Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

6

Локи не можеше да различи дали четирите жени са наистина красиви, но че бяха поразителни, нямаше спор. Всичките бяха мургави каморки с мускули като на селянки, внушителни дори от разстояние, и почти без дрехи по себе си — стегнати черни превръзки през гърдите, препаски на борци върху слабините и тънки кожени ръкавици. Черните им коси бяха прибрани под традиционните червени кърпи и прихванати с медни и сребърни диадеми, които улавяха слънчевите лъчи и ги превръщаха във вериги от бели отблясъци. Предназначението на тези диадеми беше спорно. Едни твърдяха, че обърквали акулите, заради лошото им зрение, а други, не по-малко на брой, настояваха, че блясъкът им помагал на чудовищата по-лесно да следят плячката си.

Всяка контрарекиала бе въоръжена с две оръжия — късо копие в едната ръка и специална брадва в другата. Тези брадви имаха ръкохватки, които представляваха едно цяло с предпазителя за ръката и затова трудно се губеха. Бяха двуостри, с очакваното извито острие от едната страна и с дълъг, як шип от другата. Умелите гладиаторки обикновено се опитваха да отсекат до корен перките и опашката на акулата, преди да я убият. Малцина, само най-добрите можеха да я убият единствено с шипа. Кожата на вълчите акули беше дебела като кората на дърво.

Локи гледаше навъсените жени и усети как го обзема обичайното меланхолично възхищение. В неговите очи те бяха толкова безумци, колкото и смелчаги.

— Знам, че онази там, лявата от края, е Сисилия де Рикура — дон Лоренцо сочеше жените на Лукас Феруайт в почивката след повече от час припрени преговори. — Тя е приличен боец. До нея е Аганесе, която носи копието си, но никога, никога не го използва. Другите две… най-вероятно са нови. Поне нови за Пира.

— Жалко — обади се донята, — че сестрите Беранджия не са тук днес, за да ги гледате, мастер Феруайт. Те са най-добрите.

— Вероятно най-добрите, съществували някога. — Дон Салвара присви очи срещу блясъка на водата и се опита да прецени размера на акулите, едва видими сенки в клетките. — Или някога ще съществуват. Но от няколко месеца те не са се явявали на Пира.

Локи кимна и прехапа бузата си отвътре. Като Локи Ламора, гариста на Джентълмените копелета и почитан крадец, той познаваше лично близначките Беранджия и знаеше къде точно се намираха те през тези месеци.

Във водата първата гладиаторка заемаше позиция. контрарекиала се биеха върху поредица от платформи за стъпване, всяка широка около две стъпки и издигната половин стъпка над водата. Тези платформи бяха подредени в квадратна решетка на разстояние четири-пет стъпки една от друга и оставяха много място на противника да плува между тях. Жените трябваше да прескачат по тези платформи с бързо темпо и да нападат акулите, докато отскачат назад. Падането във водата обикновено слагаше край на битката.

Зад редицата от клетки с акули (които се отваряха със скрипци с вериги, свързани с баржа далеч извън периферията на възможните действия на страшилищата) плаваше малка лодка с екипаж от (изключително добре платени) гребци доброволци, в която се настаняваха тримата традиционни наблюдатели на всяко Острозъбо представление. Първият беше жрецът на Йоно с морскозелените си одежди, поръбени със сребро. До него седеше облечената в черно, със сребърна маска на лицето жрица на Аза Гуила, Господарка на дългото мълчание, богиня на смъртта. И последно, имаше и лекар, чието присъствие винаги се бе струвало на Локи крайно оптимистичен жест.

— Камор! — Младата жена, очевидно Сисилия де Рикура, вдигна оръжията си във въздуха. Силното мърморене на тълпата утихна и остана единствено плисъкът на вълните, които се плискаха в бордовете на лодките и вълноломите. — Посвещавам тази смърт на Херцог Никованте, наш господар и благодетел! — Такъв бе традиционният изказ на поздрава на контрарекиала. „Тази смърт“ удобно можеше да се отнася и за двамата участници в битката.

Под акомпанимента на мощните тръби и виковете на тълпата лодкарите извън кръга от клетки пуснаха първата акула за следобеда. Дългата десет стъпки риба, вече подлудяла от кръвта, изскочи от своя затвор и закръжи около платформите. Зловещо сивата й перка разрязваше водата и оставяше разменена диря. Сисилия застана на един крак, приклекна и плесна по водата с петата на другия, като крещеше клетви и заплахи. Акулата се настърви — след няколко мига тя вече кръжеше между платформите. Якото й тяло се стрелкаше напред-назад като зъбато махало.

— Тази хич не си губи времето! — закърши ръце дон Салвара. — Бас държа, че ще скочи рано.

И още казал-неказал това, акулата изхвръкна над водата сред фонтан от сребристи пръски и се хвърли към приклекналата гладиаторка. Не отскочи нависоко — Сисилия я избегна, като прескочи на съседната платформа. Докато летеше във въздуха, тя изтегли копието си назад и го хвърли. Острието потъна в хълбока на акулата и щръкна там за част от секундата, преди обтекаемата маса от гладни мускули да цопне обратно във водата. Реакцията на тълпата бе нееднозначна — хвърлянето бе показало забележителна сръчност, но минимална сила. Акулата на Сисилия като че само се вбеси още повече, а копието бе похабено.

— О, лошо решение. — Донята изцъка с език. — Това момиче трябва да се научи на търпение. Да видим дали новата й приятелка ще й остави възможност.

Като се мяташе и пръскаше наляво и надясно порозовяла пяна, акулата маневрира за нова атака, преследвайки сянката на Сисилия по водата. Жената подскачаше пъргаво от платформа на платформа с брадва, обърната с шипа навън.

— Мастер Феруайт. — Дон Лоренцо махна очилата си и започна да си играе с тях, докато гледаше битката. Очевидно те не му бяха нужни за гледане надалече. — Вашите условия са приемливи за мен, но трябва да се съгласите, че моят дял от първоначалния риск е доста тежък, особено в съотношение с цялостните ми налични средства. Поради това молбата ми е да делим приходите от продажбите на остершалинска ракия петдесет и пет на четирийсет и пет в моя полза.

Локи се престори, че размишлява, докато Сисилия свиваше и отпускаше ръце и подскачаше на живот и смърт, а неуморната сива перка режеше водата по петите й.

— Упълномощен съм от своите господари да направя такава отстъпка. В замяна… бих определил дела на вашето семейство във възстановените остершалински лозя на пет процента.

— Договорено! — Донът се усмихна. — Ще финансирам два големи галеона, екипажите и войниците, нужните рушвети и договорки и товар, който да откараме на север. Аз ще надзиравам единия галеон, а вие — другия. На борда на всеки от тях ще бъдат разположени дружини от наемници по мой избор с цел допълнително подсигуряване. Конте ще пътува с вас; вашият Грауман ще остане до мен. Всички разходи, които могат да увеличат бюджета ни над двайсет и пет хиляди каморски крони, ще се допускат само по мое усмотрение.

Акулата скочи, отново неуспешно. Сисилия изпълни бърза стойка на една ръка на платформата, размахала, брадвата в другата си ръка. Публиката ревна, а акулата се преобърна тромаво във водата и се подготви за нова атака.

— Дадено — рече Локи. — Подписани тъждествени копия от нашия договор ще бъдат връчени на всекиго от нас. Още едно допълнително копие на терински ще бъде поверено на одобрен и от двете страни неутрален адвокат, за да бъде отворено и прегледано от тях един месец по-късно, в случай че някой от нас преживее… злополука при прекарването на бъчвите. Едно допълнително копие на вадрански ще бъде подписано и поверено на грижите на известен ми агент за евентуално връчване на господарите ми. Довечера ще поръчам доверен писар в „Катурнатата къща“ да напише полица за пет хиляди крони, които утре да бъдат изтеглени от Мераджио, за да мога незабавно да се заловя за работа.

— И това ли е всичко, което остава?

— Абсолютно всичко — потвърди Локи.

Донът се умълча.

— Дяволите да го вземат. Съгласен съм. Да си стиснем ръцете и да рискуваме.

Във водата Сисилия спря и вдигна брадва в очакване да нанесе удар, когато акулата се приближи отдясно към платформата. Рибата се люшкаше, движеше се твърде бавно за висок скок. Точно когато Сисилия премести центъра на тежестта си, за да нанесе удар с шипа, акулата се стрелна във водата край нея, изви тялото си под формата на буквата U и се гмурна надолу. При тази маневра опашката й изскочи навън и подсече контрарекиала под коленете. Сисилия нададе писък, по-скоро от потрес, от колкото от болка, и падна по гръб във водата.

Всичко приключи само за мигове. Акулата нападна и явно я захапа за единия или за двата крака. Двете се преобърнаха няколко пъти във водата — Локи мяркаше ту мятащото се тяло на жената, ту тъмната груба кожа на акулата: бяло, сиво, бяло, сиво. След малко розовата пяна отново се обагри в тъмночервено, а двете вкопчени в борба сенки потънаха в дълбините под платформите. Половината тълпа възликува сластно. Останалите мълчаливо сведоха глави в знак на почит, което щеше да продължи, докато следващата млада жена влезе в кръга от червена вода.

— Богове! — Доня София гледаше разтварящото се петно във водата. Оцелелите гладиатори бяха свели глави, а жреците жестикулираха — благославяха се взаимно. — Невероятно! Да я надвие толкова бързо с такъв прост номер. Е, баща ми казваше, че миг невнимание на Пира струва колкото десет по друго време.

Локи й се поклони ниско, пое едната й ръка и я целуна.

— Никак не се съмнявам в думите му, доня София. Никак.

Сърдечно усмихнат, той й се поклони още веднъж и се обърна, за да стисне ръката на мъжа й.