Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

3

Тази вечер на масата за вечеря Локи и Джийн се държаха на почтително разстояние един от друг и си мълчаха. Кало и Галдо си разменяха раздразнени погледи приблизително по сто пъти в минутата, но и те не направиха никакъв опит да завържат разговор. Подготовката за вечерята се водеше в почти пълно мълчание, а Окови очевидно бе доволен да командва киселата си дружина.

След като Локи и Джийн седнаха на масата, Окови постави пред всеки от тях резбована кутия от слонова кост. Кутиите бяха около една стъпка дълги и също толкова широки, с капаци на панти. Локи незабавно ги разпозна — Кутиите на определителите, фини верарски уреди, които използваха часовников механизъм, плъзгащи се плочки и въртящи се дървени ръчки, чрез които обученият потребител можеше да извършва скоростно разни математически операции. Бяха го учили на най-основните неща, но от месеци не беше използвал такава кутия.

— Локи и Джийн — рече Отец Окови. — Бъдете така любезни. Имам 995 каморски солона и вземам кораба за Тал Верар. Много бих искал, като пристигна, да ги обърна в солари. Соларите в момента струват четири пети от една пълна каморска крона. Колко солари ще ми дължат сарафите, преди да си отчислят таксата?

Джийн веднага отвори капака на кутията и се залови за работа — въртеше ръчките, местеше плочките и буташе напред-назад малки дървени лостчета. Локи, шашардисан, също се залови. Бърникаше нервно машината и изобщо не можеше да се мери по бързина с Джийн, защото той след малко обяви:

— Трийсет и един пълни солара, с остатък около една десета от един. — Изплези език и смята още няколко секунди. — Четири сребърни волана и два медни гроша.

— Великолепно — рече Окови. — Джийн, тази вечер ще ядеш. Локи, боя се, че нямаш късмет, но все пак благодаря, че опита. Можеш да си отидеш в стаята, ако искаш.

— Какво?! — Локи усети как кръвта се втурва към бузите му. — Но преди не беше така! Ти винаги ни даваш отделни задачи! А и аз не съм използвал кутията от…

— Би ли желал тогава друга задача?

— Да!

— Много добре. Джийн, ще благоволиш ли да се включиш и ти? Сега… Галеон от Джерети плава през Желязното море и капитанът му е много набожен. На всеки кръгъл час той кара някой моряк да хвърля сухар в морето в жертва на Йоно. Освен това капитанът е и забележително подреден човек. Той държи сухарите в сандъци, по четвърт тон единия. Плава точно една седмица. Колко сандъка ще отвори? И колко сухар ще получи Господарят на Хватката на водите?

Момчетата отново се заеха с кутиите и Джийн отново вдигна поглед, докато Локи все още се мъчеше, а по челото му бяха избили видими капчици пот.

— Ще отвори само един сандък — заяви Джийн — и ще употреби сто четирийсет и седем фунта сухар.

Отец Окови плесна тихо с ръце.

— Много добре, Джийн. Да, ти ще ядеш с нас тази вечер. Що се отнася до теб, Локи… Ще те повикам за разчистването на масата.

— Това е нелепо! — изсумтя Локи. — Той е по-добър от мен с кутията! Ти нагласи това, за да изгубя аз!

— Нелепо, нали? Напоследък започна да се надуваш, скъпо мое момче. Достигнал си определена възраст, когато много момчета като че си вадят акъла и го оставят на склад за някоя и друга година. По дяволите, това не подмина и Сабета. Причината да я изпратя там, където е в момента, отчасти беше тази. Както и да е, чини ми се, че носът ти се вири твърде нависоко във въздуха за момче със смъртен знак на шията.

Локи се изчерви още по-силно. Джийн го погледна крадешком. Кало и Галдо, които знаеха за зъба от акула, се бяха вторачили в празните си чинии и чаши.

— Светът е пълен със загадки, които ще предизвикват уменията ти. Да не би да смяташ, че винаги ще можеш да си избираш онези, които най-добре пасват на способностите ти? Ако исках да пратя момче да изиграе сарафски чирак, на кого, си мислиш, щях да го възложа, ако трябваше да избирам между теб и Джийн? Та това дори не е избор!

— Ами… предполагам.

— Много предполагаш. Подиграваш се на новия си брат, защото по фигура наподобява собственото ми благоутробие. — Окови се потърка по корема и се ухили. — Никога ли не ти е хрумвало, че той пасва за някои неща много по-добре от теб точно заради това? Джийн изглежда като син на търговец, като добре хранен благородник, като пълничък малък учен. Външността му може да е предимство за него, колкото и твоята — за теб.

— Сигурно…

— А ако трябва пак да ти демонстрирам това, че той умее неща, които ти не можеш, защо ли не му наредя още веднъж да те смели от бой?

Локи се опита едновременно да се свие в туниката си и да се изпари във въздуха. Не му се удаде и той увеси нос.

— Извинявай — каза Джийн. — Дано не те е заболяло много.

— Няма нужда да се извиняваш — смънка Локи. — Аз май наистина си го заслужавах.

— Заплахата на празния стомах пробужда мъдростта — ухили се Окови. — Трудностите са твърде своеволни, Локи. Никога не знаеш кое точно качество, твое или на другаря ти, ще ти помогне да ги избегнеш. Пример: който по случайност носи фамилията Санца, да вдигне ръка.

Кало и Галдо вдигнаха ръце, малко колебливо.

— Всички с фамилия Санца тази вечер могат да направят компания за вечеря на новия ни брат Джийн Танен.

— Обичам да ме дават за пример! — възкликна Галдо.

— Всички с фамилия Ламора — продължи Окови — може да ядат, но първо ще сервират всички ястия и ще прислужват на Джийн Танен.

И така, Локи стана и се затътри с изражение, в което се смесваха срам и облекчение. Вечерята беше печен скопен петел, пълнен с лук и чесън и гарниран с грозде и смокини, попарени във вряло вино. Отец Окови вдигна всички обичайни молитвени наздравици, а последната посвети на Джийн Танен, който изгуби семейството си, но скоро си намери ново.

При тези думи очите на Джийн се просълзиха и доброто настроение, което му навя храната, падна съвсем. Кало и Галдо забелязаха това и незабавно предприеха спасителна акция.

— Страшно добре боравиш с тая кутия — похвали го Кало.

— Никой от нас не е толкова бърз — додаде Галдо.

— А пък уж си ни бива по смятане!

— Или поне така си мислехме — обясни Галдо, — докато не срещнахме теб.

— Нищо особено — смънка Джийн. — Мога и по-бързо. Обаче… исках да кажа…

И той погледна нервно Отец Окови, преди да продължи.

— Трябват ми очила. Очила за четене, за близко разстояние. Без тях не виждам както трябва. Аз, ъъ, мога да работя и по-бързо с кутията, ако съм с очила. Но… загубих моите. Едно момче от Хълма на сенките…

— Ще имаш нови — рече Окови. — Утре или вдругиден. Не ги слагай пред хора — това може да подкопае впечатлението за нашата бедност. Но тук вътре си ги носи спокойно.

— Дори не си виждал нормално, когато ме наби?! — възкликна Локи.

— Все пак виждах — отвърна Джийн. — Но всичко ми се размазва пред погледа. Затова така се накланях назад.

— Математическо бедствие — размишляваше Отец Окови — и даровит малък побойник. С какво интересно съчетание дари Благодетелят Джентълмените копелета в лицето на младия мастер Танен! А той е Джентълмен копеле, нали така, Локи?

— Да — отвърна Локи, като се опитваше да потисне киселата нотка в гласа си. — Сигурно е.