Колет Вивие
Реми и призракът (8)

Понеделник, 19 юли

Мартин оздравя, отървах се! Мама казва, че още е бледа, но на мен ми се струва, че си е както винаги. Татко й купи лекарство за засилване — някакви капки, които завършват на „ол“ или „ал“ и трябва да се пият с вода. Още при първата глътка тя направи кисела физиономия.

— Това е за твое добро — каза й строго татко. — Хайде, не ставай глупава и пий.

Мартин изпразни чашата си, но след това отиде да хленчи в обятията на мама и каза, че от капките й се гадело и не ги искала повече — и затова сега горкичката мама гълта лекарството вместо нея от страх да не би татко да забележи, че шишето остава пълно.

— Струва ми се, че малката изглежда по-добре; лекарството явно помага — забеляза той на обед.

Мама побърза да смени чиниите, за да не му отговори. В Париж беше друга, разправяше му нашите щуротии, но откакто сме тук, не му казва нито дума. Страхува се да не го ядоса — много нервен е станал. Да, къщата е тъжна! Навън е толкова топло, толкова хубаво! Къде са миналогодишните плажове? Всички приятелки на Мартин заминаха във ваканция; Лорет е в Блонвил, Мими е в Диеп, Соланж пътува от планина на планина и те и трите й пишат само за лов на раци, за бани и за дълги екскурзии.

— Какво да им отговоря според теб, като тук не става нищо!

— Вярно си е — въздъхнах аз, — нищо не става и никога нищо няма да стане. Имах една надежда, но… Май че ще ида да спя.