Майкъл Конъли
Черната кутия (7)

6.

Когато Бош се прибра, на масата го очакваше празнична торта. В кухнята дъщеря му готвеше вечеря, следвайки инструкции от готварска книга.

— Леле, колко вкусно мирише! — възкликна той.

Носеше под мишница дневника на убийството на Йесперсен.

— Не припарвай в кухнята — нареди дъщеря му. — Излез на верандата, докато не ти кажа, че е готово. И остави работата на лавицата — поне докато не вечеряме. И пусни музиката.

— Слушам, шефе.

На масата в трапезарията имаше прибори за двама. След като послушно остави папката на лавицата в библиотеката, той включи уредбата и отвори шейната за дисковете. Дъщеря му вече беше заредила пет от любимите му изпълнители: Франк Морган, Джордж Кейбълс, Арт Пепър, Рон Картър и Телониъс Мънк. Хари включи на случаен избор и излезе на верандата.

На масата навън имаше бутилка „Фат Таяр“ в керамична саксия, пълна с лед. Това го озадачи. „Фат Таяр“ бе една от любимите му бири, но той рядко държеше алкохол вкъщи, а напоследък изобщо не беше купувал бира. Дъщеря му изглеждаше по-голяма от шестнайсетте си години, ала не достатъчно, за да й продадат бира, без да й проверят шофьорската книжка.

Той отвори шишето и отпи голяма глътка. Ледената течност му подейства отпускащо, след като цял ден бе разхождал оръжието, стягайки примката около Чарлз Уошбърн.

С помощта на Джорди Гант беше съставил план. До развода на следващия ден всички патрулни полицаи и звена за борба е бандитизма в Южното бюро щяха да са видели снимката на Уошбърн и да знаят, че арестуването му е приоритетно. За правно основание щяха да използват заповедта за арест поради неплащане на детска издръжка, но щом го заловяха, щяха да уведомят Бош, който щеше да се срещне с него, за да си поговорят на съвсем друга тема.

И все пак не можеше да разчита на бдителността на патрулите. Предстоеше му работа. Бе забравил, че има рожден ден, и бе взел дневника на убийството с намерението да прочете всяка страница в търсене на споменаване на Уошбърн и изобщо нещо, което е пропуснал или не е проверил докрай.

Сега обаче променяше намеренията си. Дъщеря му готвеше празнична вечеря и това се превръщаше в негов главен приоритет. На света не можеше да има нищо по-хубаво от нейното внимание.

Застанал на верандата с бирата в ръка, Бош се загледа в каньона, в който живееше вече над двайсет години. Знаеше багрите и контурите му наизуст. Познаваше шума на магистралата долу. Знаеше пътеката, по която койотите потъваха в гъсталака. Знаеше и че не иска никога да напусне това място. Щеше да остане тук до края.

— Хайде, готово е. Надявам се да е вкусно.

Той се обърна. Мади беше отворила плъзгащата се врата, без да я чуе. Хари се усмихна. Беше успяла да се измъкне от кухнята и да се преоблече за тържествената вечеря.

— Нямам търпение — каза той.

Храната вече бе на масата. Свински пържоли с ябълков мус и печени картофи. Отстрани имаше домашна торта.

— Дано ти хареса — каза дъщеря му, докато сядаха.

— Ухае и изглежда страхотно — похвали я Бош. — Няма как да не е вкусно.

Той се усмихна широко. Предишните му два рождени дни не беше полагала такива старания.

Тя взе винената си чаша, пълна с безалкохолно.

— Наздраве, тате.

Хари вдигна бирата си и видя, че е почти празна.

— За вкусната храна, хубавата музика и най-вече за добрата компания.

Чукнаха се.

— В хладилника има още бира, ако искаш — каза Мади.

— И откъде се е взела?

— Не се тревожи, имам си начини.

И заговорнически присви очи.

— Тъкмо от това се тревожа.

— Не започвай пак, тате. Би ли насочил вниманието си към вечерята, която съм ти приготвила?

Бош кимна и прекрати разговора на тази тема — за момента.

— Естествено.

Започна да яде. От уредбата се носеше „Песента на Хелън“. Прекрасна мелодия, направо усещаше любовта, която влагаше в нея Джордж Кейбълс. Винаги си беше мислил, че Хелън му е жена или гадже.

Идеално задушеното свинско вървеше чудесно с вкуса на ябълка. Само че грешеше, това не бе обикновен готов ябълков мус. Щеше да е прекалено лесно. Мади сама го беше направила.

На лицето му отново заигра усмивка.

— Адски е вкусно, Мадс. Благодаря ти.

Чакай да опиташ тортата. Мраморна е, също като теб.

Моля?

— Не че си от мрамор, нали разбираш, имам предвид комбинацията на тъмни и светли части. Заради онова, с което се занимаваш и което си видял.

Бош се замисли.

— Никога не са ми правили толкова задълбочена гастрономическа характеристика. Че съм като мраморна торта.

Двамата избухнаха в смях.

— Имам и подаръци! — възкликна Мади. — Само че нямах време да ги опаковам, затова ще ти ги дам по-късно.

— Наистина нищо не си пропуснала. Благодаря ти, миличка.

— Защото правиш всичко за мене, тате.

Тези думи му доставиха удоволствие и в същото време го натъжиха.

— Надявам се, че наистина е така.

След вечеря решиха да оставят храната да им се поолегне, преди да нападнат мраморната торта. Маделин се усамоти в спалнята си да опакова подаръците и Бош взе дневника на убийството от лавицата. Седна на дивана и забеляза, че училищната раница на дъщеря му е оставена на пода до масичката.

Замисли се дали да изчака края на вечерта, когато Мади си легне, ала си каза, че тя може да отнесе раницата в стаята си и да го лиши от този шанс.

Реши да не чака. Пресегна се и дръпна ципа на по-малкото предно отделение. Портфейлът й лежеше най-отгоре. Знаеше, че е там, защото дъщеря му не носеше портмоне. Той бързо го отвори — отвън имаше бродерия със знака на мира — и провери съдържанието му. Вътре бяха кредитната карта, която й беше дал за извънредни случаи, и новата й шофьорска книжка. Погледна датата на раждане и установи, че е вярна. Имаше няколко квитанции, талони за отстъпка в „Старбъкс“ и ай Тюнс, както и перфокарта за отразяване на покупката на плодови шейкове в едно заведение в мола. Купуваш десет и единайсетият е безплатен.

— Какво правиш, тате?

Бош вдигна поглед. Дъщеря му стоеше на вратата с два опаковани подаръка в ръце. Явно продължаваше да използва мраморния мотив. Опаковъчната хартия беше на черно-бели спирали.

— Ами аз… ъъъ… исках да видя дали имаш достатъчно пари, а тук няма нищо.

— Изхарчих си парите за вечерята. Заради бирата е, нали?

— Миличка, не искам да си навлечеш неприятности. Когато кандидатстваш в академията, не бива да имаш никакви…

— Нямам фалшива книжка, успокои ли се? Накарах Хана да купи бирата. Сега доволен ли си?

Пусна подаръците на масата, обърна се и изчезна в коридора. Бош чу вратата на спалнята й да се затръшва.

Изчака малко, изправи се, мина по коридора и почука на вратата й.

— Стига, Мади, съжалявам. Хайде да си хапнем торта и да забравим за това.

Не получи отговор. Натисна бравата, но се оказа заключено.

— Стига, Мади, отвори. Съжалявам.

— Иди да си изядеш тортата.

— Не искам да ям торта без тебе. Виж, съжалявам. Аз съм ти баща. Трябва да внимавам и да те пазя. Просто исках да се уверя, че няма да се забъркаш в някаква неприятност.

Мълчание.

— Виж, откакто взе книжка, ти получи повече свобода. Преди ми беше приятно да те возя до мола — сега шофираш сама. Просто исках да се уверя, че не си допуснала някоя грешка, която може да ти навреди. Съжалявам, не постъпих както трябва. Извинявай.

— Слагам си слушалките и няма да те чувам повече. Лека нощ.

Бош овладя желанието си да разбие вратата с рамо. Вместо това опря чело в нея и се заслуша. Чу тенекиения звук на музика, носещ се от слушалките на дъщеря му.

Върна се в дневната и седна на дивана. Извади телефона си и прати на Мади извинителен есемес, като използва азбуката на ЛАПУ. Знаеше, че тя ще я дешифрира.

Иън

Зора

Ванеса

Иън

Нора

Ян

Ванеса

Ана

Йорк

Океан

Тифани

Тифани

Ванеса

Океан

Ян

Гордън

Лили

Уилям

Питър

Ана

Ванеса

Тифани

Ана

Тифани

Кейт

Океан

Зачака отговор, но след като не получи, взе дневника на убийството и се захвана за работа с надеждата, че като се потопи в делото, ще забрави току-що допуснатата родителска грешка.

Най-дебелият документ в дневника беше хронологията, защото представляваше подробно описание на всеки ход, направен от детективите, всеки телефонен разговор, всяко запитване от обществеността. Следователите от СРПИВБ поставили три билборда на Креншоу Булевард с цел да предизвикат обществена реакция към неразкритото убийство на Йесперсен. Обещали награда от 25 000 долара за информация, която да доведе до арест и присъда. В резултат на билбордовете и перспективата за награда се получили стотици телефонни обаждания, вариращи от сериозни до абсолютно измислени сведения, както и жалби на граждани от усърдието на управлението в разследването на убийство на бяла жена, след като по време на безредиците били извършени и много неразкрити убийства на чернокожи и латиноамериканци. Детективите от СРПИВБ надлежно отразяваха всяко обаждане в хронологията и посочваха съответните си действия. При първото си запознаване с дневника Бош набързо беше прелистил тези страници, ала сега разполагаше с имена, свързани с делото, и искаше да види дали няма да изскочи някое от тях.

През следващия час прочете десетки страници от хронологията. Имената на Чарлз Уошбърн, Руфъс Колман и Трумънт Стори не се споменаваха. Повечето информации от граждани на пръв поглед изглеждаха безполезни и Хари разбираше защо не им е обърнато внимание. Неколцина информатори бяха дали други имена, но след допълнителни проверки следователите ги бяха отхвърлили. В много случаи анонимни обаждания посочваха невинни хора с цел полицията да ги разследва и да им вгорчи живота, докато свалят подозренията от тях — и причината за цялото това упражнение нямаше нищо общо с убийството.

Към 1993-та, с разформироването на спецчастта и свалянето на билбордовете, обажданията започваха да оредяват. След предаването на делото Йесперсен в участъка на Седемдесет и седма улица записите ставаха малко и редки. Единствено братът на Анеке, Хенрик, и неколцина журналисти от време на време бяха проверявали как върви следствието. Но един от последните записи привлече вниманието на Бош.

На 1 май 2002-ра, десетата годишнина от убийството, в хронологията имаше отбелязано обаждане от някой си Алекс Уайт. Това име не говореше нищо на детектива, обаче записът завършваше с телефонен номер с код 209. Обаждането беше обозначено като справка за хода на следствието. Гражданинът питал дали делото е приключено.

Записът не съдържаше информация защо Уайт се интересува от случая. Бош нямаше представа какъв е този човек, но телефонният код го заинтригува. Не бе, лосанджелиски.

Отвори лаптопа си, пусна кода в Гугъл и скоро установи, че е на окръг Станислаус в калифорнийската Централна долина, на четиристотин километра от Лос Анджелис. Погледна си часовника. Беше късно, ала не чак и толкова. Набра номера. След първото иззвъняване се включи телефонен секретар и се разнесе приятен женски глас.

— Свързахте се с „Козгроув Трактър“, генерален представител на „Джон Диър“ за Централната долина. Адрес: Модесто, Кроус Ландинг Роуд деветстотин и дванайсет. Намираме се в удобна близост до Голдън Стейт Хайуей и работим от понеделник до събота от девет до шест. Ако оставите съобщение, представител на отдел „Продажби“ ще се свърже с вас при първа възможност.

Бош затвори преди сигнала. Щеше да позвъни пак на другия ден през работно време. А и знаеше, че „Козгроув Трактър“ може да няма нищо общо с обаждането. През 2002-ра същият номер можеше да е принадлежал на друга фирма или физическо лице.

— Готов ли си за тортата?

Хари вдигна очи. Дъщеря му беше излязла от спалнята си. Сега носеше дълга нощница. Роклята сигурно висеше на закачалка в гардероба й.

— Разбира се.

Той затвори дневника на убийството, изправи се и го остави на масичката. Когато се приближи до масата в трапезарията, понечи да прегърне Мади, но тя се отдръпна и се обърна към кухнята.

— Ще ида за нож, вилици и чинии.

От кухнята му извика да си отвори подаръците, като започне от очевидния, ала Хари я изчака да се върне.

Докато момичето режеше тортата, той разкъса опаковката на продълговатата тясна кутия. Знаеше, че вътре има вратовръзка. Маделин често отбелязваше, че вратовръзките му били стари и скучни. Веднъж дори му подметна, че взимал идеите си за вратовръзки от стария сериал „Полицейска мрежа“, при това от годините с черно-бели серии.

Вътре откри вратовръзка на преливащи сини, зелени и лилави шарки.

— Прекрасна е! — каза той. — Ще си я сложа още утре.

Дъщеря му се усмихна и Хари се насочи към втория подарък. Оказа се комплект от шест кутии с компактдискове — наскоро издадена колекция от записи на живо на Арт Пепър.

— „Неиздаваният Арт — прочете Бош. — В шест части“. Как ги намери?

— По интернет — отвърна Мади. — Издала ги е жена му.

— Изобщо не бях чувал за това.

Тя е поставила свой етикет: „Изборът на вдовицата“.

Хари видя, че в някои кутии има повече от един диск. Това беше много музика.

— Да послушаме ли?

Дъщеря му му подаде чиния с парче мраморна торта.

— Имам още малко домашни. Трябва да си отида в стаята, но ти послушай.

— Може да пусна първия.

— Дано ти хареса.

— Няма начин да не ми хареса. Мерси, Мади. За всичко.

Бош остави чинията и дисковете на масата и протегна ръце да я прегърне. Този път тя му позволи и това го изпълни с благодарност.