Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (3)

3

Безокия жрец се почеса по небръснатия врат.

— Без майтап?

— Няма майтап! — Създателя на крадци бръкна във връхната си дреха, няколко години по-стара от „просто дрипава“, и извади кожена кесия с тънка кожена връв. Кесията бе боядисана в ръждивочервения цвят на засъхнала кръв. — Вече ходих до големия човек и получих разрешение. Ще му прережа гърлото от ухо до ухо и ще го пратя на рибите да го ръфат.

— О, богове! То направо да се разплачеш. — За Безок жрец пръстите, с които сграбчи Създателя на крадци за слабините, бяха твърде бързи и сигурни. — Намери си някой друг малоумник да дрънчи с оковите на съвестта ти.

— Съвестта да ходи да пикае нагоре в някой комин, Окови. Говоря за сребролюбие — твоето и моето. Не мога да задържа момчето и ти предлагам уникална възможност, истинска далавера.

— Ако момчето е твърде неуправляемо, за да го задържиш, защо просто не му набиеш малко мъдрост в главата и не изчакаш да узрее до подходяща възраст за продажба?

— И дума не може да става, Окови. Възможностите са ограничени. Не мога да го шамаросвам, защото никое от другите лайненца не бива да научава какво е, ъъъ, сторил. Ако някой имаше и най-малката склонност да върши каквото той върши… Богове! Никога вече няма да успея да ги овладея. Мога или бързо да го убия, или още по-бързо да го продам. Никаква печалба, или нищожна сума. Познай кое предпочитам?

— Момчето е сторило нещо, което дори не можеш да споменеш пред другите? — Окови разтърка челото си над превръзката и въздъхна. — Мамка му. Звучи така, че май ще ми е интересно да го изслушам.