Майкъл Конъли
Черната кутия (31)

30.

Бош успя да излезе от клуба на ВВЧ, без да почерпи Банкс и явно без онзи да забележи, че детективът е изпил по-малко от половината си бира. Качи се в колата, премести я в отсрещния край на паркинга, където имаше рампа към реката, и паркира до ред пикапи е празни колесари за лодки. Наложи се да почака двайсет минути, докато Банкс най-после се появи и се настани зад волана на тойотата.

По време на разговора им продавачът беше изпил три уискита. Бош предполагаше, че е обърнал едно преди и поне още едно след това, и се боеше, че ако Банкс демонстрира очевидна невъзможност да шофира, ще се наложи да го спре прекалено рано, за да не допусне някой да пострада.

Бившият гвардеец обаче се оказа опитен пияч. Потегли обратно на изток по Хач Роуд, откъдето бяха дошли. Хари го следваше на разстояние, но наблюдаваше задните му светлини. Не забеляза лъкатушене, увеличаване на скоростта или необяснимо набиване на спирачки. Банкс явно добре владееше и себе си, и колата си.

И все пак преживя десет изключително напрегнати минути, докато шофираше зад него до рампата за шосе 99, където Банкс се насочи на север. Щом излязоха на шосето, Бош скъси дистанцията. След пет минути подминаха изхода за Хамит Роуд и стигнаха до табелата, приветстваща пътниците с добре дошли в окръг Сан Хоакин. Хари сложи полицейския буркан на таблото, включи го, приближи се още повече и превключи на дълги, осветявайки купето на Банкс.

Нямаше сирена, но продавачът не можеше да не забележи какво става и след няколко секунди даде десен мигач.

Бош разчиташе, че Банкс няма да спре отстрани на шосето, и се оказа прав. Първият изход за Шиън беше на по-малко от километър. Банкс намали и отби, после спря на чакълената площадка до една затворена сергия за плодове и угаси двигателя. Наоколо бе тъмно и пусто, което напълно устройваше Хари.

Банкс не слезе от колата, както често постъпваха пияните шофьори. Не отвори и прозореца. Бош се приближи, вдигнал големия си фенер на рамо, за да го заслепи, в случай че се опита да види лицето му. Почука по стъклото и Банкс неохотно го спусна.

— Нямаш основание да ме спираш бе, човек — каза бившият гвардеец още преди Хари да отвори уста.

— Криволичехте през цялото време, докато шофирах след вас, господине. Пили ли сте?

— Глупости!

— Слезте от колата, господине.

— На, дръж.

И подаде шофьорската си книжка през прозореца. Бош я взе и я вдигна към светлината, сякаш я проверява, но всъщност без да откъсва очи от Банкс.

— Хайде, обади се — предизвикателно рече Банкс. — Обади се на шериф Дръмънд и той ще ти нареди да си седнеш в цивилната кола и да се разкараш от тука.

— Няма нужда да се обаждам на шериф Дръмънд отвърна Хари.

— Има, приятел, щото мястото ти виси на косъм. Послушай ме. Обади му се, по дяволите.

— Не, вие не разбирате, господин Банкс. Няма нужда да се обаждам на шериф Дръмънд, защото не се намираме в окръг Станислаус, а в окръг Сан Хоакин и нашият шериф се казва Брус Или. Мога да му се обадя, само че не искам да го ядосвам заради такава дреболия като пиян шофьор.

Банкс наведе глава, осъзнал, че е пресякъл границата на окръга и е навлязъл в територия, в която няма закрила.

— Слезте от колата — каза Хари. — Повече няма да повтарям.

Дясната ръка на продавача се стрелна към контактния ключ. Бош обаче го очакваше: пусна фенера, светкавично се пресегна през прозореца и дръпна ръката му, преди да е успял да запали. После отвори вратата, измъкна го от седалката, завъртя го и притисна гърдите му към автомобила.

— Вие сте арестуван, господин Банкс. За оказване съпротива на полицай и по подозрение за шофиране в нетрезво състояние.

Докато му извиваше ръцете отзад, за да му сложи белезници, Банкс продължи да се дърпа и успя да обърне глава и да го погледне. Лампичката в купето хвърляше достатъчно светлина и той го позна.

— Ти?!

— Да, аз.

Хари закопча белезниците.

— Какво става бе?

— Става това, че си арестуван. Сега ще отидем при моята кола и ако продължаваш да се съпротивляваш, ще вземеш да се препънеш и да се проснеш по лице, ясно ли ти е? И устата ти ще се напълни с чакъл, Банкс. Това ли искаш?

— Не. Искам адвокат.

— Ще получиш адвокат, след като влезеш в ареста. Хайде!

Бош рязко го изправи от колата и го поведе към форда. Бурканът продължаваше да пулсира. Хари отвори задната дясна врата, натика го вътре и му закопча колана.

— Ако мръднеш от това място, докато пътуваме, ще ти напъхам задния край на фенера в устата. Тогава освен адвокат ще поискаш и зъболекар. Ясен ли съм?

— Да. Няма да се съпротивлявам. Само повикай адвоката ми.

Детективът затръшна вратата, върна се при тойотата, извади контактния ключ и я заключи. После взе табелката „Свърши горивото“ от своята кола и я пъхна под чистачката на Банкс.

Докато вървеше към форда, забеляза на банкета на изходната рампа паркиран автомобил — силуетът му се очертаваше на фона на светлината от шосето. Не си спомняше да го е подминал на идване.

В купето му беше прекалено тъмно, за да види дали вътре има някой. Бош отвори предната лява врата, седна зад волана, изключи полицейския буркан и бързо потегли по пътя, който минаваше успоредно на шосето. През цялото време поглеждаше в огледалото Бош успя да излезе от клуба и заради Банкс, и заради тайнствения автомобил.

В паркинга на „Блу Лайт“ имаше само още две коли, при това далеч от номер 7. Той паркира на заден, така че задната дясна врата да е максимално близо до неговата стая.

— Какво искаш?! — попита Банкс.

Без да отговори, Бош слезе и отиде да отключи стаята си. После се върна при форда и огледа паркинга, преди да измъкне арестанта от задната седалка. Бързо го поведе към вратата, като го прегръщаше през кръста, сякаш подкрепя пиян.

Щом влязоха, светна лампата, затвори вратата с крак и отведе Банкс при стола от лявата страна на масата.

— Нямаш право! — възрази Банкс. — Трябва да ме закараш в ареста и да повикаш адвоката ми.

Бош застана зад него, откопча едната му китка и прехвърли веригата през двете вертикални пръчки на облегалката. После пак му щракна гривната и го окова за стола.

— Сега вече загази адски кофти! — изсумтя Банкс. — Не ми пука кой окръг е тука, ти прекали, мама ти стара! Свали ми белезниците!

Хари мълчеше. Отиде в кухненския бокс, наля пластмасова чаша с вода от чешмата, върна се и седна на другия стол. Отпи глътка и остави чашата на масата.

— Ти чуваш ли ме бе, мама ти стара? Познавам важни хора. Хора, които имат власт в Долината, тъй че здравата си загазил!

Бош само го гледаше втренчено. Секундите течаха. Банкс напрегна мускули и белезниците изтракаха в пръчките на облегалката. Опитът му да се освободи се провали и той се наведе напред и изкрещя:

— Ще кажеш ли нещо най-после?!

Хари извади джиесема си и го остави на масата. Отпи още глътка вода и заговори спокойно и делово, повтаряше вариант на встъплението, което беше използвал предишната седмица с Руфъс Колман.

— Това е най-важният момент в целия ти живот. Предстои ти да направиш най-важния избор в живота си.

— Какви ги дрънкаш, мама ти стара?

— Много добре знаеш. Знаеш всичко. И ако искаш да се спасиш, ще ми го разкажеш от игла до конец. Това е изборът — да се спасиш или не.

Банкс поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди от кошмар.

— Уф бе, човек… к’ва е тая шантава работа?! Ти не си ченге, нали? Ти си няк’ъв луд. Ако беше ченге, щеше да ми покажеш служебната си карта. Дай да я видя бе, задник такъв!

Бош отпи още една глътка вода. Чакаше. Откъм паркинга проблеснаха фарове и за миг осветиха прозореца.

— Ей! — развика се Банкс. — Помощ! Аз съм…

Хари грабна чашата и я лисна в лицето му, за да го накара да млъкне. След това бързо отиде в банята, донесе пешкир и докато Банкс още кашляше и плюеше, му запуши устата с пешкира и го завърза на врата му, сграбчи го за косата, дръпна главата му назад и изсъска в ухото му:

— Ако извикаш пак, няма да съм толкова нежен.

Отиде при прозореца и надникна през щорите. Видя само двете коли, които вече бяха там при пристигането им, и реши, че онзи, който преди малко е влязъл в паркинга, очевидно просто е обърнал и си е тръгнал. Озърна се към Банкс, съблече си сакото и го хвърли на кревата, нагласи пистолета в кобура на кръста си и отново седна на масата.

— Така, докъде бяхме стигнали? А, да, до избора. Тази вечер ти предстои да направиш избор, Реджи. Основният въпрос е дали да ми разкажеш всичко, или не. Обаче това решение ще има извънредно сериозни последици за тебе. Всъщност избираш дали да прекараш остатъка от живота си в затвора, или да облекчиш участта си и да ми съдействаш.

Банкс поклати глава, ала това не означаваше отказ, а по-скоро смайване, че с него е възможно да се случи такова нещо.

— Сега ще ти отпуша устата и ако пак се опиташ да викаш, ще… е, ще ти се случи нещо неприятно. Обаче първо се съсредоточи върху това, което ще ти разкажа през следващите няколко минути, защото искам да проумееш в какво положение се намираш. Разбираш ли ме?

Банкс покорно кимна и дори направи усилие да изрази съгласието си през пешкира, но резултатът беше нечленоразделен звук.

— Добре — продължи Бош. — Сделката е следната. Ти участваш в престъпно сдружение, създадено преди повече от двайсет години на кораба „Сауди Принсес“.

Щом осъзна какво му казват, Банкс се облещи и в очите му проблесна страх, бързо прерастващ в ужас.

— Така че или ще влезеш за много дълго зад решетките, или ще ни съдействаш и ще ни помогнеш да разкрием съдружието. Ако ни съдействаш, ще можеш да се надяваш на известно снизхождение, тоест ще имаш шанс да избегнеш доживотния затвор. Сега да ти махна ли пешкира?

Банкс енергично закима. Бош се пресегна през масата и грубо смъкна пешкира от главата му.

— Готово.

Двамата дълго се взираха един в друг. Когато Банкс заговори, гласът му издаваше неподправено отчаяние.

— Моля ви, господине, нямам представа за какви сдружения говорите, дяволите да го вземат. Аз продавам трактори. Това ви е известно. Нали сам ме видяхте? С това се занимавам. Ако искате да ви разкажа за трак…

Хари силно удари с длан по масата.

— Малък!

Банкс млъкна и Бош се изправи. Отиде при раницата си, извади папката със следствените материали и я сложи на масата. Беше подредил всичко вътре така, че да може да показва снимките и документите в нужната му последователност. Сега я разтвори на една от снимките на трупа на Анеке Йесперсен, както го бяха открили в уличката. Плъзна я по масата пред Банкс.

— Това е жената, която сте убили вие петимата. И после сте прикрили следите си.

— Това е безумие! Това е толкова…

Бош плъзна към него следващата снимка — оръжието на убийството.

— А ето го и пистолета, с който е убита. Едно от оръжията, за които вече ми призна, че сте пренесли от Залива.

Банкс сви рамене.

— И какво от това? Какво ще ми направят? Ще ми вземат ветеранската карта?! Голяма работа. Разкарай тия снимки.

Детективът продължи с поредната снимка. Банкс, Даулър, Козгроув и Хендерсън до басейна на „Сауди Принсес“.

— Тук сте четиримата заедно на кораба преди да се напиете и да изнасилите Анеке Йесперсен.

Банкс поклати глава, но Бош виждаше, че снимката е попаднала право в целта си. Банкс беше ужасен, защото разбираше, че е слабото звено. Същото се отнасяше и за Даулър, обаче сега на стола беше прикован Банкс.

Страхът и тревогата му взеха връх и той допусна колосална грешка.

— Давността за изнасилване е седем години и освен това нямаш никакви доказателства срещу мене. А с другото нямам нищо общо!

Това беше изключително важно признание. Бош разполагаше само с хипотезата си за престъпното сдружение и нямаше доказателства, с които да я подкрепи. Театърът с Банкс имаше една-единствена цел. Да го обърне срещу другите. Да го превърне в доказателство срещу тях.

Банкс обаче явно не разбираше какво е казал, какво е издал, и Хари се възползва от това.

— Това ли е казал Хендерсън? Че нищо не ви заплашва за изнасилването? Затова ли е тръгнал срещу Козгроув и му е поискал пари да открие собствен ресторант?

Банкс не отговори. Изглеждаше смаян, че Бош знае толкова много. Хари се наведе към него.

— Само че това му е изиграло кофти номер, нали?

И кимна, сякаш за да потвърди собствените си думи, и позна по очите на Банкс, че той най-после започва да разбира. Бош тъкмо това чакаше.

— Точно така — продължи той. — Даулър е при нас. И не иска да влезе на топло до края на живота си. Затова ни оказва съдействие.

Банкс поклати глава.

— Невъзможно. Преди малко се чух с него. По телефона. Точно след като ти си тръгна от клуба.

Това им беше проблемът на импровизациите. Не се знаеше кога версията ти ще се препъне в неопровержими факти. Бош се опита да замаже гафа си и се усмихна лукаво.

— Е, той беше при нас, когато му се обади. Каза ти точно каквото го бяхме инструктирали. И след това продължи да ни разправя за вас с Козгроув и Дръмънд… Дръмъра, както сте му викали навремето.

Сега вече видя по очите на Банкс, че започва да вярва. Все някой трябваше да е разказал на Бош за Дръмъра. Не можеше просто да си го е измислил.

Детективът запрелиства материалите в папката, уж че проверява дали не е забравил нещо.

— Не знам, Реджи. Когато разширеният състав съдебни заседатели чуе всичко това и ви повдигнат обвинение в убийство, изнасилване, престъпно сдружение и така нататък, според тебе какви адвокати ще си вземат Козгроув и Дръмънд? А ти за какъв ще имаш пари? И когато решат да те хвърлят на вълците и заявят, че вие с Даулър и Хендерсън сте създали сдружението, на кой според тебе ще повярват съдебните заседатели? На тях или на теб?

Банкс понечи да се наведе напред, ала с окованите си зад стола ръце успя да помръдне само няколко сантиметра. Затова просто вирна глава, обзет от яростен страх и отчаяние.

— Давността е изтекла — изпъшка той. — Не могат да ме обвинят за онова на кораба, а не съм направил нищо друго.

Бош бавно поклати глава. Престъпният ум никога не преставаше да го удивява със способността си да се дистанцира от престъпленията и да ги оправдава.

— Даже не можеш да го изречеш, нали? Наричаш го „онова на кораба“. Било е изнасилване. Вие сте я изнасилили. И не познаваш добре закона. Престъпното сдружение за прикриване на престъпление удължава давността. Пак могат да те обвинят, Банкс, и ще го направят.

Продължаваше да импровизира, да играе театър, макар че си измисляше сценария в движение.

Налагаше се, защото му вършеше работа само един резултат. Трябваше да пречупи Банкс, да го накара да проговори, да го принуди да даде показания и да осигури доказателства срещу другите. Всичките заплахи за съдебен процес и затвор в крайна сметка бяха празни. Разполагаше единствено с косвени доказателства, при това крайно неубедителни, свързващи продавача и останалите с убийството на Анеке Йесперсен. Нямаше свидетели и веществени доказателства. Бяха открили оръжието на убийството, ала не можеше да го постави в ръцете на нито един от заподозрените. Да, можеше да разположи жертвата и заподозрените в непосредствена близост в Персийския залив, а една година по-късно и в Южен Лос Анджелис. Само че това не доказваше убийството. Знаеше, че не е достатъчно и че дори най-неопитният лосанджелиски прокурор няма да го приеме. Имаше само един шанс — да убеди един от самите тях да ги издаде. С трикове, театър или по какъвто и да е друг начин трябваше да пречупи Банкс и да го накара да разкрие истината.

Бившият гвардеец поклати глава, сякаш се опитваше да пропъди някаква мисъл или образ. Сякаш смяташе, че по този начин действителността, пред която се е изправил, няма да влезе в ума му.

— Не, не бе, човек, не можеш… трябва да ми помогнеш — изпъшка той. — Ще ти разкажа всичко, обаче трябва да ми помогнеш. Обещай ми.

— Нищо не мога да ти обещая, Реджи. Но мога да ходатайствам за тебе пред Окръжна прокуратура и знам едно: прокурорите винаги се грижат за главните си свидетели. Ако си съгласен, ще ми разкажеш всичко. Абсолютно всичко. И без никакви лъжи. Само една лъжа и всичко отива на кино. А ти отиваш в затвора до края на живота си.

Остави го да осмисли думите му. Трябваше да събере доказателства срещу другите още сега и тук, иначе щеше да пропусне шанса и никога нямаше да получи втори.

— Е, готов ли си да ми разкажеш?

Банкс колебливо кимна.

— Да. Готов съм.