябва да разбереш, че ние ще пренебрегнем заповедите на нашия гариста, ще халосаме нашия приятел по тила и ще го измъкнем тайно от Камор в сандък. Имам сопа тъкмо като за тая работа.

— А аз имам сандък — обади се Галдо. — От години все се надявам да си намеря оправдание да го използвам, да ви кажа.

— Също взето под внимание — рече Локи — с благодарности. Но с благоволението на Уродливия страж избирам да се доверя на нас. Да се доверя на преценката на Окови. Утре имам малко работа като Феруайт, а вдругиден пак ще посетя Назка. Капа ще го очаква и съм убеден, че дотогава и на нея ще й хрумне нещо.

Локи отново се сети за последния миг, когато я зърна, за онова намигане точно когато двете тежки врати от тъмно дърво се затръшнаха помежду им. Да пази тайните на баща си — това бе целият живот на Назка. Дали за нея беше от някакво значение да има и своя тайна, която да пази от него?