Колет Вивие
Реми и призракът (16)

Сряда, 4 август

Антоан пристигна в пансиона в чудесно разположение, беше се оправил от навяхването. Приех го с разтворени обятия.

— Здрасти, приятел, ще се забавляваме!

— Здрасти, приятел, вярно, ще се забавляваме!

Госпожа Маклу прекъсна нашия интересен разговор, за да ми каже, че татко бил много добре и бил във възторг от кухнята на госпожа Паж. След това нежно ми поговори за мама.

— Малкият Реми е умен и има добро сърце — чух я да казва малко по-късно на своя мъж.

— Хм… да — промърмори господин Маклу.

Той все така ужасно ме смущава; едва се осмелявам да му отговарям, когато се обърне към мен, всеки път ми се струва, че съм на изпит. За щастие почти не го виждаме, освен когато се храним, тъй като той седи през цялото време в стаята си, където по думите на Антоан пише голяма статия за някакво научно списание. Вуйчо Едуар все пак успя да размени няколко думи с него вечерта и ми заяви, че бил „изключителен“ ум.

— И колко трудолюбив! Да, ето, това действително е човек, който не мързелува и познава цената на всеки миг!

Стаите на семейство Маклу се намират на втория етаж точно над нашите. Това е всичко. Лека нощ.