Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (82)

3

Дупката на ехото е куб, иззидан от сиви камъни, споени с мътен елдерглас — той никога не сияе, когато изгрее Измамната светлина. Всъщност изобщо не отразява каквато и да било светлина. Всяка от страните му е дълга може би сто стъпки. Има един-единствен достоен вход — врата, висока един човешки бой, на двайсет стъпки над улицата, и към нея води широко стълбище.

Един-единствен акведукт пресича от горната част на Анджевин през Воденичните водопади, кривва на юг и навлиза в Ръждива вода, където излива водата си в ъгъла на Дупката на ехото. Както за самия каменен куб, така и за акведукта вярват, че е докоснат от някакво древно зло и никога не е бил използван. Малък водопад се изсипва през една дупка на пода в катакомбите под Дупката на ехото, откъдето се чува шуртенето на черната вода. Някои от пасажите се изсипват в канала югозападно от Ръждива вода, други — на места, неведоми за живите.

Локи Ламора стоеше сред мрака в средата на сивия куб и се вслушваше в грохота на водата, идващ откъм една пукнатина в пода, втренчен неподвижно в сивото петно на мястото на вратата към улицата. Единствената му утеха беше, че Джийн и Дървеницата, приклекнали невидими в мокрия мрак долу под пода, сигурно ги беше още повече бъз. Поне докато започнат преговорите.

„Близо са — обади се гласът на Соколаря. — Много близо. Бъди готов.“

Локи чу шествието на Капа още преди да го види — тътенът на погребалните барабани нахлу през отворената врата към улицата притъпен, почти заглушен от водопада. Той ставаше все по-силен. В рамката на вратата заблещука слабо червено сияние и на светлината му Локи забеляза, че сивата мъгла се е сгъстила, факлите пламтяха кротко, все едно се виждаха изпод вода. Червената аура се усили — стаята около него смътно доби очертания, поръбени с блед кармин. Барабанният бой спря и Локи отново остана сам с шума на водопада. Той отметна глава, сложи ръка зад гърба си и се вторачи във вратата. Кръвта думкаше в ушите му.

Два малки червени огъня се появиха на вратата — досущ очите на дракон от някоя от историите на Джийн. Черни сенки се размърдаха зад тях и щом очите на Локи свикнаха с прилива на аленото сияние, той видя лицата на двама мъже — високи мъже с наметала, въоръжени. Различаваше чертите и стойката им достатъчно, че да забележи, че те едва ли не се изненадаха, че го виждат. Поколебаха се, а после продължиха напред — единият му мина отляво, а другият отдясно. Той от своя страна дори не помръдна. Дори и мускулче не трепна по него.

Последваха още две факли, а после и още две — Барсави изпращаше хората си нагоре по стълбите по двойки. Скоро срещу Локи се подреди неравен полукръг от хора и факлите им очертаха в червено вътрешния релеф на Дупката на ехото. По стените бяха окачени дърворезби, странни древни символи на езика на елдрените, който хората така и не бяха успели да разшифроват.

Дузина мъже, две дузини — тълпата от силуети в доспехи се разрастваше и Локи забеляза познати лица. Пререзвачи на гърла, трошачи на крака, изтезатели. Убийци. Корава пасмина. Точно каквото му бе обещал Барсави, докато двамата съзерцаваха заедно трупа на Назка.

Времето минаваше, ала Локи не промълвяваше и дума. Мъже и жени продължаваха да влизат. Сестрите Беранджия — дори и на това мижаво осветление Локи разпознаваше наперената им походка. Те застанаха най-отпред в средата на разрастващата се тълпа, без да кажат нищо, със скръстени ръце и блеснали на светлината на факлите очи. По негласна заповед никой от хората на Барсави не мина зад гърба на Локи. Той все така стоеше сам, докато тълпата от Точни хора продължи да се разгръща пред него.

Най-сетне тайфата главорези започна да се разделя. Локи чуваше как ехото от тяхното дишане и мърморене и скърцането на доспехите им се блъска между двете стени и се смесва с грохота на водопада. Някои от застаналите по краищата нахлупиха върху факлите си мокри кожени кесии. Постепенно мирисът на дим се просмука във въздуха, а светлината намаля и накрая може би само един на петима души от хората на Капа остана със запалена факла.

Но светлината беше предостатъчна, за да се види Капа Барсави, когато той зави зад ъгъла и влезе през вратата. Побелялата му коса беше пригладена назад в напомадени редове, трите му бради — вчесани. Беше облякъл дрехата си от акулова кожа и черно кадифено наметало, поръбено със златен плат, отметнато от едната страна. Анджаис му стоеше отдясно, Пачеро — отляво. Капа влезе и в отразения огън в очите им Локи видя единствено смърт.

„Но нищо не е, каквото изглежда — разнесе се гласът на Соколаря. — Бъди твърд.“

Най-отпред Барсави спря и дълго време само съзерцаваше Локи, втренчен в привидението пред очите си, в хладните оранжеви очи под смъкната надолу качулка, в сивите мантия, дреха и ръкавици.

— Крал! — рече той най-сетне.

— Капа — отвърна Локи, като се предизвикваше да почувства високомерието, изстискваше го от нищото. Мъж, който би застанал пред сто убийци с усмивка на лицето; мъж, който би извикал Венкарло Барсави чрез поредица от трупове, последният, от които — собствената му дъщеря. Такъв трябваше да бъде Локи — не приятел на Назка, а неин убиец; не палавият поданик на Капа, а негов равен. По-могъщ от него.

Локи се ухили като вълк, а после отметна наметалото си от лявото рамо. С лявата ръка той подкани Капа да се приближи — предизвикателен жест; като побойник в тъмна уличка, който предизвиква противника си да излезе и да нанесе първия удар.

— Вземете го на прицел — нареди Капа и дузина мъже и жени вдигнаха арбалети.

„Уродливи страже, дай ми сила!“ — примоли се Локи наум и заскърца със зъби в очакване. Чуваше как мускулите на ченето му скриптят.

Пращене и съскане отекнаха в хола — дузина натегнати тетиви изплющяха. Стрелите летяха твърде бързо — тъмни размити черти във въздуха, а после дузина тънки черни силуети отскочиха от нищото точно пред лицето му и издрънчаха на пода, разпръснати в дъга в краката му като мъртви птици.

Локи се засмя — силен, истински звук на наслада. За кратък миг бе готов да целуне Соколаря, ако Вързомагът застанеше пред него.

— Но, моля ви се — рече той. — Мислех, че сте чували легендите.

— Само проверяваме доколко са верни, Ваше Величество — рече Капа Барсави. Последната дума бе произнесена с насмешка — Локи очакваше поне някаква предпазливост след отблъснатата атака, но Барсави пристъпи напред без явен страх.

— Доволен съм, че откликнахте на призива ми — отвърна Локи.

— Кръвта на дъщеря ми е единственото, което ме призова — отвърна Барсави.

— Размишлявайте върху това, щом сте длъжен — заговори Локи, молейки се наум, докато си съчиняваше. „Назка, в името на боговете, прости ми“ — Вие по-внимателно ли пипахте, когато сам завзехте този град преди двайсет и две години?

— Това ли си мислиш, че правиш? — Барсави спря и впи поглед в него. Деляха ги около четирийсет стъпки. — Отнемаш ми града?

— Призовах ви да обсъдим въпроса с Камор — отвърна Локи. — Да го уредим така, че и двамата да сме доволни. — Соколаря все още не го прекъсваше. Реши, че се справя добре.

— Задоволството няма да е взаимно — рече Барсави, вдигна лявата си ръка и един мъж от тълпата излезе напред.

Локи го огледа внимателно — беше доста възрастен, дребен и оплешивяващ и не носеше доспехи. Много любопитно. Освен това като че ли трепереше.

— Направи, каквото се разбрахме, Еймон — рече Капа. — Аз държа на думата си повече, отколкото когато и да било.

Мъжът без доспехи тръгна напред — бавно и колебливо, като гледаше Локи с неприкрит страх. Ала продължаваше да върви право към него, а зад него сто въоръжени мъже и жени чакаха и не предприемаха нищо.

— Моля се този мъж да не възнамерява да извърши онова, което подозирам аз — рече Локи сприхаво.

— Скоро всички ще разберем каква му е работата — отвърна Капа.

— Мен острие не ме лови — рече Локи. — Този мъж ще умре само като го докосна.

— Така разправят — отвърна Капа. Еймон продължаваше напред. Приближи се на трийсет крачки от Локи, после — на двайсет.

— Еймон! — рече Локи. — Злоупотребяват с теб. Спри веднага.

„Богове! — помисли си. — Не прави онова, което мисля, че ще направиш! Не карай Соколаря да те убива!“

Еймон продължи напред. Ченето му се тресеше; дишаше плитко, на пресекулки. Ръцете му бяха протегнати напред и трепереха, все едно се готвеше да бръкне в огъня.

„Уродливи страже!“ — помисли си Локи. — Моля те, нека той се уплаши! Соколарю, Соколарю, моля те, внуши му уплаха, прави каквото щеш, но не го убивай!

Река от пот се стичаше по гръбнака му. Той наведе леко глава и се вторачи в Еймон. Сега ги деляха само десет стъпки.

— Еймон — заговори, като се мъчеше да си докара нехаен тон, но не успя съвсем. — Предупреден си. Ти си в смъртна опасност.

— О, да — отвърна мъжът с разтреперан глас. — Да, това го знам. — И измина и последното разстояние помежду им, посегна към дясната ръка на Локи с двете си ръце и…

„Мамка му!“ — помисли си Локи и въпреки че дълбоко в душата си знаеше, че Соколаря ще убие човека, а не той…

Еймон го докосна, той трепна и се дръпна назад.

Очите на дребосъка светнаха. Той хлъцна и после, за ужас на Локи, скочи и го сграбчи за лакътя с две ръце, като хищна птица, сграбчила твърде дълго причаквана плячка.

— Хааааааа! — извика той и за кратък миг на Локи му се стори, че с мъжа се случва нещо ужасно.

Но не — Еймон все още беше жив и хватката му беше много здрава.

— Мамицата му! — смънка Локи и замахна с левия си юмрук да халоса клетника, но загуби равновесие, а и Еймон го беше притиснал здраво. Дребният мъж блъсна Локи назад и отново изкрещя: „ХААААААА!“. Вик на пълно тържество. Локи озадачено тупна по задник.

И тогава по камъните зад Еймон затрополиха ботуши и тъмни силуети се втурнаха покрай него, за да хванат Локи, и в танцуващата светлина на две дузини движещи се факли Ламора бе вдигнат отново на крака, стиснат от силни длани, вкопчили се в ръцете, раменете и врата му.

Капа Барсави си проби път през въодушевената тълпа от мъже и жени, побутна внимателно Еймон встрани и застана очи в очи с Локи. Дебелото му червендалесто лице сияеше, предвкусвайки предстоящото.

— Е, Ваше Величество — рече той, — бас държа, че точно в този момент си много шашардисан, копеле недно.

Хората на Барсави избухнаха в смях и викове. А после юмрукът на Капа, голям колкото свински бут, се вряза в корема на Локи, въздухът изскочи от дробовете му, а в гърдите му избухна черна болка. И чак тогава Локи разбра колко дълбоко е затънал в лайната.