Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

7

Един час след полунощ двамата мъже напуснаха квартала Алчегранте по Моста на елдрените. Бяха с черни наметала и черни коне — единият яздеше безгрижно, а другият вървеше и водеше коня си, като кривеше странно крака.

— Да не повярваш, мамицата му — рече Кало. — Наистина се получи точно както го беше намислил! Жалко, че не можем да се похвалим на никого с това. Най-големият ни удар някога — а трябваше само да обясним на набелязаната жертва как точно постъпваме с нея!

— И малко да ни посритат — измърмори Локи.

— Да, извинявай за това. Ама че звяр е този мъж! Да ти е за утеха — и той ще се почувства така, когато отвори очи.

— Голяма утеха, няма що! Ако уверенията притъпяваха болката, никой нямаше да си прави труда да мачка грозде.

— Кълна се в Уродливия страж, никога не съм чувал подобно самосъжаление да капе от устата на богаташ! Горе главата! По-богати и по-умни от всички, нали така?

— По-богати, по-умни и с много смешна походка, да.

Двамата крадци тръгнаха на юг през Двусребрената зеленина към първите си спирки, където постепенно щяха да се отърват от конете и да съблекат черните дрехи и най-сетне да се приберат в Квартала на Храмовете, облечени като обикновени работници. Те кимаха благосклонно на патрулите от жълтурковци, които обикаляха в мъглата и си осветяваха пътя с окачени на пръти кандилкащи се фенери. Нито веднъж не им се наложи да погледнат нагоре.

Пърхащата сянка, която се влачеше подире им по улиците и уличките, бе по-тиха от дъха на детенце. Бърза и изящна, тя прехвърчаше от покрив на покрив по следите им и следеше действията им крайно съсредоточено. Щом навлязоха отново в Квартала на Храмовете, тя запърха с криле и се заиздига в мрака, като кръжеше лениво, докато не остави далече надолу мъглите на Камор и не се стопи в сивотата на ниско надвисналите облаци.