Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

5

— Той наруши Тайния мир още първата нощ, когато дойде при мен, копеленцето му нагло! — Създателя на крадци се беше разположил удобно в градината на покрива на храма на Безокия жрец, с промазана с катран кожена чаша с вино в ръце. Беше от най-киселото долнопробно вино, същински оцет, но това бе поредният знак, че може и да се стигне до истински преговори. — Такова нещо и дотогава, и оттогава не се е случвало.

— Някой го е научил как да пипа по джобовете, но е пропуснал да му каже, че на жълтодрешковците е строго забранено да се посяга. — Отец Окови присви устни. — Много любопитно. Да, много любопитно. Скъпият ни Капа Барсави с радост би се срещнал с подобен индивид.

— Така и не разбрах кой го е научил. Момчето разправяше, че само се било научило, ама това са дивотии. Петгодишните си играят с умрели риби и с конски фъшкии, Окови. Не изобретяват най-големите тънкости на лекото пипане и джебчийството ей така, защото им е скимнало.

— Какво направи с кесиите?

— Изтърчах до стражевия пост на Пожарището и лизах задници и ботуши, докато ми почерня езикът. Обясних на въпросния капитан, че един от новаците не разбира как стоят нещата в Камор и че връщам кесиите с лихва, и моля за великодушната им прошка, и за тяхната милост, и тъй нататък, и тъй нататък.

— И те приеха?

— Парите разведряват човека, Окови. Бях натъпкал кесиите със сребро до пръсване. После дадох на всички от стражата пари да се почерпят за пет-шест вечери и се договорихме да ударят по няколко за здравето на Капа Барсави, който несъмнено не бива да бъде, ъъъ, обезпокояван от нещо толкова незначително като това, че верният му Създател на крадци се е издънил и е позволил на някакво си петгодишно хлапе да наруши проклетия Мир.

— Значи — рече Безокия жрец — това е била първата вечер от връзката ти с момчето — мой неочакван късмет, криещ тайнствена изгода.

— Доволен съм, че започна да проявяваш собственическо отношение към дребния, Окови, защото тепърва става още по-шарено. Не знам как точно да го кажа. Имам деца, които обичаш да крадат. Имам деца, които са безразлични към кражбите, и такива, които крадат, защото няма начин, защото им е ясно, че за нищо друго не стават. Но никой, повтарям, никой никога не е бил толкова алчен за кражби като това момченце. Ако гърлото му зее прерязано и доктор се опитва да го закърпи, Ламора ще открадне иглата и конеца и ще умре ухилен. Той… прекалява с кражбите.

— Прекалява с кражбите — замисли се Безокия жрец. — Прекалява с кражбите. Точно такава жалба никога не съм предполагал, че ще чуя от човек, който си изкарва прехраната с обучение на малки крадци.

— Смей се ти — рече Създателя на крадци. — Това хлапе дотам ме докара.