Все така вали и все така нищо не се случва. Мартин седна да пише на своите първи приятелки и дори изпрати на скъпия си Туту картичка с нарисувано на нея бузесто бебе. Аз пък писах на мама, на Пажетките (макар че, уви, нямам какво да им кажа) и се заех да измеря стаята си със сгъваем метър: четири и половина на три и осемдесет… Според вас какъв извод може да се направи от това? Малко по-късно се постреснах, като открих в коридора следи от стъпки; изследвах ги с лупата. Бяха моите, чудесно разпознах рисунката от подметките на обувките си. Оставаха ми само ключовете; отидох да ги изпробвам от врата на врата, но никой не влизаше в ключалките. Маринет ме завари по време на това занимание и аз й обясних с леко заекване, че съм сбъркал стаята.

— Разсеян си малко — каза ми тя подигравателно.

Дразни ме, защото ме гледа накриво всеки път, когато ме срещне, сякаш още не ми е простила филията. Впрочем всичко ме дразни и започвам да се питам дали госпожа Паж не е била права, дали братовчедката Роберт просто не е измислила тази история с шумове и изчезнали предмети; тя е способна на това, особено като види човек занесеното й изражение и големите й неспокойни очи. Тази сутрин тя беше по-мрачна от обикновено, защото майка й имала през нощта пристъп от ишиас, който щял да я задържи на легло няколко дни.

— Колко неприятно, в разгара на сезона, точно когато имаме толкова наематели! — изстена госпожицата. — Ако това продължава, скоро няма да знам накъде по-напред да се обърна!

Семейство Маклу изтеглиха напред датата на пристигането си, идват утре. Още по-добре. Колкото и да е глупав Антоан, все ще ме разсее малко и ще бъде по-забавно да играем трима на бесеница — щом съм изпаднал до такива тъпи игри.

Градинарят се казва Жером, а момичето, което прислужва на масата — Селина.

Към следващата част или към съдържанието

Колет Вивие Реми и призракът (15)

Метаданни

Данни

Реми и призракът

Информация

История

Сваляне / Връзки

Вторник, 3 август

Колет Вивие
Реми и призракът (15)