Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (115)

1

На другия ден Локи Ламора се появи пред стълбището на кантора „Мераджио“ точно когато огромният верарски воден часовник вътре във фоайето на сградата отмери десетия сутрешен час. Валеше слънчев дъжд — нежен, топъл дъждец, който вятърът довяваше под ясносиньото, почти безоблачно небе. Виа Камораца беше направо задръстена от товарни баржи и пътнически лодки, които се дуелираха за водно пространство с въодушевлението, обикновено запазено за маневри на бойното поле.

Една от кроните на Джийн биде потрошена по издокарването на Локи (който още си ходеше със сивата коса и фалшивата брада, но подстригана до скромна козя брадица) с що-годе чисти дрехи, каквито носеха куриерите и писарите. Той несъмнено не приличаше на заможен човек, но пък досущ го докарваше на почтен наемен работник.

Кантората „Мераджио“ беше четириетажен хибрид, плод на двеста години архитектурни моди — тук имаше колони, сводести прозорци, фасади от камък и от лакирано дърво и външни галерии, които едновременно и вършеха работа, и служеха за украса. Тези галерии бяха покрити със сребърни балдахини в цветовете на каморските монети — кафеникава мед, жълтеникаво злато, сребристосиво и млечнобяло. Пред кантората се въртяха поне стотина Лукас Феруайтовци — стотина делови мъже в палта с разкошна кройка. Всеки от техните ансамбли струваше колкото няколко годишни заплати на обикновения труженик.

Но ако Локи насочеше нелюбезно пръст дори към нечий ръкав, частните стражи на кантората щяха да се изсипят през портата като пчели от разтръскан кошер. Щеше да последва надбягване между тях и няколкото отряда градска стража, обикалящи този бряг на канала, а на победителите щеше да им се падне честта да му избият мозъка през ушите с жезлите си.

Седем бели железни крони, осем златни тайрина и няколко сребърни солона подрънкваха в кесията на Локи. Беше напълно невъоръжен. Имаше съвсем смътна представа какво ще прави или говори, ако неговият твърде неблагонадежден план тръгне накриво.

— Уродливи страже! — прошепна той. — Ще вляза в тази кантора и ще изляза с онова, от което имам нужда. Бих желал да ми помогнеш. А ако не ми помогнеш, тогава върви по дяволите. И без тебе ще изляза с онова, от което имам нужда.

И с високо вдигната глава и вирната брадичка той се заизкачва по стъпалата.