Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rémi et le fantôme, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Венелин Пройков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Колет Вивие
Заглавие: Реми и призракът
Преводач: Венелин Пройков
Година на превод: 1979
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Роман
Националност: Френска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
Излязла от печат: септември 1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Иван Газдов
Коректор: Христина Денкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1589
История
- — Добавяне
Събота, 7 август
Понеже се чудех какво да правя тази сутрин, дойде ми наум да проведа малка анкета с хората от къщата, за да узная какво мислят едни за други. Мисля, че се справих доста ловко, за да не събудя подозрения у тях, като разговарях с един за градинарство, с друг за курортите или за храната. Ето какво ми казаха всички те.
Жозефин превъзнася госпожица Роберт — тъй мила, тъй любезна, но малко се оплаква от старата майка, която според нея била раздразнителна, може би поради лошото си здраве. Тя е преди всичко много привързана към тази къща, където влязла още съвсем млада, и ми говори за починалия си шеф с вълнуваща преданост. Според нея той бил най-чудесният човек, стига веднъж да разбереш характера му. О, тя плакала много, когато той умрял тъй внезапно от сърдечна болест! Мисълта, че ще трябва да си търси друго място, я държала будна много нощи и тя била много признателна на госпожица Роберт, която я задържала тук. Глухият господин малко й напомня нейния шеф; затова се отнася снизходително към него. Жером започвал да изкуфява, което било естествено на неговата възраст. Колкото до Селина и Маринет, нарича ги „лудетини“ със снизходителна усмивка.
Селина не ми каза кой знае какво; тя ме притесняваше малко и не смеех да й задавам много въпроси. Все пак разбрах, че мрази Жозефин и Маринет, защото мърморели от сутрин до вечер, и смята госпожица Роберт, Жером и старата дама за същества от друга епоха, направо антики. От друга страна, сегашната й работа никак не й харесва и тя би искала да се снима в киното.
Жером ми говори най-вече за миналото и за бившия си господар — запален градинар, а също и весел събеседник. Може би малко мнителен, все мислел, че искат да го окрадат, но винаги послушен пред Жозефин, която с удоволствие играела ролята на господарка и го глезела като дете. Горката, сигурно е страдала, като се е видяла изместена на втори план, но госпожица Роберт успяла да я подхване: госпожицата била истинска светица и било много жалко, че не могли да се сближат със стария чичо заради неприятната кавга, която го откъснала от семейството му. Жером въобще не познава Маринет и Селина, но той всъщност и не говори с никого освен с дърветата си, които за него май струват не по-малко от хората.
Накрая Маринет ми каза най-лоши неща за Селина, нарече я „безсрамница“. От друга страна, Жозефин й изглеждала добра женица, ако човек й се поопъне малко, но много често я карала да наглежда тенджерите, когато ходела да си бъбри на партера; трябвало да разбере, че камериерката си е камериерка и няма нищо общо с кухнята. Маринет предпочита старата дама пред госпожица Роберт, която намира за прекалено мрачна и „ужасно тъжна“ и която според нея сигурно страда от някаква стомашна болест.
Урожаят ми се вижда по-скоро слаб! Все пак отбелязвам тези клюки с надеждата, че при случай могат да ми свършат работа.