Майкъл Конъли
Черната кутия (4)

3.

На сутринта Бош отиде в Южното бюро на Бродуей, за да се срещне с детектив Джорди Гант от Отряда за борба с бандитизма. Гант седеше на бюрото си и разговаряше по телефона, но бързо затвори — явно не беше нищо важно.

— Как мина с Руфъс? — попита той и се усмихна; проявяваше разбиране към очаквания отговор, че посещението в Сан Куентин е било неуспешно.

— Ами, даде ми име, но също така ми каза, че онзи бил мъртъв, тъй че може да ме е разигравал, както аз разигравах него.

— Кое е името?

— Трумънт Стори. Чувал ли си го?

Гант кимна и се обърна към купчинка папки отстрани на бюрото. До нея имаше черна кутия с етикет „Ролинг Сикстис: 1991–1994“. Бош знаеше, че преди Управлението да започне да използва компютри за съхранение на разузнавателна информация, в такива кутии са събирали фишовете за разпити на терен.

Можеш ли да си представиш? — рече Гант. — Делото на Тру Стори случайно е при мен.

— Да, представям си. Бош взе папката.

Отвори я и видя снимка във формат двайсет на двайсет и пет сантиметра, на която се виждаше мъртвец, проснат на тротоар. На лявото му слепоочие имаше входна рана от упор. Дясното му око липсваше, заменено от голяма изходна рана. На цимента имаше малко кръв, вече съсирена по времето, когато е била направена снимката.

— Супер — отбеляза Хари. — Май е допуснал някой да се приближи до него малко повече, отколкото трябва. И следствието не е приключено, нали?

— Точно така.

Бош продължи нататък и провери датата на доклада за убийството. Трумънт Стори беше мъртъв от близо три години. Той затвори папката и погледна самодоволно седящия Гант.

— Тру Стори е мъртъв от две и девета и делото случайно е на бюрото ти, а?

— Не, взех го за тебе. Взех още две и си помислих, че даже няма да е зле да прегледаш картотеката ни от деветдесет и втора. Не се знае, някое име може да ти говори нещо.

— Възможно е. Защо си донесъл тези дела?

— Ами, след като разговаряхме за твоето разследване и съвпаденията с другите два случая — нали разбираш, три дела, едно оръжие, трима различни убийци, — започнах да…

— Всъщност вероятността е съвсем малка, обаче убийците може да са само двама. Същият, който убива моята жертва през деветдесет и втора, се връща и очиства Вон през две и трета.

Гант поклати глава.

— Възможно е, но се съмнявам. Прекалено малко е вероятно. Та да се върна на думата: три жертви, трима различни убийци, едно оръжие. Затова прегледах нашите дела, свързани с Ролинг Сикстис. Тоест делата, в които фигурират или като извършители, или като жертви. Взех тези, които може да са свързани с това оръжие, и още три случая на убийства с огнестрелно оръжие, при които не са открити куршуми или гилзи. Два са удари срещу Седем-три, а третият, ти вече се сети, е убийството на Тру Стори.

Бош седна и каза:

— Може ли да хвърля едно око на другите две?

Гант му подаде папките и Хари набързо ги проучи.

Това не бяха следствени материали, а досиета, и съответно съдържаха само кратки описания и доклади за убийствата. Пълните книги на убийствата трябваше да са при детективите, които бяха водили следствията. Ако искаше повече информация, трябваше да ги поръча или направо да се отбие при водещия следовател.

— Типични случаи — отбеляза Гант, докато Хари четеше. — Продаваш на чужд уличен ъгъл или се срещаш с момиче в чужд квартал и те поръчват. Причината да взема и Тру Стори е фактът, че е застрелян другаде и захвърлен там.

Бош го погледна.

— И какво му е необичайното?

— Ами, това може да означава, че е вътрешна работа. На собствените му хора. При гангстерските убийства рядко се среща такова захвърляне на труп. Нали разбираш, обикновено спират с колата, застрелват жертвата и отминават. Никой не си губи времето да очисти някой и после да мести трупа, освен ако няма причина. Например да прикрие вътрешна чистка. Захвърлили са го на територията на Седем-три, затова предположихме, че е убит на собствената му територия и после са го захвърлили на вражеска, все едно е пресякъл границата.

Бош се замисли.

— Просто работна хипотеза… — Гант вдигна рамене.

— Делото не е приключено.

— Трябва да е нещо повече от работна хипотеза — отвърна Хари. — Знаеш ли нещо, което те кара да смяташ така? Ти ли работиш по случая?

— Аз не съм следовател, разузнавач съм. Повикаха ме като консултант. Само че това беше навремето — преди три години. Сега знам само, че делото не е приключено.

В Отряда за борба с бандитизма имаше различни екипи от следователи, разузнавачи, програми за връзка с обществеността.

— Добре де, бил си консултант — каза Бош. — Какво знаеш отпреди три години?

— Ами, Стори е стоял високо в йерархията, за която ти разказах онзи ден. Там горе понякога става доста напечено. Всеки иска да е на върха и когато се озовеш там, трябва да се озърташ през рамо, да гледаш кой се приближава след тебе.

Посочи папките пред Бош.

— Ти самият го каза, когато видя снимката. Допуснал е някой да се приближи до него повече, отколкото трябва. Дяволски вярно. Знаеш ли в колко гангстерски убийства има рани от упор? Почти няма такива — освен ако не е престрелка в заведение или нещо подобно. Даже тогава е само понякога. Тези типове най-често не стрелят отблизо и не влагат нищо лично. Само че този път, в случая с Тру Стори, е било така. Точно затова навремето решихме, че са го извършили самите Сикстис. Някой близо до върха на пирамидата е имал основание да смята, че Тру Стори трябва да си иде. Така и станало. Заключението е, че това може да е същото оръжие, което търсиш. Не е открит нито куршум, нито гилза, но раната отговаря на деветмилиметров пистолет и след като Руфъс Колман от Сан Куентин е поставил твоята берета, модел деветдесет и две, в ръцете на Тру Стори, този сценарий ми се струва още по-вероятен.

Бош кимна. Наистина звучеше логично.

— В ОББ не успяхте ли да научите какво всъщност се е случило?

Гант поклати глава.

— Не. Разбери, Хари, най-уязвима за органите на закона е основата на пирамидата. Уличното ниво. То е и най-видимо.

Искаше да каже, че усилията на ОББ са насочени главно към уличните дилъри и престъпленията на улицата. Ако едно гангстерско убийство не се разкриеше до четирийсет и осем часа, скоро вече им се налагаше да се занимават със следващото. Война на изтощение от двете страни на фронта.

— Добре… — рече Бош. — Да се върнем на убийството на Уолтър Риджис, онова, което е извършил и за което е осъден Руфъс Колман през деветдесет и шеста. Колман каза, че Тру Стори му дал пистолета и инструкциите, той свършил работата и после му върнал оръжието. Твърди, че идеята за очистването на Риджис не била на Стори. И той бил получил заповед. Е, имаме ли представа откъде може да идва тя? Кой от Ролинг Сикстис е бил поръчителят през деветдесет и шеста?

Гант отново поклати глава. Правеше го непрекъснато.

— Било е преди мен, Хари. Аз бях патрулно ченге в Югоизточния участък. И да ти кажа честно, по онова време сме били малко наивни. Нали тогава използвахме срещу тях ОПСУХ? Спомняш ли си ОПСУХ?

Бош си я спомняше. Бумът на бандитизма и придружаващото го насилие бяха развили същата светлинна скорост като епидемичното разпространение на крека през 80-те години на XX век. В безсилието си да се справи с проблема ЛАПУ в Южен Лос Анджелис реагира с програмата „Обществена подкрепа срещу уличното хулиганство“, която атакуваше долните нива на пирамидата. Това пречеше на уличния бизнес на бандите, но рядко стигаше до върха. И нищо чудно. Уличните бойци, който продаваха дрога и нанасяха удари за отмъщение или сплашване, рядко знаеха нещо повече от работата си за деня и още по-рядко издаваха дори нея.

Това бяха младежи от Южен Лос Анджелис, закърмени с омраза към полицията, закалени с расизъм, дрога, обществено безразличие и ерозия на традиционните семейни и образователни ценности, и после изкарани на улицата, където само за един ден можеха да спечелят повече, отколкото техните майки — за цял месец. Този им начин на живот се възхваляваше от всяко аудио, от всяка автомобилна уредба, дънещи посланието на рапа, което гласеше: майната й на полицията и на цялото общество. Да вкараш един деветнайсетгодишен гангстер в стаята за разпити и да го накараш да издаде следващия в редицата беше също толкова трудно, колкото да отвориш консерва грах с голи ръце. Той не знаеше кой е следващият в редицата, а дори да знаеше, нямаше да го издаде. Арестът и затворът бяха обичайни елементи на гангстерския живот, част от процеса на съзряване. Така се заслужваха гангстерските нашивки. Сътрудничеството с полицията нямаше плюсове. Имаше само минуси — враждебността на твоята гангстерска фамилия, която винаги водеше до смъртна присъда.

— Та значи искаш да кажеш, че не знаем за кого е работил тогава Трумънт Стори, нито откъде е взел пистолета, който е дал на Колман, за да очисти Риджис — резюмира Бош.

— Общо взето, да. Освен за оръжието. Аз лично предполагам, че пистолетът си е бил на Тру, който го е давал за изпълнение на различни поръчки. Разбираш ли, сега знаем много повече, отколкото тогава. Като използваме това, което ни е известно днес, и го приложим към тогавашната ситуация, ето какво се получава. Започваме от човека на върха или близо до върха на пирамидата, каквато представлява уличната банда Ролинг Сикстис. Този човек е нещо като командир. Той иска да бъде очистен някой си Уолтър Риджис Ритника, защото продавал не където трябва. Командирът отива при своя верен заместник Трумънт Стори и му прошепва на ухото, че иска да се погрижат за Риджис. Оттук нататък това става работа на Стори, който трябва да я свърши, за да запази положението си в организацията. Той се обръща към един от собствените си доверени хора, Руфъс Колман, дава му пистолет и му казва, че обектът е Риджис, който често се навърта в еди-кое си заведение. Колман отива да изпълни задачата, а през това време Стори си осигурява алиби, защото пистолетът е негов. Просто гаранция в случай че изобщо го свържат с оръжието. Така действат сега, затова предполагам, че и тогава е било същото — само че навремето не го знаехме със сигурност.

Бош кимна. Започваше да го обзема усещането, че търсенето му е безплодно. Трумънт Стори беше мъртъв, а с него — и връзката с пистолета. Намираше се също толкова далече от разкриването на убиеца на Анеке Йесперсен, колкото и през онази нощ преди двайсет години, когато й се извини, вперил поглед в трупа й. Не бе стигнал доникъде.

Гант долови разочарованието му.

— Съжалявам, Хари.

— Вината не е твоя.

— А и това сигурно ще ти спести куп неприятности.

— Какви по-точно?

— А, нали разбираш, всички онези неприключени следствия от онова време. Ами ако бяхме разкрили само убийството на бялото момиче? Това сигурно нямаше да предизвика добър отклик сред обществеността, нали се сещаш какво имам предвид?

Бош погледна чернокожия детектив. Всъщност не беше мислил за расовите аспекти на случая. Просто се опитваше да разкрие убийство, измъчващо го вече двайсет години.

— Сигурно си прав — съгласи се той.

Двамата потънаха в дълго мълчание.

— Как смяташ, може ли да се случи пак? — попита накрая Хари.

— Кое, безредиците ли?

Бош кимна. Гант работеше в Южен Лос Анджелис още от постъпването си на служба. Трябваше да е по-наясно с нещата.

— Естествено, тук може да се случи всичко — отвърна детективът от ОББ. — Дали са се подобрили отношенията между хората и Управлението? Да, решително. Част от хората вече наистина ни вярват. Броят на убийствата рязко се е понижил. По дяволите, престъпността изобщо рязко е намаляла и гангстерите не се разхождат безнаказано по улиците. Ние контролираме нещата — хората контролират нещата.

Той замълча и Бош зачака, но не последва нищо повече.

— Обаче… — подкани го Хари.

Гант сви рамене.

— Много хора са без работа, много магазини и фирми фалираха. Тук няма особено големи възможности, Хари. Ясно ти е до какво води това. До неудовлетвореност, яд, отчаяние. Затова казвам, че може да се случи всичко. Историята се движи циклично. Повтаря се. Може да се случи пак, естествено.

Бош кимна. Мнението на колегата му не се различаваше съществено от неговото.

— Може ли за известно време да задържа тези папки?

— Стига да ги върнеш — каза Гант. — Ще ти дам и черната кутия.

Пресегна се зад себе си и вдигна кутията. Бош се усмихна.

— Какво, не я ли искаш?

— Не, не, искам я. Просто се сетих за един мой някогашен партньор. От много отдавна. Казваше се Франки Шиън и…

— Познавах го Франки. Жалко, че се случи така.

— Да, но преди това, когато бяхме партньори, той винаги казваше, че при разследване на убийство трябва да намериш черната кутия. Това е първото — да намериш черната кутия.

На лицето на Гант се изписа объркване.

— Като черна кутия в самолет ли?

Бош кимна.

— Да. Както при самолетна катастрофа трябва да намерят черната кутия с всички записи от полета. Ако я открият, ще разберат какво се е случило. Франки казваше, че с местопрестъплението и самото убийство е същото. Едно нещо свързва и обяснява всичко. Намериш ли го, печелиш. Все едно да намериш черната кутия. А ето че сега ти ми даваш черна кутия.

— Е, не очаквай прекалено много от тая тук. Викаме им кутиите ОПСУХ. Това са просто картотеките от онова време.

Преди епохата на МИТ, мобилния информационен терминал, инсталиран във всяка патрулка, полицаите носеха в задните си джобове фишове — картончета с размери осем на тринайсет сантиметра, на които си водеха бележки за разпитите на терен. Те съдържаха датата, часа и мястото на разпита, както и името, възрастта, адреса, прякорите, татуировките и принадлежността на разпитания към съответната банда. Имаше и графа за коментар на полицая, в която се отбелязваха всички други съществени наблюдения.

От тукашния клон на Американския съюз за граждански свободи отдавна бяха заклеймили полицейската практика за провеждане на разпити на терен — бяха ги обявили за противоконституционен произвол и изнудване. Управлението обаче не се отказа от нея.

Бош взе кутията, отвори я и видя, че е пълна с изтъркани фишове.

— Как е оцеляла след чистката?

Имаше предвид преминаването към дигитално съхраняване на информацията в Управлението. Всички документи се дигитализираха, за да отворят път за електронното бъдеще.

— А бе, ние знаехме, че ако ги архивираме в компютрите, от тях ще липсват всевъзможни неща. Защото са ръкописни, Хари. Понякога не можеш да разчетеш почерка, даже от това да ти зависи животът. Наясно бяхме, че повечето информация от фишовете няма да влезе в база данните, нали разбираш какво искам да кажа? Затова запазихме колкото може повече от черните кутии. Имаш късмет, че още пазим кутията за Сикстис. Дано нещо вътре да ти е от помощ.

Бош отмести стола си назад и се изправи.

— Непременно ще ти я върна.