Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (63)

2

— Не го харесвам — заяви Локи. — Изобщо не го харесвам!

Двамата с Окови приготвяха закуската рано на следващата сутрин. Локи вареше на тих огън супа от нарязан лук и малки кафяви бучки с неправилна форма от изсушен говежди бульон, а Окови се опитваше да счупи восъчния печат на едно гърне с мед. След като не успя с голи ръце и нокти, той го задялка с един кинжал, като си мърмореше под носа.

— Никак ли не го харесваш? Доста глупаво — отбеляза Окови със сдържан тон, — защото той е тук от няма и един ден.

— Той е дебел. Разплут. Не е един от нас.

— Без съмнение е. Показахме му храма и бърлогата; той положи клетва като мой пезон. Ще отида с него при Капа само след ден-два.

— Нямам предвид един от нас, Джентълмените копелета, говоря за нас като нас. Той не е крадец, а тлъст разплут…

— Търговец. Син на родители търговци, това е той. Но вече е крадец.

— Той нищо не е крал! Нито е отварял с шперц, нито е разигравал някого! Каза, че живял на хълма само няколко дни, преди да го доведат тук. Значи не е един от нас.

— Локи. — Окови заряза гърнето с меда, приседна до момчето и се намръщи. — Джийн Танен е крадец, защото аз ще го обуча за крадец. Ако си спомняш, тук обучавам точно такива, много особен род крадци. Да не би да ти е излязло от ума?

— Но той е…

— Той е по-начетен от всички вас. Пише с чист, равен почерк. Разбира от търговия, от счетоводство, от парични сделки и от куп други неща. Бившият ти господар веднага е разбрал, че ще го поискам.

— Той е дебел.

— Аз също. А ти си грозен. Кало и Галдо имат носове като стенобойни машини. На Сабета, когато я видяхме последния път, й излизаха пъпки. Нещо искаше да ми кажеш ли?

— Цяла нощ ни държа будни. Ревеше и не млъкваше.

— Съжалявам — обади се тих глас зад тях. Локи и Окови се обърнаха (вторият много по-бавно от първия). Джийн Танен бе застанал на вратата към спалните със зачервени очи. — Без да искам. Не можах да се сдържа.

— Ха! — Окови отново се върна към кинжала и гърнето с мед. — Изглежда, момчетата, които живеят в стъклени бърлоги, не бива да говорят толкова силно за тези в съседната стая.

— Ами, Джийн, недей повече така да правиш — рече Локи и скочи от дървеното стъпало, което все още използваше, за да стигне до готварската плоча, отиде при един шкаф с подправки и започна да бърка из бурканчетата и да търси нещо. — Млъкни и ни остави да спим. Ние с Кало и Галдо не циврим.

— Съжалявам — повтори Джийн, който като че аха-аха пак щеше да се разплаче. — Съжалявам, просто… майка ми. Баща ми. Аз… съм сирак.

— Е, и какво от това? — Локи извади стъкленото шишенце с мариновани репички, запушено с каменна тапа като алхимична отвара. — И аз съм сирак. Всички тук сме сираци. Млъкни и ни остави да спим. Хленченето няма да ги съживи.

Локи се обърна и направи две крачки към печката, и затова не видя, че Джийн се приближава. Но усети как ръката на Джийн обви врата му изотзад. Можеше и да е мека, но беше тежка за ръка на десетгодишен, да му се не знае. Локи изпусна маринованите репи. Джийн го вдигна със сила от земята, завъртя го и го запокити.

Краката на Локи се удариха в земята в мига, в който бурканът с репички се пръсна върху нея. Един объркан миг по-късно тилът на Локи се изтряска в тежката маса от вещерско дърво, той рухна на земята и тупна болезнено на доста кокалестото си седалище.

— Ти млъкни! — Сега в Джийн нямаше нищо покорно. Той крещеше с налято с кръв лице и от очите му бликаха сълзи. — Ти млъкни! Затваряй си мръсната уста! Няма да говориш така за майка ми и баща ми!

Локи вдигна ръце и се опита да се изправи, но юмрукът на Джийн му затули полезрението, докато не закри половината свят. Ударът угаси светлината пред очите му и го прегъна на кравай. Когато горе-долу се поосвести, беше гушнал крака на масата, а около него стаята танцуваше менует.

— Уррблг — каза той с уста, пълна със сол и болка.

— Виж, Джийн — рече Окови и издърпа набитото момче далече от Локи. — Мисля, че посланието ти е напълно разбрано.

— Уф, много ме заболя — обади се Локи.

— Напълно справедливо. — Окови пусна Джийн, който, свил юмруци, гледаше кръвнишки Локи и трепереше. — Заслужи си го.

— Ъъ… кво?

— Да, всички ние тук сме сираци, така е. Родителите ми отдавна са били мъртви, когато ти си се родил. Твоите ги няма от години. Същото важи за Кало и Галдо и за Сабета. Но Джийн — додаде той — е загубил своите само преди пет нощи.

— О… — Локи се надигна, като охкаше. — Аз не… не знаех.

— Добре тогава. — Окови най-сетне успя да отвори буркана с мед. Восъчният печат изпращя и се счупи. — Щом не знаеш всичко, което би могъл да знаеш, време е да си затвориш шибаното дрънкало и да се държиш учтиво.

— Стана пожар. — Джийн вдиша дълбоко няколко пъти, като не откъсваше очи от Локи. — Изгоряха до смърт. Целият дюкян. Всичко изгоря. — Той се обърна и тръгна към спалнята с наведена глава, като бършеше очите си.

Окови се обърна към Локи и започна да бърка меда, за да стопи захаросаното.

Тайната врата, която водеше надолу от храма, се затръшна и издрънча силно. Миг по-късно в кухнята влязоха Кало и Галдо. И двамата близнаци бяха облечени в белите си послушнически одежди и крепяха по един дълъг, мек самун хляб на главите си.

— Върнахме се — рече Кало.

— С хляб!

— Което се вижда!

— Не, ти се виждаш!

Близнаците млъкнаха, когато видяха Локи, който се надигаше, подпирайки се на ръба на масата, с подпухнали устни, а от ъгълчетата на устата му капеше кръв.

— Какво сме пропуснали? — попита Галдо.

— Момчета — рече Окови. — Може да съм забравил да ви кажа нещо, когато снощи ви запознах с Джийн и го разведох тук. Бившият ви господар от Хълма на сенките ме предупреди, че това момче може и да говори кротко, ама има адски колоритен темперамент.

Клатейки глава, жрецът отиде при Локи и му помогна да се изправи.

— Когато светът спре да се върти — рече той, — не забравяй, че имаш и да чистиш счупени стъкла и репички.