Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

2

Всичко тази сутрин вървеше прекрасно, докато се подготвяха за самия грабеж. Не попречи дори и обичайното ежене на младия крадец, на когото най-сетне бяха дали задача в първия му голям обир.

— Разбира се, че знам къде трябва да бъда, когато се почне, по дяволите! — изхленчи Дървеницата. — Висял съм по-дълго на покрива на тоя храм, отколкото в проклетата утроба на майка ми!

Джийн Танен, потопил дясната си ръка в топлите води на канала, отхапа пак от киселата блатна ябълка, която държеше в лявата. Предният фалшборд на плоскодънната баржа беше чудесно място за почивка в светлината на ранното утро с цвят на разредено вино. Имаше място всичките сто и кусур кила на тялото му да се разположат удобно — издутото шкембе, дебелите ръце, кривите крака, всичко. Единственият друг човек (и този, който вършеше сам цялата работа) на празната баржа беше Дървеницата, чорлав дългурест дванайсетгодишен хлапак, облегнат на пръта на кърмата.

— Майка ти разбираемо е бързала да се отърве от теб, Дървеница. — Гласът на Джийн бе тих, мек и изобщо не се връзваше с външността му — говореше като учител по музика или преписвач на свитъци. — А ние не бързаме. Така че ми дай още веднъж доказателство за проникновеното ти разбиране на нашата задача.

— По дяволите — отвърна Дървеницата и отново тласна лодката срещу бавното течение на вливащия се в морето канал. — Ти, Локи, Кало и Галдо сте в уличката между Щастливите води и градините на Храма на Нара, нали? Аз съм на покрива на храма отсреща.

— Продължавай — подкани го Джийн с уста, пълна с блатна ябълка. — Къде е дон Салвара?

Други баржи, натоварени догоре с какво ли не — от бурета с бира до мучащи крави, — ги подминаваха по водата на канала с цвят на глина. Дървеницата ги караше на север по главния търговски воден път на Камор, Виа Камораца, към Подвижния пазар, а градът около тях бавно се пробуждаше за живот.

Сивите къщи от изгладен от водата камък изплюваха обитателите си на слънце в нарастващата лятна жега. Беше месец Партис, което означаваше, че потта на избилата през нощта влага вече се изпаряваше от сградите — гъста като супа мъгла, и щеше много да им липсва в палещия пек на безоблачния ранен следобед.

— Той излиза от Храма на Щастливите води, както винаги в Деня за покаяние, около пладне. Води с него два коня и един мъж, ако имаме късмет.

— Любопитен ритуал — отбеляза Джийн. — Защо ли го прави?

— Обещание, дадено на майка му на смъртно легло. — Дървеницата потопи пръта в канала, бори се известно време с него и успя да ги оттласне отново. — След като се омъжила за стария дон Салвара, тя приела вадранската религия. Затова той веднъж седмично поднася дарове във вадранския храм и се прибира бързо-бързо, та да не му обръщат твърде много внимание. По дяволите, Джийн, всички тези глупости вече ги знам! Какво ще диря тук, ако ми нямаш доверие? И защо точно аз да трябва да бутам тая тъпа баржа чак до пазара?

— О, можеш да спреш да я караш, стига да успееш да ме биеш на ръчна борба три от пет пъти — ухили се Джийн и показа два реда кавгаджийски зъби на лице, което някой сякаш беше турил на наковалня и се беше опитал да го очука така, че да му придаде по-приятна форма. — Освен това ти си чирак в един горд занаят и се учиш от най-добрите и най-взискателните майстори, които той може да предложи. Вършенето на цялата мръсна работа е отлично за моралното ти укрепване.

— Та вие изобщо не сте се грижили за моралното ми укрепване.

— Вярно. Сигурно защото и ние с Локи отбягваме да укрепнем морално вече толкова години време. Що се отнася до това защо пак преговаряме плана, нека ти напомня, че една яка издънка ще ни докара до такъв хал, че в сравнение с него участта на тези клетници ще е приказка.

Джийн посочи една от градските каруци, спряла на крайбрежния булевард, в която от горния прозорец на една бирария се изливаше черен поток от нощни гадории. Тези каруци ги караха дребни престъпници, чиито провинения бяха твърде жалки, та да заслужават продължителен затвор в Двореца на търпението. Приковани за своите каруци и увити в дълги кожени наметала, които уж ги пазеха всяка сутрин те бяха извеждани да се порадват на слънцето, доколкото могат, в моментите, когато не псуваха съмнителната точност, с която няколко хиляди каморци изливаха нощните си гърнета.

— Няма да се издъня, Джийн. — Дървеницата разтръска мислите си като празна кесия в отчаяно чудене какво такова нещо да каже, което би го изкарало спокоен и уверен — каквито според него неизменно бяха Джийн и останалите Джентълмени копелета, но устата на дванайсетгодишните хлапаци вечно изпреварва ума. — Просто няма. Няма, да му се не види. Обещавам.

— Добро момче — рече Джийн. — Радвам се да го чуя. Но в какво точно няма да се издъниш?

Дървеницата въздъхна.

— Давам сигнал, когато Салвара тръгне да излиза от Храма на Щастливите води. Оглеждам дали някой друг не идва към уличката, особено градската стража. Ако някой се опита да мине по нея, скачам от покрива на храма с меча и им режа главите на място.

— Какво?

— Казах, че ги залисвам, с каквото мога. Джийн, да не оглушаваш?

Редица от високи кантори се нижеше отляво покрай брега, всичките с лакирани греди, копринени тенти, мраморни фасади и други показни детайли — Улицата на Целувачите на монети, най-старият и най-богат финансов квартал на света. По влияние и по сложни ритуали това място се извисяваше до височината на Петте стъклени кули, в които Херцогът и Великите фамилии се бяха отделили от града, който управляваха.

— Придвижи ни до брега под мостовете, Дървеница — Джийн посочи неопределено с ябълката. — Негово благородие чака да се качи на борда.

Две арки от елдерглас се издигаха над Виа Камораца точно в средата на Улицата на Целувачите на монети — висок и тесен мост за пешеходците и по-нисък и по-широк — за каруците. Безупречният блясък на странното стъкло приличаше досущ на течен диамант, нежно огънат от великански ръце и оставен да се втвърди над канала. Отдясно се намираше Фаурия, претъпкан остров от многоетажни каменни къщи с градини на покрива. Дървени колела пръскаха бяла пяна до каменната дига и изтласкваха водата от канала към мрежата от улеи и виадукти, които кръстосваха улиците на Фаурия на всяко ниво.

Дървеницата докара лодката до разнебитен кей точно под пешеходния мост. Изпод оскъдната му, изящна сянка на пристана изскочи мъж, облечен (също като Дървеницата и Джийн) в оплескан с масло кожен брич и груба памучна риза. С още един скок той се качи на лодката, която се поразлюля.

— Привет, мастер Джийн Танен, и изобилни поздравления за това, че непредвидено пристигнахте навреме! — рече новодошлият.

— Приветствия и на вас за изключителната грация, с която се качихте на нашата тъй скромна лодка, мастер Ламора. — Джийн подчерта думите си, като напъха остатъка от ябълката в устата си с все дръжката и заджвака.

— Уф, че гадно бе, човек — изплези му се Локи Ламора. — Трябва ли да го правиш? Знаеш, че черните алхимици правят отрова за риби от семето на тия проклети ябълки.

— Какъв късмет… — каза Джийн, щом преглътна и последния остатък от сдъвканото — … че не съм риба.

Локи беше среден във всяко едно отношение — среден на ръст, със средно телосложение, със средно тъмна коса, подстригана късо над лице, което нито беше хубаво, нито се запомняше. Изглеждаше като истински терин, макар може би не толкова мургав и червендалест като Джийн или Дървеницата — на друга светлина би минал и за вадран със силен загар. Само светлосивите му очи се отличаваха — беше мъж, когото боговете може би умишлено бяха създали такъв, че да не се забелязва. Той се настани до левия фалшборд и кръстоса крака.

— Здравей и ти, Дървеница! Знаех си аз — мога да разчитам на теб, че ще пожалиш по-възрастните и ще ги оставиш да се греят на слънчице, докато ти се бъхтиш с пръта.

— Джийн е дърт мързеливец, ето какъв е! — възкликна Дървеницата. — А и ако не карам баржата, той ще ми избие зъбите през тила.

— Джийн е най-голямата душица в Камор и ти го обиждаш с твоите обвинения — рече Локи. — Сега цяла нощ ще плаче и няма да мигне.

— И без това цяла нощ нямаше да мигна — додаде Джийн. — Щях да плача от ревматични болки и да паля свещи, за да прогоня зловредните изпарения.

— Което не означава, че кокалите ни не скърцат и денем, жестоки ми чирако. — Локи разтри коленете си. — Ние сме поне два пъти по-стари от теб, което за нашата професия си е цяло чудо.

— Дъщерите на Аза Гуила се пробваха да ме благословят като труп шест пъти тази седмица — рече Джийн. — Имаш късмет, че ние с Локи все още сме достатъчно пъргави, че да те вземаме с нас на разиграванията.

За всеки, който не ги чуваше, Локи, Джийн и Дървеницата сигурно изглеждаха като размотаващ се екипаж на наемна баржа, подкарал я да я товари на мястото, където се пресичаха Виа Камораца и река Анджевин. Дървеницата ги изтласкваше все по-близо до Подвижния пазар и те попаднаха сред гъмжило от подобни баржи, лъскави черни шлюпки и очукани плавателни съдове от всевъзможен вид. Не всички от тях успяваха да се крепят на водата или да не се изплъзват от управлението на екипажа.

— Като говорим за нашата игра — рече Локи, — доколко нашият млад въодушевен чирак разбира своето място в схемата?

— Цяла сутрин декламирам на Джийн — рече Дървеницата.

— И… изводът е?

— Знам го на пръсти! — Дървеницата налегна пръта с цялата си сила и ги вкара между две високи плаващи градини, само на педя разстояние от бордовете им. Лъхна ги аромат на жасмин и портокали, докато лодката се прошмугваше покрай стърчащите от едната градина клони. Бдителен помощник надникна над борда с тояга в ръка, за да ги прогони, ако трябва. Големите баржи сигурно караха растения за градината на някой благородник нагоре по реката.

— На пръсти го знам и няма да се издъня! Обещавам! Знам си мястото, знам сигналите и няма да се издъня!